Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Възвръщането на Австро-Унгария и интеграцията на Западните Балкани

Анализът си поставя за цел да проследи процеси по възвръщането на политическото и икономическо влияние на Австрия и Унгария в регионите, където тя трайно е присъствала във времената на историческата империя....

С края на Първата Световна война дуалистичната империя на Хабсбургите е разделена, а Унгария започна самостоятелен път. Втората Световна война раздели окончателно двете държави и с това се сложи край на взаимовръзките между тях, градени със столетия. С разпада на СССР и социалистическия режим, в Унгария започна и процеса по интеграция към ЕС, който се случи през 2004г.

В Европа наред с глобализацията протича и друг процес на регионализация. Формирането на значителни политико-икономически неформални съюзи на държави, основани на историко-географски принцип с цел реализирането на общи политики и увеличаване на влиянието при вземането на важните решения на Европейския съюз. Класически пример за това е Висшеградската четворка, което е обединение от такъв характер. Друг пример за това са Австрия и Унгария, за които през последните години се забелязва изключително сходство на външно-политическите им позиции по ключови теми като миграция, санкциите срещу Русия, борбата с радикалния ислям и др. Според редица анализатори може да се говори за историческо сближаване между двете страни с цел възстановяване на геополитическото влияние на Австро-Унгария от периода преди Първата Световна война.

Въпреки, че би било грубо да се даде определение „Нова Австро-Унгария“, то в такъв термин, който може да се използва за целите на политологията, се влага идеята за взаимодействието между двете държави и общото им геополитическо влияние в Европа. Тясното сътрудничество между двете страни е акумулирано и от кризата в Европейския съюз, и от задълбочаващите се противоречия между т.нар. "Стара" и "Нова" Европа.

           Както е известно, преди сто години "старата" Австро-Унгария  не крие аспирациите си да получи пряк достъп до ключовото южноевропейско пристанище Солун, а пречка за това се оказва именно сръбската държава, което е и сред причините за избухването на Първата Световна война. Сега геополитическият проект за "Нова Австро-Унгария" би могъл да реши този проблем с интегрирането на Сърбия и на Македония.

          През последните години се забелязва активизиране на двустранните отношения между Унгария и Сърбия. Двете страни са обективно свързани от историята. В най-северната част на автономната област Войводина, в рамките на Сърбия, живеят предимно етнически унгарци. На изборите за областна скупщина през 2020 г., „Алиансът на унгарците във Войводина“ са трета политическа сила с 11 места в 120-местния парламент, което е двойно по-голям резултат в сравнение с изборите през 2016 г. Увеличаването на резултатите показва влиянието, което Унгария активизира сред местното население. И двете страни имат изключително близки отношения с Русия, което е друг сближаващ фактор.

Формиращата се ос между Будапеща и Белград органично се вписва в очертаните по-горе регионални проекти и, в частност, в този за "Нова Австро-Унгария". И макар, че най-активната фигура в усилията за неговата реализация в момента е унгарският премиер Виктор Орбан, мнозина анализатори смятат, че истинският му "мотор" е  Австрия. За реализирането на този проект Виена се нуждае от стабилен регион и добри отношения между Сърбия и Македония, най-прекия път до Солун, чието пристанище е едно от най-ключовите на Балканите. Неслучайно Китай инвестира 1 млрд. евро през 2017г., за да го контролира.

  През 2016 г. австрийският външен министър (Себастиан Курц, настоящ канцлер на Австрия) проведе обиколка във всички държави в Западните Балкани. Той се срещна с представители на държавните власти и ги увери за подкрепа при подготовката им за влизане в ЕС. В онзи момент Македония е в политическа криза. Правителството на Никола Груевски е в състояние на оставка, но няма действащо служебно правителство. Свикани са избори през есента, на които избори австрийският външен министър участва в политическа агитация в полза на ВМРО-ДПМНЕ. Единствена цел е да се закрепи управляващото мнозинство, което е в изключително добри отношения със Сърбия. През април месец 2017 г. в Македония група мъже нахлуват в македонския парламент заедно със сръбски агенти и се опитват да направят преврат. Никола Груевски се намира във Виена. Протекционизмът, който Австрия упражнява на правителството на Груевски, показва водещата роля на Виена при формирането на процесите в Западните Балкани. През 2018 г. наказателният съд в Македония издава заповед за ареста на Груевски, но той успява да избяга и да се укрие в Унгария. Унгарски съд отказва екстрадицията на същия. През 2020 г. присъдата му е потвърдена от Върховния съд на Република Северна Македония. Подкрепата на Виена и Будапеща за управляващите в Скопие са от изключително значение за бъдещето на Западните Балкани и за интеграцията им с ЕС, а оттам и за интересите на двете държави в Европа.

Вторият най-голям инвеститор в Сърбия и Македония е именно Австрия. В Македония ключови сектори се контролират от Виена и Будапеща. Основен доставчик на ел. услуги е австрийската електроразпределителна компания EVN. „Steiermärkische Bank“ е австрийска банка, която има капитал от 15 млрд. евро и оперира само на територията на Австрия и Западните Балкани. „Охридска банка“ е нейно дъщерно дружество. Според доклад на ООН голяма част от застрахователните компании в Македония са австрийски. През 2000 г. унгарска телекомуникационна компания закупува „Македонски телеком“ АД и „Македонски пощи“. През настоящата година унгарски медийни компании започват да изкупуват македонски сайтове и медии като: kurir.mk, denesen.mk, vistina.mk, republika.mk,  netpress.com.mk и Alfa TV. Разбира се, за целия период на активна либерализация на пазара в Македония, австрийските и унгарските интереси се преплитат, но никога не се конкурират, а се забелязва монополизиране на ключови сектори. С други думи интересите на Виена и Будапеща са изключително икономически. Завършването на коридор №10 е една от инициативите, които Австрия държи Македония да завърши, тъй като строителството се забави, а стратегическите интереси за бърза връзка до Солун е ключова за засилване на влиянието на Нова Австро-Унгария в региона.

          През 2018г. България беше председател на Съвета на Европейския съюз с приоритет интеграцията на Западните Балкани. Година по-рано беше подписан договор за добросъседство и приятелство, а в рамките на председателството беше подписан и договора от Преспа между Гърция и Македония с дейното участие на София. Северна Македония и Албания вече имаха обещанието на страните от ЕС за започване на преговори за присъединяване. С оглед на изключително активната роля по интеграцията, и включването на България в Берлинския процес, се увеличи очакването преговорите по рамковото споразумение между ЕС и кандидат-членките да приключи бързо. С напредването на времето, между България и РС Македония се обостриха проблеми по неизпълнението на договора между двете държави. Това беше и повод за отказа на България за  започване на преговорите по рамковото споразумение.

                Това предизвика безпокойство във Виена и се появиха множество публикации в местните медии срещу България и стопирането на преговорния процес. Проф. Брунбауер, водещ историк и директор на Института за Югоизточна Европа в Регенсбург даде няколко интерюта, с които осъжда поведението на правителството в София. Правителство на Австрия не може да си позволи остър език към България, но чрез учени с нужната биография изразява своето мнение. Българските интереси влизат в пряк сблъсък с австрийските и разбирането им за Западните Балкани оформени по техен модел.

          Интересите на Нова Австро-Унгария могат да се осъществят по два начина. Чрез пълната интеграция на Сърбия и Македония в ЕС, което би улеснило процеса, защото в рамките на съюза и общите механизми като стари членове те имат преимущество. Вторият вариант е чрез етнически, икономически или политически натиск, който двете държави могат да окажат, но това драстично би влошило имиджа и на двете.

Макар идеята за „Нова Австро-Унгария“ да няма идеологически основи, то тя има преди всичко икономически и исторически предпоставки за развитие.

Свързани

Creştinism şi Europenitate

9 Mai – Europa şi / sau Creştinătatea?

Valentin Licxandru 09.05.2021.

Crimea is Ukraine

Ucraina – războiul din vorbe, pacea din fapte

Valentin Licxandru 29.04.2021.

APOLOGIA DELLA DIGNITA’

Giulio Guarino 26.04.2021.

Creştinism şi Europenitate

9 Mai – Europa şi / sau Creştinătatea?

Valentin Licxandru 09.05.2021.

Crimea is Ukraine

Ucraina – războiul din vorbe, pacea din fapte

Valentin Licxandru 29.04.2021.

APOLOGIA DELLA DIGNITA’

Giulio Guarino 26.04.2021.