Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Македонският въпрос

Македонският въпрос в контекста на процеса по разширяване на ЕС

Shutterstock.com

Статията представя възникването и развитието на Македонския въпрос през XIX, XX и XXI век.Българскта политика спрямо Република Македония, възможностите за партньорство и интеграция заемат основно мястно в настоящата разработка. ...

Статията представя възникването и развитието на Македонския въпрос през XIX, XX и XXI век. Българскта политика спрямо Република Македония, възможностите за партньорство и интеграция заемат основно мястно в настоящата разработка. Темата е избрана, тъй като касае въпрос, чувствителен за българското общество и най-вече – проблем, по който дори и в академичните среди обективните анализи и трезвите оценки все още съжителстват с романтични нагласи и пристрастия.

Когато става ясно, че Санстефанският мирен договор от 1878 г. подлежи на преразглеждане, срeд населението в Македония и Одринска Тракия започват да се разпространяват слухове, че ще бъдат върнати в пределите на Османската империя. Това ревизиране на договора, възкресил хилядолетната Българска държава, става причина за възникване на Македонския въпрос, а оттам и на дългата над един век съпротива на македонските и тракийски българи срещу опасността от териториалното разпокъсване на българската нацията. Следват дълги години, белязани от неотстихващите югославски опити за насилствено насаждане на измисления от Белгард и подкрепения от Москва македонизъм. Дълго време на населението в Македония беше вменявано безкрайно щастливо бъдеще в рамките на сияйното югославското социалистическо пространство. Но за жалост на всички партийни и идеологически функционери камъните от разрушената Берлинска стена затрупаха социалистическата утопия в Източна Европа. На ход бе демократизирането на половинта континет. В условията на постсоциалистическа трансформация в двете братски общества възникнаха и нови, не по-малко сложни, проблеми в двустранните отношения. Неискерността на официално Скопие се засилваше с напредването на годините. Цели правителства, особено ръководените от Никола Груевски, възприеха като своя официана политика македонситката утопия с ярко изразено антибългарско отношение, състоящо се от непрекъснат тормоз над идентифициращите се като македонски българи граждани на Република Македноия, обучение по история с фалшифицирани учебници и демонстративен отказ за всякакво сътрудничество с България. Не след дълго част от македонския политически елит осъзна, че бъдещото развитие на държавата им минава през подобряване на отношенията с България. Така настъпи ерата на лицемерното и ехидно поведение на македонските власти, замаскирано като неистово желание за евроинтеграция. Пример за това поведение станаха поредица от срещи, изказвания и интервюта на новоизбраните скопски ръководители начело с техния премиер Зоран Заев, които в желанието си да се харесат, както на македонската общественост, така и на съседните държавни и правителствени ръководители, не пожалиха хвалби и пожелания в посока умилостивяване на съседите. България като естествения съюзник и покровител на Македония прие радушно желанието на властите отатък Гюешево за интегриране в Европейския съюз. За изглаждане на подробностите и защита от антибългарски действия България сключи с Македония договор за приятелство и добросъседство. Нещо повече, България включи процеса по интеграция на Македония в Европейската общонст като основен приоритет на нейното председателство на Съвета на Европейския съюз. Но какво получи в замяна официална София? Систематично неглижиране на договара, блокиране на работата на създадената според договора за приятелство и добросъседство българо-македонската историческа комисия, безкрайна реч на омразата от страна на медиите и обществените кръгове в Македония, както и опити на македонската дипломация чрез немското председателство на Съвета на ЕС за оказване на натиск спрямо България. След подобно отношение няма как да се предполага, че кредитът на доверие на България ще бъде безкраен. Очевидно, властите в Скопие нямат намерение да водят честен диалог. Това ще провокира българското правителство да заеме категорична позиция на неотстъпчивост, изразена с наякои неблагоприятни за Скопие действия. Бъгария няма намерение да поставя нови критерии за влизането на Македония в Европейския съюз, но ще държи на изпълнението на всички поети от Скопие ангажименти по договора за приятелство и добросъседство, за да може Македония да се превърне от територия, която се е отделила от страната към която принадлежи, в истинска интегрална част от Европейския съюз.