Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

За и против общите еврооблигации

Bulgarian national radio

“Европа ще бъде изкована от кризи”-думи на един от създателите на ЕС Жан Моне, които се оказаха пророчески. Пандемията от коронавирус е най-голямата криза след Втората световна война. За излизането от нея Брюксел предложи краткосрочна програма за осигуряване при безработица в най-засегнатите страни от изолацията. За съжаление, това не е безвъзмездно подпомагане, а заем, който е ограничен както по количество, така и по обхват.

            Съюзът неколкократно не успя да се справи с големите икономически, миграционни и социални кризи, както и с кризите в областта на сигурността, настъпили в наше време. Това е последният шанс на ЕС да предостави съществена помощ на държавите членки в беда. Ако не се справи с това, той няма причина да съществува.

            Днес, в условията на пандемията от Ковид 19, звучи успокоителна идеята за издаване на общоевропейски облигации. Това е доста амбициозна идея, но на практика безполезна в условията на създалата се паника от разпространяващата се с високи темпове пандемия. Интеграция в еврозоната чрез еврооблигации-дълг, емитиран при солидарна отговорност. На пръв поглед изглежда, че това е разковничето за евроинтеграция, но на практика ще е необходимо технологично време за проектиране и издаване на тези облигации. Възможно е самото издаване да търпи известни ограничения. Мнозинството експерти на финансовите пазари смятат, че общите облигации в еврозоната не са подходящ инструмент за смекчаване на въздействието от коронавирусната пандемия.

            Страните, засегнати повече от корона кризата, твърдо застанаха зад намеренията за общи еврооблигации, което не се подкрепя от страни като Германия, която се обяви против обединяването на дълга в еврозоната. Видно е, че това предполага мащабен координиран фискален стимул, който е придружен от надеждна подкрепа от Европейската централна банка.

            Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер уточни, че всякакво обединяване на дълговете може да се разглежда само по отношение на бъдещите заеми, но Германия стои твърдо против идеята за взаимен дълг, защото се страхува, че други държави ще се облагодетелстват от фискалното ѝ благоразумие.

            За да работи еврозоната, тя трябва да има силен централизиран бюджет, което е и основният аргумент в подкрепа на еврооблигациите. В настоящия момент държавите членки споделят обща парична политика, но са с отделни фискални. За да може блокът да подкрепя държавите членки, той трябва да разполага с федерален бюджет. Единствено така може да бъдат ефективно подкрепени страните, изпаднали в изолационен шок от пандемията. Европейският механизъм за стабилност може да се справи с това, но само в периоди на криза и то в замяна на програми от реформи. Собствен дълг от хазната на еврозоната може да се издава само след въвеждане на централизиран бюджет. Облигациите, издадени с пълната гаранция на седемнадесетте държави членки в еврозоната, трябва да понижат цената на финансиране на дълга и да предпазят еврото. За тази цел е необходима централизация на паричната и фискална политика, при която държавите членки солидарно ще отговарят за изплащане на задълженията.

            Според икономическата теория създаването на общи блага и общи дългове е негативно. В момент на криза като сегашната трябва да се търси доверие и стабилност. Европа все още няма еднородни финансови и икономически механизми. Всяка държава член на еврозоната сама определя финансовата си дисциплина и сама емитира дълговете си. А, освен това, е необходима и интеграция по отношение именно на тях, до размера на устойчиво съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт. Решението няма как да е в еднаквите ставки. Данъците трябва да се събират и изразходват различно в отделните региони на Европейския съюз.

            Какво в сегашната ситуация е различно? Чрез набързо създадените спасителни механизми и действията на европейската централна банка нито една страна в еврозоната не плаща високи лихви на частните пазари за дълг. Следователно еврооблигациите са лоша политика. Те не решават нито един от проблемите, възпрепятстващи растежа в страните членки, а могат допълнително да влошат политиките в един по-дългосрочен план. Проблемът не е в липсата на ликвидност. ЕЦБ вече се намесва директно на пазарите и изкупува дълг, потискайки лихвените нива. На практика, обаче, кризата продължава, което показва, че пазарите просто отказват да финансират страни с висок дълг и неконкурентна икономика. Високият дълг е резултат от големи бюджетни дефицити. Ако след емитиране на еврооблигации, разпределението на приходите продължи да финансира твърде високи дефицити в някои страни, то тези страни ще продължат да поддържат вредните си вътрешни политики. Ако като условие за емитирането им се наложат твърди ограничения върху дефицита и разходите, то създаваме ситуация, сходна на настоящата. Това показва, че пътят е обща фискална политика с твърди ограничения. Ако фискалната координация позволява високи дефицити, еврооблигациите се превръщат в улеснение за още по-големи проблеми в бъдеще. Ниската конкурентоспособност в дългосрочен план се подобрява с реформи в реалния сектор. Относно по-високите лихви, които плащат някои страни, еврооблигациите са само повърхностно решение. Високите лихви сигнализират за висок дълг, нисък вътрешен капитал, ниска конкурентоспособност. Всъщност лихвената конвергенция е субсидия от данъкоплатеца на дисциплинираните страни към този в недисциплинираните. Тя е по-лоша от директния трансфер, тъй като при него има прозрачност и отчетност.

            На финала, еврооблигациите са създаване на обща фискална политика, а такава политика ще е насочена към свиване на дефицитите на всички страни и с нищо няма да  промени съществуващите изисквания за членство в еврозоната. Ръководителите на ЕЦБ също потвърдиха, че тя е готова да действа, за да предотврати финансова нестабилност. На нея ѝ предстоят още много предизвикателства докато епидемията продължава да се разпространява, а доходността по държавните облигации в еврозоната се покачва. Централната банка трябва да е готова да увеличи размера на програмата си за изкупуване на облигации и да бъде гъвкава. Всички тези промени са много по-лесни за постигане от проектирането на еврооблигации.

Свързани

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.