Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Знаем ли срещу какво се борим?

ЕС срещу фалшивите новини – мисия (не)възможна

You are fake news. Изразът, който кънти от 2016 г. насам – годината на фалшивите новини. Макар фалшивите новини или „дезинформацията“, какъвто е официалният термин, да съществуват на практика откакто съществува лъжата, в информационния век те придобиват размерите на пандемия.

Експерти класифицират поне шест вида дезинформация, като те се различават по своята форма (текст, изображение, видео, аудио), по дела на невярна или манипулирана информация, съдържаща се в цялото, както и по намерението на автора. Важен е въпросът преднамерено ли се създава и разпространява невярна или манипулирана информация или това е резултат на грешка, криворазбрана шега или опит за чужда намеса. Всички тези условности правят идентифицирането на дезинформацията и борбата срещу нея с абсолютни методи толкова трудно. Разпознаването на манипулираното съдържание става още по-трудно, ако говорим за т.нар. „deep fakes“.

През 2016 г. – по време на кампанията и президентските избори в САЩ фалшивите новини се открояват като най-голямата заплаха за демокрацията. Във въздуха витае въпросът: Кой има право да каже кое е истина и кое – лъжа?

            Политическият проблем с фалшивите новини всъщност се появява в Европа две години по-рано – по време на размирните събития в Украйна от 2014 г., когато се активизира руската „Фабрика за тролове“. Той се открои ясно и по време на изборите в Италия и Франция през 2018 г. Тогава се стигна дори до приемане закони срещу дезинформацията по време на избори.

Днес светът е изправен пред същата опасност от друга гледна точка. Фалшивите новини в условията на глобална пандемия представляват опасност вече не за политическите възгледи на гражданите или за правото им на информиран избор, а за здравето и живота им.

В момента, освен пандемия, се вихри т. нар. „инфодемия“. В медиите, в интернет и най-вече в социалните мрежи сме заобиколени от чудовищен обем информация, че повече от всякога се питаме: Кой говори истината? На кого мога да вярвам?

И всичко това се дължи на цифровата ера и най-вече на социалните мрежи. Днес те са най-големият канал за разпространение на информация. Платформите имат обаче и друга ключова роля – те са място, където всеки потребител може да създава съдържание. Именно това е основната им разлика от традиционните медии, където хората, които създават съдържание, в идеалния случай са професионалисти в медийната сфера. Третата важна характеристика на социалните мрежи е възможността създаденото от всеки съдържание да бъде споделяно. Тези три фактора превръщат социалните мрежи във феномена, който доведе до създаването инфодемия и ги превърнаха в идеалната среда за живот на фалшивите новини.

Според изследване на Масачузетския технологичен институт от 2018 г., дезинформацията се разпространява около 6 пъти по-бързо от достоверната информация в социалните мрежи.

Не можем обаче да говорим за социалните мрежи като за безучастна „трета страна“. Напротив, те по своето същество са мултимилиардни корпорации, зад които стоят частни финансови интереси. Платформите са устроени на базата на алгоритми, които определят какво и кога ще види всеки потребител според неговите интереси.

Социалните мрежи обаче се финансират не от интереси, а от рекламодатели, които „купуват“ информацията за интересите на потребителите. Следователно, колкото повече интерес и реакция предизвиква дадена публикация или тема, толкова по-активно тя ще бъде разпространявана сред хора със сходни или дори противоположни интереси. А сензационното съдържание, което често се оказва в малка или по-голяма степен манипулирано, предизвиква масови реакции от страна на потребителите.

В допълнение - липсата на проверка на фактите и коректив на информацията, която се споделя в социалните мрежи, водят до лавинообразно разпространение на дезинформацията.

И това се видя кристално ясно по време на пандемията. Всеки е попадал на постове от шарлатани, продаващи „чудодейни лекове“ срещу коронавируса. А всъщност те нерядко се оказват опасни за здравето. Едва ли има човек, който не е попадал на публикации за „маските намордници“ или на снимки с „предписани от лекар“ медикаменти, които доведоха до опразването на аптеките. Масовото истеризиране доведе до свръхкомичното презапасяване с тоалетна хартия и до боя в супермаркетите за последния пакет.

Още повече се задълбочи поляризацията в обществото и недоверието към институциите. Те доведоха до съмнения, че извънредните обстановки, въведени в европейските държави, целят оковаване на свободата на личността, а „маските се, за да мълчите“. Стигна се до масови протести, безредици и отказ за спазване на ограниченията, целящи да опазят човешкото здраве.

Безспорни са доводите, че разпространяването на дезинформация, която често идва от външни за Европа фактори, като Русия и Китай, вече води не само до политически последствия, но и до опасност за живота и здравето. А опитите на ЕС да противодейства на фалшивите новини датират от години, но е трудно да се каже, че в момента дават ясен резултат.

Напредъкът е бавен и недостатъчен и за това има причини. Повече за тях, четете във втората част.