Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Нереализираното руско влияние в Европа след края на Студената война

В член първи от Конституцията на Руската федерация се казва, че „Русия е демократична, федеративна, правова държава с републиканска форма на управление“, но в действителност отминалите тридесет години от разпада на СССР и установяването на по-либерален модел на управление не са особено успешни за утвърждаването на демократичните принципи в тази северна славянска държава. Формално функционират демократична избирателна система и принцип на разделение на властите, но в действителност властта на президента доминира над останалите, а равнопоставеността в конкуренцията между политическите партии липсва.

От икономическа гледна точна нещата не стоят по-добре. Въпреки либерализацията на пазара и отварянето на икономиката, ниската раждаемост и все по-застаряващото руско население, съчетано с високата безработица в страната, не създават предпоставки нито за настояща, нито за бъдеща икономическа застилка, основана на човешкия фактор. Много често, но най-вече около 9- ти май, руснаците се хвалят със своето ненадминато военно производство. Но реалността е по-различна. Изключвайки ядреното оръжие, което е налично в още няколко страни по света, руското въоръжение не е нещо невероятно или невиждано. Това, което прави Русия опасна за международната сигурност, не е складираното в някой военен хамбар в Сибир оръжие, а непредвидимите ѝ действия в международните отношения. Военното производство до някаква степен подпомага частичното достигане на Русия до икономическите възможности на Холандия, но имайки предвид територията, населението и ресурсите сравнението не е в полза на съветите.

Така обрисувайки най-общо положението в Руската федерация властимащите логично търсят възможност за консолидация на населението. Такава те откриват във външната политика. Вродените им имперски амбиции, съчетани с желанието за  запазване на властта дават своите резултати. Масово руснаците вярват, че начело на държавата винаги застава някаква поставена от Бог всезнаеща и непобедима личност. В годините назад това винаги е бил някой монарх, а от последния век- партиен ръководител, който се явява като своеобразен съхранител на националния дух и бранител на „майка Русия“ от външните заплахи. Но освен масовата глупост по отношение на това вярване, елементът на изненада е също много характерна черта на руснаците. Пример за подобен вид изненада се оказа обявената от Горбачов „перестройка“.  Така се стигна до срещата в Малта през 1989 г. между ръководителите на Щатите и СССР. С тази среща формално приключи Студената война. Въпреки че тя не завърши с подписването на конкретни документи, на нея бе договорено от една страна разпускането на социалистическия блок с подчинените му организации- СИВ и Варшавския договор, а от друга ненавлизането на НАТО в новообразуваното постсъветско пространство. В действителност Съветският съюз спази това свое обещание. Не само няколко републики в Европа и Централна Азия получиха независимост, но и двата основни стълба на социалистическия лагер- икономическата и военната организация- бяха разпуснати.

Надеждите на Москва бяха, че тези трансформации са просто една формалност и до голяма степен след време ще се окажат дори излишни. Но новообразуваните държави тръгнаха по свой път, различен от представите на Русия.

Трите балтийски държави- Литва, Латвия и Естония категорично се отрекоха от руското наследство и поеха по пътя на евроинтеграцията. Беларус избра пътя на водене на странна политика спрямо Русия. В моментите, в които Минск е притиснат икономически, политически или военно до стената, действията на техния президент имат изцяло руска насоченост. Но когато Беларус е стабилизиран, управляващите в Минск се правят, че Русия не съществува. Показателно за това отношение е примерът как Беларус все още не е признала Крим за руски, както направиха повечето сателити на Москва. Също така от години Беларус засилва икономическото си сътрудничество с Китай за сметка на Русия. Що се отнася до Украйна- там дълги години имаше поданическо отношение спрямо Русия, но икономическият ступор, ниският стандарт на живот и явният отказ от евроинтеграция доведоха до насилствено нахлуване на Русия в страната. Крим беше окупиран, а в източната част на Украйна все още продължават да се водят военни действия. Приближавайки се към Азия, СССР остави наследство и в кавказкия полуостров. Армения и Азербайджан- поле на нестихващия Карабахски конфликт. И докато Армения малко или много е по-приближена до Русия, Азербайджан изцяло се подчини на Турция. Дори в току-що затихналите военни действия Баку потърси помощ първо от Турция. Следващата спирка е Централна Азия. Тук СССР изгуби най-много територии. Дълго време всички централноазиатски новосформирани републики, завършващи на „стан“, копираха модела на управление в Съветския съюз, прилагайки го в не чак толкова изпипан вид. Но в тези държави големият победител по отношение на влияние в икономиката и търговията, не се оказа Русия, а Китай. Стокообменът, търговското сътрудничество и инвестициите превърнаха тези държави и техните територии в прокитайско пространство.

Така плановете на Русия за продължаваща икономическа, политическа и военна доминация посредством влияние в Източна Европа и Централна Азия не се осъществиха. След разпада на СССР и края на Студената война се обособиха много нови държави, някои от които предпочетоха своя път на развитие да продължи на Запад, други пък на Изток, а Русия предпочете да се изживява като обсаден лагер на продължаващо изоставане в социално-икономическата сфера.

Свързани

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea a II-a)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

conservatism and freedom

Conservatorii. Fără conservanţi. (partea I)

Valentin Licxandru 19.06.2021.

Ромска заедница во Македонија

Интеграцијата на Ромите во пазарот на трудот

Стјепан Покупец 19.06.2021.

Česká politika

Desatero pro budoucnost česko-ruských vztahů

Jaroslav Kurfürst 18.06.2021.