Банковото дело в ЕС и неговото въздействие в балтийските държави

През последните десетилетия банковият сектор в Европейския съюз (ЕС) и Северна Европа претърпя значителни трансформации, които оказаха значително влияние върху конкуренцията в сектора в балтийските държави. В тази статия се разглеждат основните промени в банковия сектор, тяхното въздействие върху конкуренцията в балтийските страни и бъдещите насоки за устойчив растеж.

Икономическият контекст и банковата трансформация в ЕС

От 2008 г. насам ЕС се сблъска с няколко икономически кризи, като се започне със световната финансова криза, която възникна в САЩ и бързо се разпространи в Европа. Тази криза доведе до рецесия, последвана от криза на държавния дълг в различни държави членки, което доведе до тежки последици за икономическия растеж, инвестициите, заетостта и фискалните позиции.

В отговор на това ЕС приложи краткосрочни мерки, като например спасяване на банки, и дългосрочни реформи за подобряване на устойчивостта на финансовия сектор, укрепване на икономическото управление и провеждане на структурни реформи. Пандемията COVID-19 оказа допълнително въздействие върху европейския банков сектор, като доведе до спад на приходите и ускоряване на цифровизацията. Сега банките са изправени пред нови предизвикателства, като кибератаки, необслужвани кредити, свързани с енергетиката, и промени в икономическата динамика на еврозоната.

Банкова трансформация в балтийските държави

След разпадането на Съветския съюз Естония, Латвия и Литва отварят икономиките си за чуждестранни банки. Естония и Литва приеха международните банки, особено шведските, които обслужваха както местни жители, така и международни клиенти. От друга страна, Латвия има за цел да се превърне във финансов център за Русия и Общността на независимите държави (ОНД), привличайки депозити от тези региони. Тази стратегия обаче доведе до проблеми с прането на пари, което принуди трите балтийски държави да въведат по-строги правила и да търсят по-устойчиви подходи за банковия си сектор, като трансформират бизнес моделите си в по-цифрови и екологични.

Чуждестранни инвестиции и местен растеж

Чуждестранните инвестиции изиграха значителна роля в развитието на банковия сектор в Балтика, но те доведоха и до висока концентрация на активи. В Естония и Литва над 85% от банковите активи се контролират от институции с чуждестранна собственост, а в Латвия този процент е 76%. Тази доминация на големите международни банки осигурява стабилност, но може да ограничи конкуренцията на балтийския пазар в сравнение със скандинавския регион. В бъдеще ще бъде от решаващо значение да се намери баланс между чуждестранните инвестиции и местното участие, за да се осигури здравословна и динамична банкова среда в дългосрочен план.

Заетост в банковия сектор преди и след кризата

Преди кризата (1998-2008 г.) в ЕС се наблюдава увеличение на броя на банковите служители (19%) и офиси (23%). В балтийските и скандинавските страни обаче се наблюдават различни тенденции. В Латвия е регистрирано впечатляващо увеличение на служителите със 76%, следвана от Естония (38%) и Литва (16%). След кризата (2009-2022 г.) в ЕС се наблюдава значителен спад както на офисите (-40%), така и на служителите (-20%). Докато Естония и Литва продължават да растат, в Латвия се наблюдава драстичен спад на банковия персонал от 57%, което е най-високото ниво в Европа. Тази тенденция предполага преминаване към цифровизация, фокусиране върху ефективността и промяна в демографските характеристики на клиентите.

Кредитният парадокс в балтийските държави

Въпреки постоянните критики към балтийските банки за недостатъчно кредитиране, проблемът може да не се дължи на липса на ресурси. Всъщност Латвия и Литва имат едни от най-високите съотношения депозити/кредити в Европа, което показва предпазлив подход към кредитирането. Този консерватизъм обаче не води до по-ниски лихвени проценти. Кредитополучателите в балтийските страни се сблъскват с постоянно по-високи лихвени проценти по кредитите в сравнение със средното ниво за еврозоната, докато в Скандинавия лихвените проценти са едни от най-благоприятните в Европа. Този рязък контраст подсказва за потенциален проблем с конкуренцията в банковия сектор в Балтика.

Рентабилност на балтийските банки

Балтийските страни се отличават с едни от най-високите стойности на възвръщаемост на собствения капитал (ROE) и на нетния лихвен марж (NIM) в ЕС, което свидетелства за висока рентабилност на банковия сектор. Този просперитет обаче е свързан с разходи за кредитополучателите, тъй като в балтийските страни се наблюдават и най-високите лихвени проценти по кредитите в ЕС. Това предполага, че банките се фокусират върху максимизиране на печалбите си, което може да се дължи на по-слабата конкурентна среда, отразена в по-ниското съотношение разходи/приходи (CIR). За разлика от тях скандинавските страни балансират между рентабилността и конкуренцията. Тяхната рентабилност остава над средната за ЕС, но не достига балтийските върхове, вероятно защото те отдават приоритет на конкуренцията, което се вижда от малко по-високия им CIR в сравнение с балтийските страни.

Мобилност на клиентите в банковото дело

Мобилността на клиентите в банковия сектор в Европа показва регионално разнообразие. Макар че в ЕС процентът на смяна на доставчика е доста по-висок от този в САЩ, което говори за по-конкурентна среда, се наблюдават значителни различия. Балтийските страни, особено Латвия и Литва, са под средното ниво за ЕС, особено по отношение на ипотечните кредити, в сравнение с лидера в областта на мобилността – Швеция. Тази интригуваща разлика повдига въпроса дали ниската мобилност на ипотечните кредити в балтийските страни е културно предпочитание или се дължи на други фактори, като например сложни процедури за смяна на доставчика или ограничени възможности за ипотечни кредити.

Отвъд маржовете на печалбата: Рентабилността на шведските банки в балтийските държави

Анализът на показателите за финансова ефективност на шведските банки SEB и Swedbank от 2005 до 2023 г. в балтийските държави (Естония, Латвия, Литва) и Швеция разкри интересни резултати. Макар че показателите за рентабилност, като например нетният лихвен марж и възвръщаемостта на активите, първоначално сочеха по-висока възвръщаемост в балтийските държави, един по-обстоен анализ показа по-различна картина. Възвръщаемостта на собствения капитал показва сходни резултати във всички региони. Това предполага, че фактори, които надхвърлят обикновените маржове на печалба, като например потенциално по-високите оперативни разходи в Швеция, отразени в по-ниския CIR за балтийските държави, оказват влияние върху общата рентабилност. По-ниският CIR в балтийските държави може да означава по-добър контрол на разходите от страна на банките, но може да подсказва и за по-слаба конкурентна среда. Настоящото проучване оспорва общоприетото схващане за ясното предимство на шведските банки по отношение на рентабилността в балтийските държави и подчертава необходимостта да се проучат основните причини за тези регионални различия, включително потенциалните различия в конкуренцията и структурите на разходите.

Регулаторна среда и предизвикателства, свързани със съответствието

Регулаторният пейзаж в балтийските държави претърпя значително развитие, особено в отговор на скандалите, свързани с изпирането на пари. Въведени са по-строги изисквания за съответствие, които се отразяват на оперативните разходи и оказват влияние върху стратегическите приоритети на банките, работещи в тези държави. Прилагането на мерки за борба с изпирането на пари (AML) е от решаващо значение за възстановяване на доверието и стабилността на финансовите системи на Естония, Латвия и Литва. Тези мерки обаче също така създадоха предизвикателства за банките по отношение на разходите за привеждане в съответствие и оперативните корекции, което подчертава необходимостта от балансиран подход, който да гарантира както спазването на нормативните изисквания, така и оперативната ефективност.

Ролята на цифровата трансформация

Цифровата трансформация се превърна в ключов аспект на банковия сектор в балтийските държави. Бързото внедряване на цифрови банкови решения се дължи на потребителското търсене на удобство и ефективност, както и на конкурентния натиск от страна на финтех компаниите. Преминаването към цифровизация даде възможност на банките да оптимизират операциите, да намалят разходите и да подобрят преживяванията на клиентите. Тя обаче изисква и значителни инвестиции в технологии и мерки за киберсигурност, за да се защити от нововъзникващи заплахи. Продължаващата цифрова трансформация се очаква да продължи да определя бъдещето на банковото дело в Балтийския регион, с акцент върху иновациите и ориентираните към клиента услуги.

Заключение

Банковият сектор в ЕС и Северна Европа непрекъснато се развива, което оказва силно влияние върху конкуренцията в сектора в балтийските държави. За да се гарантира устойчив растеж, от решаващо значение ще бъде да се отговори на възникващите предизвикателства, да се насърчи конкурентна среда и да се балансират чуждестранните инвестиции с местното участие. Трансформацията към по-цифрови и устойчиви бизнес модели е един от ключовите фактори за бъдещето на банковия сектор в балтийските държави и извън тях. Продължаващите регулаторни промени и внедряването на цифрови технологии ще играят важна роля за формирането на устойчива и конкурентна банкова среда, която може да се адаптира към променящите се нужди на потребителите и бизнеса.