Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Зелената сделка: Европа си заравя главата в пясъка

Чрез предлагания от Комисията Законодателен акт за климата Европа доброволно би се отказала от възможността да бъде начело на координирането на световните усилия за изграждане на стройна система, която да подкрепя устойчивото развитие в целия свят. А именно Европа притежава както необходимите финансов и научен потенциал, така също и изграждани в продължение на десетилетия примери за индустрии, икономики и градоустройствени решения, щадящи околната среда.

Борбата с изменението на климата е предизвикателство, пред което неизбежно ще се изправи целият свят. Атмосферата се затопля и вече няма регион на планетата, който да не е засегнат от този процес. Изменението на климата оказва все по-голямо въздействие върху екосистемите и биологичното разнообразие на планетата, както и върху нашите здравни и икономически системи. С подобни апокалиптични фрази Европейската комисия иска да поведе Европа по пътя към ада. Който, разбира се, е постлан с добри намерения.

Може би в началото е редно да отбележим, че в никакъв случай не бихме искали да застанем на страната на тези, които отричат негативното влияние на човека върху природата и произтичащите от това влияние глобално затопляне и изменение на климата. Но искаме да подчертаем, че е наивно да се мисли, че затварянето на няколко ТЕЦ-а и още толкова въгледобивни мини би спасило планетата от изчезване.

Говорейки за проблемите в природата, трябва да обърнем внимание на нещо много важно –  парниковите газове не са нито единствената, нито най-голямата опасност за природата. Наред с отделянето на газове, човек замърсява шумово, светлинно, електромагнитно, топлинно, химично, радиоактивно. Тоновете пластмаса в световния океан са точно толкова голяма заплаха за природата, колкото и повишената с градус температура на околната среда. Неясно защо, чиновниците в Европейската комисия се фокусират единствено върху проблема с парниковите газове на планетата и решават, че европейците са тези, които трябва да платят високата цена за тях.

Тук е мястото да обърнем внимание на още важен детайл в защитата на природата. Все още не е измислен 100% безопасен за природата източник на енергия. Повече или по-малко дори т. нар. алтернативни източници оказват негативно влияние върху цели екосистеми. Така например, поставянето на ветрогенератори изисква бетонирането на десетки хиляди квадратни метри почва, като в същото време много често жертва на въртенето им стават редки и застрашени от изчезване видове птици. Препречването на речните корита при изграждането на водни електроцентрали се отразява негативно върху водните организми. Поддържането на фотоволтаични паркове често става чрез разпръскване на тонове вредни химикали, които да възпрепятстват изникването на трева около слънчевите батерии. Дори за все още екзотичните приливно-отливни електрически централи не може да се каже със сигурност, че не смущават морските обитатели. Освен това, всички се сещаме, къде ще отидат откъснатите от тях пластмасови елементи.

Абсурдът на Зелената сделка става още по-осезаем, когато заговорят цифрите. През 2018 г. Европейската комисия публикува доклад за емисиите въглероден диоксид и съответното количество, което генерира всяка една държава в света. От него става ясно, че през 2017 г. Китай, Съединените американски щати и Индия са генерирали близо 50% от парниковите газове в света. Едновременно с това, всяка година САЩ, Китай и Индия заедно потребяват повече от половината произведена в световен мащаб електроенергия. Смело можем да наречем тези държави енергийни чудовища. В същото време, тези три държави са сред водещите търговски партньори на Европейския съюз, осъществявайки близо 40% от вноса в Съюза.

Вместо да промени тези проценти в положителна посока, Зелената сделка би влошила още повече нещата. Твърде вероятно е големи европейски компании да изнесат производствата си в трети страни с по-либерални екологични режими, което би довело както до ръст на безработицата в цели региони на Европа, така и до деиндустриализация на Европейския съюз.

Но „климатично неутрална“ Европа няма да бъде „по-зелен“ континент. Въздухът ни няма да стане по-прозрачен, нито моретата и океаните – по-чисти от пластмаса. Защото планетата е единен организъм и тоновете парникови газове, изхвърляни в Китай, не остават в небето над Поднебесната империя. Нито отпадните води от заводите им, които не спазват никакви екологични норми, се задържат по техните крайбрежия.

По данни на Комисията, едва около 15% от потребяваната в Европа електрическа енергия е произведена в електрически централи, в които се изгарят въглища. А от възобновяеми енергоизточници идват почти 19% от потребяваната в Съюза енергия.

Във въглищните електроцентрали работят над 50 000 европейски граждани. В мините за добив на въглища работят още почти 200 000 души. Към тези цифри трябва да прибавим и непряко заетите в минно-добивния процес като производители и доставчици на оборудване или услуги, занимаващите се с научноизследователска и развойна дейност, чийто брой е над 200 000. Това означава, че над половин милион квалифицирани европейци ще загубят работните си места в рамките на едно десетилетие.

Според споменатия доклад на Европейската комисия, всички държави-членки взети заедно, генерират под 10% от парниковите газове в световен мащаб. С напускането на Великобритания този процент става още по-малък – едва 8,5%. По този начин Зелената сделка поставя Европейския съюз в незавидното положение да бъде само потърпевш от негативите на глобалното затопляне, без да получава реална възможност да се бори с последствията от него. Най-малко виновните ще накажат сами себе си за чуждата вина.

Ако бъде осъществена на практика т. нар. „Зелена сделка“, за Европа ще се появи огромен риск от още една външна заплаха за на нейните граждани – енергийна зависимост. Тя би могла да се прояви при някой природен или социален катаклизъм, при който старият континент би останал на тъмно и на студено.

Такъв природен катаклизъм, например, би могло да бъде продължително застудяване, причина за което биха били именно всемогъщите парникови газове. Да, има и такива изследвания – които твърдят, че ни очаква глобално застудяване, а не глобално затопляне. Едно продължително застудяване би увеличило в пъти нуждата от топлоенергия, а от там – и нуждата от енергоизточници. Впрочем, продължително затопляне би довело до същия резултат. В крайна сметка, и климатиците, и хладилниците работят с електричество.

Тази година европейците се сблъскаха челно с подобен проблем. Още в самото начало на кризата с вируса COVID-19 в почти цяла Европа изчезнаха медицинските маски за лице, които бяха жизнено необходими за хората. Сякаш останахме изненадани, че почти никъде между Ламанша и Босфора не се произвежда парченце плат с шнур в двата края. Не, че няма европейски фирми, които ги произвеждат. Просто, в търсене на евтина работна ръка и големи печалби, производството им отдавна е изнесено в Китай, Индия или Бангладеш. И се наложи редица предприятия да преформатират производствата си, за да отговорят на острата нужда от нещо толкова елементарно – медицински маски.

Кой може да гарантира, че след 10 или дори след 20 години Европа няма да изпита остра нужда от електрическа енергия? Но ако можем за кратко време да променим производството в няколко завода и от кърпи за ръце те да започнат да произвеждат маски за лице, то не бихме могли да накараме слънцето да свети или вятърът да духа по-силно.

Със сигурност знаем две неща. Първо, залежите от изкопаеми горива не са безкрайни и рано или късно няма да има какво повече да се копае. Тогава не само в Европа, но и в целия свят ще трябва да се научим да живеем без тях. Което, неминуемо, би довело до, второ, търсенето на нови източници на енергия или намаляване нейното потребление.

Но е грешна тезата на тези политици, които мислят, че посредством Зелената сделка можем да забавим първото или да ускорим второто. А още по-грешно е твърдението им, че ще спрем глобалното затопляне и промените в климата. Тези процеси трябва да се случват плавно, еволюционно, а не с кардинални промени, налагани отгоре надолу. И е добре да вървят паралелно в целия свят.

Мигрантската криза от 2015 г. трябва да ни бъде пример за това, какво очаква Европа, ако тя продължи да си заравя главата в пясъка, самозалъгвайки се, че опасността не съществува, щом ние сме добре. Докато Европа отказва да се превърне в световен лидер в борбата с климатичните промени, посипвайки си главата с пепел посредством Зелената сделка, останалият свят ще продължи и дори ще ускори унищожаването на природата. Европейският съюз може да предотврати това не като затвори въглищните си електроцентрали, а като наложи мониторинг или дори ембарго върху цели отрасли, чието производство е предназначено за неговия пазар, но ощетява околната среда. Останалото е лицемерие.

Вън от съмнение е, че обединена Европа трябва да има водеща роля в опазването на околната среда и борбата с климатичните промени. Множеството и най-различни добри европейски практики в тази посока могат и дори е за предпочитане да бъдат използвани в целия свят. Защото са се доказали като работещи. Европейският съюз трябва да използва всичките си лостове на влияние, с които разполага, в това число – политически, търговски и икономически, за да привлече в този процес колкото може повече глобални участници. Когато става въпрос са природата, обединена Европа е безсилна без обединението на целия свят.