Съветът и Парламентът постигнаха съгласие за реформа на пазара на електроенергия в ЕС

Миналата седмица, на ¹⁴ декември, Съветът на ЕС и Европейският парламент обявиха, че са постигнали „временно споразумение“ по едно от най-сложните, но изключително важни текущи законодателни досиета: реформата на устройството на пазара на електроенергия в ЕС. Въпреки че временното споразумение е много важен етап от сложните преговори, които се проведоха през последните 8 месеца, за да се прокара тази реформа, предстои още едно препятствие, тъй като временното споразумение ще трябва да бъде официално ратифицирано от Съвета и Парламента, преди реформата да влезе в сила.

Предложението за реформа на устройството на пазара на електроенергия в ЕС беше представено от Европейската комисия преди 8 месеца, през март 2023 г., в контекста на енергийната криза и нарастващите сметки за електроенергия, изострени от руската инвазия в Украйна.

Известни държави членки като Испания и Франция също се обявиха за преразглеждане на устройството на пазара на електроенергия.

Предложението за реформа на Европейската комисия се състои от два законодателни акта: предложение за регламент за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на устройството на пазара на електроенергия в Съюза.

Другият е предложението за регламент за изменение на регламенти (ЕС) № 1227/2011 и (ЕС) 2019/942 с цел подобряване на защитата на Съюза срещу манипулиране на пазара на енергия на едро.

Целта на този пакет е да „ускори рязкото увеличаване на възобновяемите енергийни източници и постепенното спиране на използването на газ, да намали зависимостта на потребителските сметки от променливите цени на изкопаемите горива, да защити по-добре потребителите от бъдещи ценови скокове и потенциални пазарни манипулации и да направи промишлеността на ЕС по-чиста и по-конкурентоспособна“.

В това отношение сред разпоредбите на предложението на Комисията можем да изтъкнем предложението на Комисията да се улесни въвеждането на по-стабилни дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на енергия (СЗЕ), чрез които дружествата да установяват свои собствени преки доставки на енергия и по този начин да се възползват от по-стабилни цени на производството на енергия от възобновяеми и неизкопаеми източници.

Целта му е „да намали зависимостта на сметките за електроенергия от цените на изкопаемите горива, като създаде буфер между краткосрочните пазари и сметките за електроенергия, плащани от потребителите“.

Комисията предложи двустранните договори за разлика (ДДР) да се използват за публична подкрепа на нови инвестиции в инфрамаргинални и задължителни производства на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници, за да се осигури стабилност на приходите на производителите на електроенергия и да се предпази индустрията от нестабилността на цените.

Ако пазарните цени на електроенергията са по-ниски от фиксираната „ударна цена“, производителят получава разликата, а ако пазарната цена е по-висока от ударната цена, производителят връща разликата, която се преразпределя между потребителите от държавата.

Комисията предложи също така мерки за „защита и овластяване на потребителите“, като например предоставяне на потребителите на „по-широк избор на договори и по-ясна информация преди подписването на договорите, така че да имат възможност да фиксират сигурни, дългосрочни цени, за да избегнат прекомерни рискове и колебания“.

Предложението за реформа включва разпоредби за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и постепенното спиране на използването на газ чрез по-нататъшно улесняване на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система и подобряване на условията за използване на гъвкави решения, като например реакция на търсенето, съхранение и други независими от метеорологичните условия възобновяеми и нисковъглеродни източници.

Използването на CfD обаче е предмет на продължителни преговори между лагера на привържениците на ядрената енергетика, воден от Франция, и лагера на противниците на ядрената енергетика, воден от Германия.

След представянето на предложението за реформа Франция лобираше да ѝ бъде разрешено да използва CfD за финансиране на обновяването на съществуващия си ядрен парк, но Германия и лагерът на противниците на ядрената енергетика се противопоставиха, в случая на Германия поради опасения, че това на практика би предоставило на френските компании несправедлива държавна помощ и конкурентно предимство.

Друг труден въпрос по време на преговорите, който в крайна сметка беше включен във временното споразумение, беше „изключителната дерогация“ от прилагането на ограничението за емисиите на CO2 за вече разрешени механизми за капацитет, за която Полша настояваше, за да може да се отклони от правилата на ЕС и да активира съществуващите си върхови въглищни електроцентрали в случай на енергийна криза, като се има предвид тяхната енергийна зависимост от изкопаеми горива.

Лидерите на трите основни институции на ЕС приветстваха споразумението. Марош Шефчович, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за европейската зелена сделка, междуинституционалните отношения и прогнозирането, подчерта, че „реформата на пазара на електроенергия ще улесни така необходимото интегриране на възобновяемите енергийни източници в нашата енергийна система … ще позволи на нашите индустрии да се възползват от по-стабилни и предвидими цени на енергията, [and] ще помогне на нашите граждани да се справят с цените на енергията“.

Тереса Рибера, испанският министър на екологичния преход, която води преговорите по време на испанското председателство на ЕС, заяви, че споразумението „е чудесна новина, тъй като ще ни помогне да намалим още повече зависимостта на ЕС от руския газ и да увеличим енергията от изкопаеми източници, за да намалим емисиите на парникови газове“, както и да „стабилизираме дългосрочните пазари, да ускорим внедряването на възобновяеми и неизкопаеми енергийни източници, да предложим по-достъпна електроенергия на гражданите на ЕС и да повишим конкурентоспособността на промишлеността“.

И накрая, Николас Гонсалес Касарес (С&Д), испански евродепутат и докладчик по законодателното досие в Парламента, заяви, че „Европа ще има социално справедлив пазар на електроенергия, който ще защитава по-добре гражданите, особено най-уязвимите, с мерки за осигуряване на достъпни цени за гражданите и предприятията и за ускоряване на енергийния преход.“