Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Китайският вирус

Oтговорността на китайската комунистическа партия и необяснимото мълчание на ЕК....

Няма съмнение, че пандемията, породена от китайския вирус, както и икономическата криза, причинена от нея промениха света завинаги. Трудно могат да бъдат изброени изчерпателно всички засегнати клонове на икономиката. Достатъчно е да бъдат споменати само туризма и транспорта.

Туризмът е или по-скоро беше изключително важно перо в създаването на благосъстоянието и брутния вътрешен продукт на не малка част, както от „големите“ държави-членове на ЕС - Франция, Италия, Испания, Португалия, така и на по-малките, като Гърция и Италия. На практика, тази година летният туристически сезон беше „нулев“ - хотели останаха затворени и празни, хиляди чартъри бяха отменени. Това постави в изключително деликатно положение собственици, наематели, предприемачи. При почти нулеви приходи, те бяха принудени да търсят държавна помощ, за да запазят работните места на заетите в бранша.

И това са само преките разходи, свързани директно с туризма. Към тях трябва да се добавят загубите, причинени на свързаната с туризма развлекателна индустрия. Като се започне от барове, ресторанти, заведения за бързо хранене и се стигне по цялата верига, чак до различните атракционни и плажни развлечения, които също останаха затворени и бяха принудени масово да съкращават работни места.

След впечатляващото фиаско на Европейската комисия да изработи и предложи адекватен отговор, различните държави-членове предприеха различен подход в усилията си да компенсират или поне да намалят щетите от пандемията в бранша. Някой прилагаха различни схеми за разделяне на разходите за запазване на работните места между бюджета и предприемачите, други предпочетоха директно да заплащат определени суми на принудително неработещите служители, а трети избраха да приложат данъчна и осигурителна ваканция.

Като добавим и мрачните прогнози за бъдещето на бранша, свързан с насадения вече страх в множество граждани от това бъдат на едно място с много хора, в големи хотели, или да избягват хранения в големи ресторанти, нещата меко казано не изглеждат розови. И всичко това причинено от китайския вирус.

Не по-малки са и щетите нанесени на транспорта. Достатъчно е да се погледнат празните самолети, паркирани на всяко едно летище, навсякъде по света. Известно е, че един самолет трябва да лети буквално непрекъснато, за да се изплаща и да носи икономически ползи. Всеки ден, прекаран от самолета на земята е загуба в няколко посоки. Пропуснати ползи от неосъществени полети, разходи за техническата поддръжка на земята, която също е сериозна, тежка загуба на работни места за квалифициран персонал, които трудно ще бъдат възстановени в последствие. Щетите за индустрията са в огромни размери. Десетки авиокомпании обявиха фалит, други масово съкращават персонал и услуги.

Тежки щети понесоха и останалите видове транспорт, блокадите по границите, затворените фабрики и заводи, разкъсаха снабдителните линии по целия свят. Това също причини масови фалити в товарните превози, разпродажба на активи и загуба на работни места.

Само тези два кратки примера са напълно достатъчни, за да се придобие някаква приблизителна представа за щетите, нанесени от китайския вирус на световната икономика.

И тук идва може би най-важният въпрос. Въпросът за отговорността. Чия е отговорността? Чия е вината за тези щети? Отговорът е еднозначен. Без съмнение, вината за избухването на пандемията и разпространението ѝ по света е на държавното ръководство на Китай, в лицето на Китайската комунистическа партия.

Всеки, който има дори относителна представа за начина, по който е конструирана и функционира властта в Китай е наясно с ролята на Китайската комунистическа партия, методите ѝ на управление и начинът, по който се вземат решенията в Китай.

Когато през 1986 година в Чернобилската електроцентрала аварира ядрен реактор, КПСС предприе следните няколко стъпки. Първо - затаи истината за мащаба на катастрофата, наложи пълно информационно затъмнение и тотална цензура. След това започна да произвежда и да разпространява невярна и заблуждаваща информация и да отрича очевадни факти. Тези лъжи, дезинформация, заблуждаващи маневри, преиначаване на фактите, струваха десетки, вероятно стотици хиляди човешки животи, както на граждани на тогавашния Съветски съюз, така и на граждани на държавите от т.нар. „Източен блок“, които се оказаха на пътя на ядрения облак и чиито марионетни правителства сляпо ретранслираха болшевишката пропаганда.

Никаква изненада, Китайската комунистическа партия, като всяка комунистическа партия, постъпи по абсолютно същия начин. В социалните мрежи могат да се изгледат достатъчно много видеа, все още нецензурирани, в които китайски лекари свидетелстват за това как информацията за пандемията е укривана, цензурирана и преиначавана.

Твърде вероятно е ръководните функционери на китайската комунистическа партия да са подценили първоначално опасността от пандемията. И тук не става дума дори за хигиената и организацията на китайските тържища и пазари. Става дума за сериозно подценяване на ситуация, което доведе до пандемия, погубени човешки животи и застрашаване на цялата световна икономика.

И ако това е просто догадка, то другото е напълно сигурно и няма никакво съмнение - китайската комунистическа партия се опита да прикрие информацията за истинските мащаби и опасност от пандемията. С което причини смъртта на хиляди граждани на държавите по целия свят. Ако ККП бе споделила своевременно и пълноценно цялата информация, ако границите бяха затворени своевременно, вместо месеци наред хиляди китайски граждани да разнасят безпрепятствено заразата по целия свят, то със сигурност щетите щяха да бъдат далеч по-малки. Най-малкото стотици хиляди човешки животи щяха да бъдат спасени.

Вместо това, ККП предпочете да затаи истинските факти и да организира медийни кампании, които да отвличат вниманието и да оправдават безобразното поведение на китайското държавно ръководство.

Няма никакво съмнение, ККП носи тежка политическа отговорност. Именно затова е напълно необяснимо мълчанието на световните лидери по тази тема. Единствено президентът Тръмп се осмелява да нарече нещата с истинските им имена и да посочи с пръст истинските виновници. На този фон мълчанието на т.нар. „европейски лидери“ е чисто и просто позор.

Обикновено изключително шумни и кресливи, когато трябва да се порицае някой африкански диктатор, вече почти година те мълчат гузно по темата с неизбежното търсене на отговорност от ККП. Вече почти година не виждаме никакви, абсолютно никакви стъпки за търсенето и реализирането на тази отговорност. Тази отговорност вече трябваше да бъде ясно потърсена с политически и икономически средства.

Най-малкото трябваше да започне изтеглянето на ключовите за националната сигурност производства от Китай. Оказа се, че базови, основни, незаобиколими съставки, препарати, суровини за лекарства се произвеждат само и единствено в Китай. Казано простичко - светът зависи от Китай. Да не говорим за маските, респираторите, спринцовките и останалото медицинско оборудване. Милиарди маски се продават по целия свят с червени петолъчки по тях. Някой би нарекъл това доста успешен бизнес модел. „Произвеждаш“ волно или неволно вирус, предизвикваш световна пандемия и след това продаваш на целия свят лекарства и медицинско оборудване.

Но нищо от това още не се е случило. Мълчи председателят на Европейската комисия. Мълчи върховният представител по външната политика на Европейския съюз. Мълчи председателят на Европейския парламент. Мълчи председателят на Съвета на ЕС. Мълчи канцлерът на Федерална република Германия. Мълчи президентът на Френската република.

Удивително, нали? Все пак не говорим за сбиване на две племена в Мали, говорим за световна пандемия и за отговорността за нея. Говорим за срива на световната икономика. И точно тогава, когато тези, които претендират да водят Европейския съюз, са длъжни да потърсят тази сметка и то от управляващата Китай комунистическа партия, те се снишават. Точно като Тодор Живков пред перестройка.

Прочее, паралелът между съветския и китайския Чернобил, снишаването на тогавашните комунистически номенклатурчици и сегашните брюкселски бюрократи е смайващ. Именно тук, оперетните напъни на брюкселската бюрокрация да си придаде някаква тежест в международен план рухват като кула от карти. Или като комунистическите режими в Източна Европа, след събарянето на Берлинската стена. Очевидно сервилното и скопено политически отношение на Брюксел към Пекин е тежък политически автогол. Тежък удар по международния престиж на Европейския съюз.

И много ясен сигнал за всички, които са имали някакви илюзии за способността на брюкселските бюрократи да бъдат световни лидери. Мисията невъзможна. Тяхното ниво е и ще си остане вдигането на пушилка и тоталитарното налагане на безобразни документи като Истанбулската конвенция, опити за налагане на еднополовите бракове и безкрайни списъци от претенции на „малцинствата“ с многото буквички.

        

 

Свързани

China, the EU and Capitalism

Political Lessons from the Pandemic

Hannes H. Gissurarson 25 March 2021

China, the EU and Capitalism

Political Lessons from the Pandemic

Hannes H. Gissurarson 25 March 2021