Subscribe
Ислямофобията предизвиква все по-голямо безпокойство в Англия, като се увеличават случаите на дискриминация срещу ислямската общност.
Казусът е убийството на две малки момичета и раняването на няколко други от 17-годишно момче от руандийски произход, въоръжено с нож, в Саутпорт.
Въпреки многократното отричане на потенциалния джихадистки произход на епизода (освен това Руанда е почти изцяло християнска страна), се разрази „гореща вълна“ на внимание към ислямския тероризъм.
Докладите сочат експоненциално нарастване на случаите на „ислямофобия“, често и в отговор на нарастващия антисемитизъм след 7 октомври 2023 г. и нападението на Хамас срещу Израел, с последвалата военна ескалация, която познаваме.
Криза, тази в Обединеното кралство, при която се появиха и силни критики към бившия министър-председател Риши Сунак (консерватори, за ИКР), а също и към новоизбрания Кийр Стармър (лейбъристи, за С&Д), който обеща допълнително финансиране за борба с антисемитизма, докато за епизодите срещу ислямската общност не бяха организирани подобни мерки.
По-специално Сунак уж „обеща“ да назначи консултант по въпросите на ислямофобията, но тази позиция остава вакантна вече повече от година, което поражда съмнения относно истинската ангажираност на британското правителство за справяне с проблема.
Важно е да се отбележи, че както консерваторите, така и Реформаторският блок на Обединеното кралство, ръководен от Найджъл Фараж, често изтъкват предизвикателствата на съвместното съществуване с ислямската общност.
Ето защо един ангажимент в това отношение несъмнено би бил спорен.
При преброяването на населението през 2022 г. беше отчетено, че приблизително 6 % от британското население изповядва ислямска вяра.
Това се равнява на около 4 милиона души и бележи значително увеличение в сравнение с преброяването от 2011 г., което отчете малко под 3 милиона британски мюсюлмани, представляващи 4,5 % от населението по това време.
Този ръст е особено забележителен в сравнение с намаляването на броя на християните през същия период, като християнското население е намаляло от над 37,5 млн. на 31 млн. души.
Тези демографски промени поставят както социални, така и комуникационни предизвикателства, на които трябва да се отговори.
Въпреки демографския ръст, социално-икономическата ситуация е доста сложна: 50 % от британските мюсюлмани живеят в бедност, в сравнение със средно 18 % за страната, и има много компании, които при един и същ профил на работа предпочитат кандидати немюсюлмани, което очевидно поражда чувство за „обкръжение“ в ислямската общност, което след това кара най-радикализираните хора да извършват онези терористични атаки, които неведнъж са разтърсвали Европа и Запада.
Изследването показва, че 59 % от статиите допринасят за проблема с комуникацията, като свързват негативното поведение с лица от ислямската вяра.
Това е довело до изкривено възприемане на британските граждани мюсюлмани сред християнското население или тези, които не са свързани с никоя религиозна група.
Политическите лидери в Обединеното кралство се застъпват за значението на образованието и открития диалог за насърчаване на толерантността.
Напредъкът в този диалог обаче е бавен и често е прекъсван от различни новинарски събития, включително актове на насилие, които, макар и да не са толкова широко отразявани, колкото предишните терористични атаки, все пак оказват значително влияние върху общественото мнение.
Трудностите на ислямската общност поради изброените по-горе социално-икономически причини със сигурност трябва да се разглеждат ясно и без скрити предразсъдъци, но бедността не може да се използва като инструмент за оправдаване на ислямизма и радикализацията. Работата на контраразузнаването продължава да бъде от основно значение, за да се избегнат други терористични рояци, като тези през двете години 2015-2017 г., както е необходима и външна политика, която да знае как да действа интелигентно по израелско-палестинския въпрос, като отхвърля всякаква подкрепа за Хамас – пряка или непряка – и същевременно се съобразява с исканията на общността, която живее в Газа и е първата жертва на целия конфликт.
За да се справим със съжителството с нарастващата ислямска общност, е наложително да възприемем неидеологически подход, като същевременно поддържаме основните ценности, върху които е изградено западното общество.
Това включва насърчаване на уважението към жените, ненасилието и толерантността между различните религии.