Арменският премиер Пашинян се среща със западни лидери в Брюксел

Медиите рядко говорят за размирния кавказки регион, тъй като в момента вниманието е насочено към Украйна и Израел. Истината обаче е, че Кавказ е въвлечен във въоръжени конфликти и нестабилност, откакто трите държави в този регион (Армения, Азербайджан и Грузия) получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Един от най-засегнатите народи, особено през последните години, е древният народ на Армения – малка държава, която обаче е бастион на християнството в Кавказ, един от първите християнски народи в света, и която, въпреки че има население от само 2,8 милиона души в границите си, има диаспора от над 7 милиона души по целия свят. Въпреки това тя е понесла и жестоките последици от това, че се намира в регион, който е бил централна сцена на сблъсъци и съперничество между империи като Руската, Османската и Персийската, които в продължение на векове са се борили за хегемония в региона.

Арменците загубват своята държавност през XIV в. и я възстановяват за кратко през 1918 г., за да бъдат погълнати от СССР през 1920 г. През този период в началото на 20-ти век арменците преживяват и едно от най-травматичните събития в своята история, а именно геноцида над арменците, извършен от доминираната от мюсюлманите Османска империя в периода 1915-1917 г., който може би е отнел живота на 1,5 милиона души.

Друго голямо предизвикателство, с което арменците трябва да се справят, е техният съсед Азербайджан – много по-голяма, по-населена и богата на ресурси мюсюлманска държава, която обаче няма националната и културната древност на Армения. Териториалният експанзионизъм на Азербайджан доведе до интензивни етнически конфликти, които достигнаха своя връх в началото на 1900 г., когато Армения и Азербайджан за първи път получиха независимост, отново през 1990 г., когато СССР се разпадна и двете държави възстановиха независимостта си, и след това спорадично през 2000 г., със забележителни пикове през 2020 г.

Голяма част от конфликта е съсредоточена върху Нагорни Карабах (Арцах на арменски) – малък планински район, етнически арменски анклав, който е напълно заобиколен от Азербайджан и е международно признат като част от суверенните международни граници на азербайджанската държава. Съветският съюз, който е експерт в „разделяй и владей“ и цинично манипулиране на етническите граници, решава през 1921 г. да превърне Нагорни Карабах в автономен регион в рамките на Азербайджанската съветска социалистическа република – ситуация, която е силно противопоставена на етнически арменското население в региона и която води до тежка дискриминация и репресии срещу арменците и тяхната култура по време на съветския период.

Макар че по време на съветския период пълномащабният етнически конфликт е бил сдържан, разпадането на СССР през 90-те години на ХХ в. и последвалият вакуум във властта водят до избухване на етнически конфликт между Армения и Азербайджан. По-конкретно, Първата нагорно-карабахска война (1988-1994 г.) избухва по време на разпадането на СССР, когато, след като Азербайджан се насочва към обявяване на независимост, Нагорни Карабах се опитва да се отдели от Азербайджан и да се присъедини към Армения. През 1994 г. е подписано прекратяване на огъня, което води до фактическа независимост на Нагорни Карабах като Република Арцах, макар и с тесни връзки с Армения. Втората война в Нагорни Карабах избухва през 2020 г., когато Азербайджан нахлува в Арцах. Този път обаче балансът на силите между Армения и Азербайджан се променя значително и в резултат на войната Азербайджан поема контрола над голяма част от земите на Арцах. Подписаното през 2020 г. прекратяване на огъня не довежда до траен мир, като през 2022 г. Азербайджан налага блокада на Армения, а през 2023 г. започва нова инвазия.

Тази трета война завършва с азербайджанската окупация на Арцах, разпадането на този щат и масовото изселване на арменците от историческата им родина. Освен това е имало гранични сблъсъци между Азербайджан и Армения, а Азербайджан е окупирал множество арменски погранични села. Освен това има опасения, че Азербайджан може да насочи поглед към територията на Армения. Част от тях са свързани с вътрешни въпроси, както и с азербайджанския и пантюркисткия национализъм, тъй като азербайджанският националистически диктатор Алиев може би се опитва да създаде сухопътен коридор между континенталната част на Азербайджан и азербайджанския ексклав Нахичеван, който е откъснат от останалата част на Азербайджан от арменската провинция Сюник. Това от своя страна ще позволи създаването на пантюркистки коридор, който ще изпълни пантюркистките националистически амбиции на азербайджанския лидер Алиев и неговия турски съюзник Ердоган, като свърже Азербайджан (и другите централноазиатски тюркски държави) с Турция.

Друга важна причина за войнствеността на Азербайджан е нестабилният геополитически контекст и сложната мрежа от икономически и политически интереси в Кавказ. На първо място, бруталното нахлуване на Русия в Украйна дестабилизира Кавказ, отклонявайки вниманието на Русия от това, което исторически е било неин заден двор, и създавайки благоприятна възможност за амбициозни регионални хегемони като Турция, която подкрепи териториалните амбиции на азербайджанските си съюзници за създаване на „Велик Азербайджан“, като същевременно се стреми да изгради своеобразна „Турска империя“. В крайна сметка империалистическите усилия на Русия в Украйна окуражиха други империалисти и териториални ревизионисти като азербайджанския Алиев.

Едновременно с това тежестта, наложена на Русия от войната в Украйна, ѝ попречи да изпълни ангажимента си към традиционния си съюзник Армения. След разпадането на СССР Армения е тясно свързана с Русия и е член на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), която е, така да се каже, партньор на НАТО в постсъветското пространство. Отношенията между Армения и Русия обаче се влошават след конфликта с Азербайджан, тъй като изпадналата в беда арменска нация обвинява Русия, че не е успяла да защити територията ѝ от ноктите на Азербайджан. В този контекст Армения замрази участието си в ОДКБ и вместо това се насочи към Запада в търсене на съюзници срещу Азербайджан.

Помощта на Запада за тази християнска страна обаче не е достатъчна поради сложния геополитически комплекс. Западът пое реторичен ангажимент да защитава арменския суверенитет и териториална цялост. Миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се срещнаха в Брюксел с арменския министър-председател Никол Пашинян. Фон дер Лайен потвърди „обещанието си да застане рамо до рамо с Армения“, заяви, че „ЕС и Армения все повече си приличат по ценности и интереси“ и че следващата стъпка е „нова и амбициозна програма за партньорство между Европейския съюз и Армения“. Ръководителят на ЕС спомена и „тежкото положение на разселените карабахски арменци“. От своя страна САЩ проведоха съвместни военни учения в Армения през септември като демонстрация на сила.

Въпреки това реалността е такава, че Западът всъщност е ограничен и вероятно е заложник на Азербайджан поради икономически интереси. Въпреки че Армения е богата в културно отношение християнска нация, която в ценностно отношение е част от западното семейство, тя е с оскъдни ресурси и сравнително по-слаба. Напротив, Азербайджан е богат на ресурси и разполага със силна армия, подкрепяна от Турция и Израел. Това е особено важно, тъй като ЕС става все по-зависим от Азербайджан, особено след руската инвазия в Украйна и прекратяването на вноса на газ от Русия.

Всъщност износът на газ от Азербайджан за ЕС се е увеличил през 2022 г. – от 19 млрд. куб. м през 2021 г. до 22,3 млрд. куб. м през 2022 г. (всъщност ЕС и Азербайджан подписаха предварително споразумение през 2022 г. за удвояване на газовите потоци до 2027 г.). Това има дълбоки геополитически последици за Европа, тъй като тази енергийна зависимост ограничава външнополитическата автономност на ЕС и го превръща в заложник на Азербайджан. Ето защо е наложително ЕС да преосмисли геополитическата си стратегия и да прецени дали е готов да изостави един християнски народ на империалистическия експанзионизъм на Азербайджан, не само заради моралните последици от това, но и защото ще създаде още един прецедент на териториален ревизионизъм без контрол и какво може да означава това за други народи, които са застрашени от експанзионистични съседи (например Молдова, Полша, Грузия и балтийските държави в Европа).