Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Фондът за журналисти - хранилка за медийните бълвочи?!

В средата на месец юли излезе и вторият годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона. В него са отбелязани няколко проблемни отправни точки, по които трябва да се работи. Едната е свързана с правосъдната система, втората с борбата с корупцията, третата с медийната свобода и четвъртата е свързана с контрола и баланса относно принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

Точката, върху която бих искала да обърнем внимание е тази за свободата на медиите. В доклада се казва, че журналистите по време на пандемията от ковид били репресирани и подложени на сериозен натиск. Имало много сигнали относно безопасността на журналистите, като се посочва и един конкретен случай от последните месеци – убийството на холандския журналист Петер де Врис. И виждате ли, това е въпрос, който е нужно да се разглежда в целия Европейски съюз.

Според доклада също се отчита, че е влошено положението на журналистите в някои страни членки и че отново в  някои от тях има голям риск от политическа намеса при работата на самите медии.  

Всичко описано така в доклада за върховенството на закона звучи притеснително, обаче отново има едни подводни камъни, които обръщат нещата. Ще припомня, че точно по време на дебатите за доклада на върховенството на закона от октомври 2020 година плъзнаха темите за еднополови бракове, циганска престъпност и сепаратизъм. Хора, които претендират за върховенство на закона всъщност се опитаха да престъпят решение на Конституционния съд на България (във връзка с Истанбулската конвенция). А всъщност върховенството на закона не трябва ли да се основава на едно независимо, справедливо и бързо правосъдие, чиято основа да е именно законът? Звучи и изглежда лицемерно да искаш да финансираш с европейски пари на данъкоплатците пропаганда, която да се опитва да налага промени в семейството. Върховенството трябва да защитава законите, а в България по закон семейството е от мъж и жена.

Та, да се върнем към проблема на тази статия и той е т.нар. фонд за журналисти, който лично бих нарекла поредната хранилка за жълтите медийни бълвочи.

На 25 ноември 2020 г. евродепутатите приеха резолюция за създаване на Европейски фонд за журналистите, който е в рамките на бюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. Добре е да се уточни, че чрез тази резолюция Европейският парламент призовава създаването на такъв фонд. Самата резолюция бе приета с 553 гласа „за“, 54 „против“ и 89 „въздържал се“. От българските представители в Европарламента единствено делегацията на ВМРО в групата на Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков гласуваха „против“.

На пръв поглед този фонд звучи добре, особено на фона на кризата от коронавируса, на фона на това, че България се нарежда на 111-о място по свобода на словото и т.н. Но кои са подводните камъни на тази така прекрасна резолюция за Фонда за журналистите?

В резолюцията е описано безпокойството от страна на европейските бюрократи за свободата на словото и самото състояние на обществените медии на страните-членки. Както и определени примери за медии, които са се превърнали в еталон за проправителствена пропаганда. Инструментът, който е предложен в резолюцията за решаване на този проблем е Фондът за журналисти. Той трябва да предложи финансова подкрепа на независимите журналисти на свободна практика, като тази подкрепа трябва да е пряка. Но финансирането от кого ще идва се питате? Как от кого - от независими организации, благодарение на които ще се избегне намесата в процеса на вземане на редакционни корекции спрямо материалите на журналистите. Единствено и само публичните и търговски медии, които са независими или при които няма намеса от страна на правителството или други участници ще имат право да се възползват от тази помощ. Страните от ЕС, в които отчитат, че има намаляване на свобода на медиите, както и заплаха за политическо влияние спрямо обществените медии, ще бъдат приоритетни.

Прекрасно, но кой стои зад това предложение за Фонда за журналистите? Уважаемата г-жа Елена Йончева – доказала се, особено последните месеци, като родоостъпник. Припомням, че тя и евродепутатът Радан Кънчев предизвикаха онази скандална резолюция в ЕП, в която се говореше за македонско малцинство в България, ОМО „Илинден“, джендър идеология и т.н.

Същата тази представителка на България в Европейския парламент, днес предлага да се създаде този фонд, който да финансира журналистите на свободна практика.

С какво обаче това предложение прозира, че ще бъде новата хранилка на разните ляво-джендър медии и журналисти? Ами самият факт, че ЕП иска тези средства да минават не през парите за кампании, които превеждат към правителството, ами ще става чрез неправителствена организация. Разбира се, която ЕП уверява, че ще има своите професионални критерии и няма да е свързана конюнктурно с нито една политическа сила.

Четейки това предложение, изпитвам дежа вю. Не минаха ли десетина, ако не и повече години, в които чрез подобен тип фондове, се превеждаха и разпределяха пари между братски неправителствени организации, които трябваше да интегрират циганите в България? Обаче хилядите, милиони и милиарди левове и евро от нашите данъци не успяха да доведат интеграцията на циганите до какъвто и да било етап. Свидетели сме постоянно на това, че тази интеграция е провалена.

Безумие е да се създава такъв тип фонд, който е ясно къде ще бъде разпределян. Ще бъдат финансирани журналистите на всичките ляво-джендър бълвочи – Дневник, Капитал, Свободна Европа и пр. Нищо против тези журналисти, но не е ли лицемерно да бъдат обвинявани журналистите от други медии, че са пионки на властта, когато същите тези журналисти от гореизброените медии са пионки на тази т.нар. хранилка... която и да е тя, няма значение. Усещането е за двоен аршин.

Йончева предложи и друго безумие в тази резолюция – журналистите да не подлежат на съдебни дела, когато са притискани, дискредитирани или сплашвани. Защо? С какво журналистите са повече от хората с други професии? Дава за пример убийството на малтийската журналистика Дафне Галиция, но по същата логика нека да осъдим и насилието над лекари, които спасяват нашите животи.. които особено сега, по време на коронавируса, виждаме, че са малко на брой, но борбени.

Факт е, че в България е нужен по-голям контрол над неправителствените организации, ако щете вземете за пример последния случай с „Хелп Карма“.  Защо социалистиката Елена Йончева не включи и това в резолюцията? Е, защото никой не плюе в паничката, от която се храни...

В тази връзка може би е време отново да се повдигне темата в България за нуждата от повече отчетност и контрол на неправителствените организации, част от които, само на документи, се борят с неравенството, стигматизацията и расовите проблеми… В 44-ото Народно събрание бе иницииран такъв разговор от Патриотите, даже бе входиран и законопроект за по-строг контрол върху средствата, които постъпват в тези неправителствени организации. Разбира се, свят не видя, дори и в зала. А трябваше, защото виждаме добър пример в това отношение – борбата на Орбан срещу соросоидните неправителствени организации, разбиващи традиционните ценности.

Та, всичко е ясно.. за пореден път се предлага създаването на една хранилка за определен кръг от НПО-та и медии, които са далеч от примерите за инструменти за изграждане на едно истинско гражданско общество. И не, гражданско общество в България няма, не заради политическия елит, а заради този тип грантаджии.. които всъщност виждаме днес в Народното събрание на България чрез своите „демократични“ марионетки. Та не е ясно, политиците ли управляват медиите, както се твърди в доклада на върховенството на закона, или медийните конгломерати управляват страната ни?!

Свързани

Conservative-Liberal Thinkers

Why Include Snorri Sturluson?

Hannes H. Gissurarson 4 December 2021

NOVA REFERENDUMSKA INICIJATIVA

Može li se izravnom demokracijom protiv ‘stožerokracije’?

Mate Mijić 30.11.2021.

UFM celebrates 50 years

Manuel Ayau: Champion of Freedom

Hannes H. Gissurarson 30 November 2021

Conservative-Liberal Thinkers

Why Include Snorri Sturluson?

Hannes H. Gissurarson 4 December 2021

NOVA REFERENDUMSKA INICIJATIVA

Može li se izravnom demokracijom protiv ‘stožerokracije’?

Mate Mijić 30.11.2021.

UFM celebrates 50 years

Manuel Ayau: Champion of Freedom

Hannes H. Gissurarson 30 November 2021

Conservative-Liberal Thinkers

Why Include Snorri Sturluson?

Hannes H. Gissurarson 4 December 2021

NOVA REFERENDUMSKA INICIJATIVA

Može li se izravnom demokracijom protiv ‘stožerokracije’?

Mate Mijić 30.11.2021.

UFM celebrates 50 years

Manuel Ayau: Champion of Freedom

Hannes H. Gissurarson 30 November 2021

Conservative-Liberal Thinkers

Why Include Snorri Sturluson?

Hannes H. Gissurarson 4 December 2021

NOVA REFERENDUMSKA INICIJATIVA

Može li se izravnom demokracijom protiv ‘stožerokracije’?

Mate Mijić 30.11.2021.

UFM celebrates 50 years

Manuel Ayau: Champion of Freedom

Hannes H. Gissurarson 30 November 2021