Subscribe
Американската мечта се състои в това, че Съединените щати са и трябва да останат страна на възможностите, в която хората могат да подобрят своя и на семействата си жизнен стандарт чрез упорит труд, компетентност и пестеливост. По този начин тя е мечта за възходяща мобилност на доходите, основана на собствените усилия. Това със сигурност се случва в края на XIX и началото на XX век, когато шестнадесет милиона имигранти, предимно от Европа, пристигат в САЩ, за да избягат от бедността и потисничеството. Американската поетеса Ема Лазарус съчинява въздействащи думи за Лейди Либърти, която посреща имигрантите на пристанището в Ню Йорк с факла в ръка:
Дайте ми уморените си, бедните си,
вашите сгушени маси, които копнеят да дишат свободно,
жалките отпадъци на твоя кипящ бряг.
Изпратете ги, бездомните, изкушените…изхвърлени при мен,
Аз вдигам лампата си до златната врата!
През 50-те години на миналия век целият свят можеше да наблюдава във филми и по телевизията колко проспериращи са станали американците в сравнение с другите. Въпреки това в днешно време често се твърди, че американската мечта е мъртва. Твърди се, че някои хора са останали в групите с ниски доходи, докато други стават все по-богати. Факелът е угасен, а златната врата е затворена. В последната си книга,
Митът за американското неравенство,
бившият сенатор (и професор по икономика) Фил Грам и двамата му сътрудници, уважавани учени, показват, че тези твърдения са неверни и че американската мечта е жива и здрава.
На ескалатора
Хората обикновено са очаровани от най-богатите. Грам и неговите сътрудници обаче посочват, че най-богатите в края на XIX век, като Корнелиус Вандербилт и Джон Д. Рокфелер, са контролирали много повече богатство, отколкото най-богатите днес. Но почти цялото това богатство се е разпръснало в резултат на предизвикателства от страна на конкурентите, благотворителни дарения (университет „Вандербилт“, фондация „Рокфелер“), разточителни разходи от страна на някои наследници и неизбежното размиване при наследяване. Когато Глория Вандербилт умира през 2019 г., тя завещава на сина си, репортера на CNN Андерсън Купър, 1,5 милиона долара, 0,002% от 200-милиардното състояние на своя прапрадядо. В списъка на Forbes с 400-те най-богати американци няма Вандербилт или Рокфелер. Някои много богати фамилии се появяват и изчезват толкова бързо, че са известни само на икономическите историци.
Това е най-малката част от историята. Важното е какво се случва с другите. Съществуват два вида възходяща мобилност – мобилност на индивидите през целия им живот и мобилност на групите или „класите“ по доходи. Тук мога да цитирам само някои от многото данни, представени в тази забележителна книга. Обикновено в началото заплатата на хората е ниска и се увеличава с придобиването на повече умения и опит, с натрупването на човешки капитал, както често се нарича. През 2017 г. средното почасово заплащане на младите възрастни (19-25 години) е 18,24 долара, докато при възрастните възрастни (55-65 години) то е 34,88 долара. Това е увеличение с повече от 90 %. В допълнение към тази възходяща мобилност, която хората създават със собствени усилия, има и увеличение на доходите с течение на времето, дължащо се на растежа на производителността. Средно за периода 1987-1996 г. доходите на физическите лица в Америка са нараснали с 24,1%, а за периода 1996-2005 г. – с 41,0%. Американската икономика е като ескалатор. Дори и да не се движите, вие се издигате нагоре, но можете също така да изкачите стълбите и така да се придвижите по-бързо нагоре.
Възходяща мобилност въз основа на способностите, а не на класата
Много се говори за това, че американците са затънали в класата, в която са се родили: Децата на бедните ще си останат бедни, докато децата на богатите могат да очакват да бъдат богати. Грам и неговите сътрудници представят много интересни данни по този въпрос. Двата крайни варианта са, първо, че доходът ви се определя изцяло от дохода на родителите ви и, второ, че доходът на родителите ви не оказва влияние върху вашия доход. Ако домакинствата са разделени на пет подоходни групи или квинтили, първата крайна точка би означавала, че цялото второ поколение ще попадне в същия квинтил като първото: 100 % във всеки квинтил ще бъдат от същия квинтил като първото поколение. В най-богатия квинтил например ще има само хора, чиито родители също са в най-богатия квинтил, а в най-бедния квинтил ще има само хора, чиито родители също са в най-бедния квинтил. Втората крайна точка, тази на липса на ефект, би означавала, че второто поколение ще бъде разпределено равномерно между квинтилите: 20 % във всеки квинтил ще бъдат от всеки от петте квинтила на първото поколение.
Грам и неговите сътрудници се позовават на три проучвания на разпределението на второто поколение в групите по доход спрямо първото поколение. Тези три проучвания дават сходни резултати, така че те могат да се считат за доста надеждни. Авторите използват средни стойности въз основа на тези проучвания. В най-богатия квинтил 37,9% идват от родители, които също са били в същия квинтил, 23,3% – от родители във втория най-богат квинтил, 17,5% – от родители в средния квинтил, 12,0% – във втория най-беден квинтил и 9,3% – от родители в най-бедния квинтил. Съпоставимите стойности за втория най-богат квинтил са 28,4, 22,6, 21,6, 16,1 и 11,3%. За средния квинтил те са 16,4, 22,5, 23,6, 20,5 и 17,0. За втория най-беден квинтил те са 11,3, 20,2, 19,3, 24,4 и 24,9 %. В най-бедния квинтил 6,1 % идват от родители от най-богатия квинтил, 11,4 % – от родители от втория най-богат квинтил, 17,8 % – от родители от средния квинтил, 27,3 % – от родители от втория най-беден квинтил и 37,4 % – от най-бедния квинтил.
Тези цифри са забележителни. Те показват – което трябваше да се очаква – че класата на родителите оказва известно влияние върху това в кой клас попадат децата им, но не много съществено. Припомнете си, че ако произходът не оказваше влияние, разпределението на децата между групите по доход щеше да бъде случайно, така че 20% от хората в най-богатия квинтил щяха да имат родители от този квинтил. Вместо това тези хора са 37,9% от всички хора в най-богатия квинтил. Така че произходът има значение, но само малко – 17,9%. Това означава също така, което е по-важно, че 62,1 % от хората в най-богатия квинтил имат родители, които не са били в най-богатия квинтил. И тъй като 37,4% от хората в най-бедния квинтил имат родители, които също са били в този квинтил, това означава, че 62,6% от хората в най-бедния квинтил имат родители, които не са били в най-бедния квинтил.
Първоначална позиция Незначителна
Левите интелектуалци обикновено подценяват динамичния характер на конкурентния капитализъм: глупакът и парите му скоро се разделят. Това е безкрайно предизвикателство. Първоначалната позиция няма голямо значение. Цифрите, които Грам и неговите сътрудници цитират, показват, че родителите не могат да купят много предимства за децата си. Всъщност първоначалните предимства се заличават за няколко поколения. Между другото, това е и заключението в основополагащата статия на Гари С. Бекер и Найджъл Томас от 1986 г.: „Почти всички предимства и недостатъци на предците в областта на доходите се заличават за три поколения. Адам Смит споделя това фундаментално прозрение в
Теория на моралните чувства
(част 4, глава I):
Продуктите на почвата поддържат по всяко време почти същия брой жители, който тя е в състояние да поддържа. Богатите избират от купчината само това, което е най-ценно и приятно. Те консумират малко повече от бедните и въпреки естествения си егоизъм и алчност, въпреки че имат предвид само собственото си удобство, въпреки че единствената цел, която предлагат от труда на хилядите, които наемат, е да задоволят собствените си суетни и ненаситни желания, те делят с бедните резултатите от всички свои подобрения. Те са водени от невидима ръка, за да разпределят почти същото количество продукти от първа необходимост, което би било направено, ако земята беше разделена на равни части между всички нейни обитатели; и по този начин, без да искат и без да знаят, подкрепят интересите на обществото и предоставят средства за размножаване на вида. Когато провидението разпредели земята между няколко господари, то не забрави и не изостави онези, които сякаш бяха оставени настрана при разделянето.
Не бива да се притесняваме за първоначалната си позиция, а по-скоро за възможността да се движим напред и нагоре. Макар че американската мечта е жива и здрава, тревожно е, че трудоспособните, но неработещи лица от най-бедния квинтил получават почти същия или дори по-голям доход след трансфери и данъчни плащания от работещите лица в следващите три квинтила над тях. Грам и неговите съавтори отбелязват (стр. 81), че „най-яростните критици на нашата икономическа система за нейното нарастване на неравенството в доходите в следвоенна Америка често са и най-отдадените защитници на разширяването на самите трансферни плащания за американците с ниски доходи, които са били най-голямата причина за нарастването на неравенството в доходите. Те също така са най-големите поддръжници на системата за обществено образование, която е оставила толкова много хора назад, и най-големите критици на образователните реформи, като например избора на училище, които дават възможност на повече деца да повишат бъдещите си доходи. В края на книгата си авторите посочват някои необходими реформи в Америка. 1) Изясняване на фактите. 2) Премахване на правителствените пречки за работа. 3) Реформиране на началното и средното образование за постигане на успех. 4) Премахване на държавните ограничения върху възможностите.
Тези предложения със сигурност се отнасят и за Европа.