Subscribe
Политици, философи, журналисти, радио- и телевизионни коментатори, поети се надпреварват да обясняват какъв е отличителният знак на нашето време.
Каква е характерната черта, това, което ни отличава от всяка друга епоха в историята.
В повечето случаи обаче тези мнения не са нищо повече от израз на най-грубата пропаганда в услуга на онези, които са изградили нашия свят и които посвещават цялото си време, цялата си власт и всички пари, за да гарантират, че той няма да се промени.
Това не е от нашето време, защото винаги е било така.
Някои казват, че това е разнообразие.
Но следващата новина по телевизията ни показва италиански боксьор, който се оттегля от олимпийското състезание, защото много разнообразният Международен олимпийски комитет е допуснал, противно на натрупания опит на Международната федерация по бокс, жена с ясни мъжки хромозомни признаци да побеждава жени без мъжки хромозомни признаци.
Разнообразието не е свързано с това да бъдеш победен на боксовия ринг.
Други казват, че характерното за нашето време е съжалението към нелегалния имигрант, който атакува границите на западните държави.
Тогава обръщате страницата на вестника и прочитате, че в Испания нелегални имигранти са прерязали гърлата на двама испанци във Валенсия за по-малко от 30 часа.
Прерязали са им гърлата.
И че в Австрия едно семейство сирийски имигранти може да получи до 6000 евро на месец, включително помощ за жилище.
Шест хиляди евро, които излизат от джобовете на средната и работническата класа австрийски работници, включително имигранти, които живеят и работят мирно в Австрия.
Милосърдието не може да върви срещу справедливостта; тогава то вече не е милосърдие, а програмирано самоубийство.
Вярвам, че това е истинският знак на времето.
И пиша това като католичка, е абсолютното изчезване на Бога от обществената арена.
Политиката се прави без Бога.
Икономиката се прави без Бога.
Градовете се проектират без Бога.
Бог не присъства в международната политика, а в социалната и културната политика той е отхвърлен.
Това не се е случвало в Европа от хиляди години.
Политиката, икономиката, обществото, културата, изкуството, рекламата или пропагандата изключват Бога.
Съзнателно.
Доброволно.
Това, което е наистина характерно за нашето време, е институционалният триумф на един насилствен и изключващ атеизъм.
Дори католиците, християните като цяло, са се отказали от публичното присъствие на Бога.
С малки изключения във всяка страна политици, философи, поети, радио- и телевизионни коментатори изказват мненията си и действат така, сякаш Бог не съществува.
Общественият дебат
изключва въпроси като например какво би помислил Бог създател, Бог Отец и милостив Бог, добрият и личен Бог за увеличаването на данъците, незащитените граници, употребата на наркотици сред младите хора, престъпленията, внесени от нехристиянски култури, хиджаба, мултикултурните квартали, церемонията по откриването на Олимпийските игри или за това, че в европейските университети се допускат публични речи в полза на тероризма на Хамас?
Изградихме политически свят, в който Бог вече не е важен, когато става дума за разработване на образователни, градски, културни или данъчни политики. Много хора смятат, че не е правилно християните да дават 10% за Църквата, но е нормално до 60% да се плащат на държавата.
Мнозина критикуват християните, че осъждат зверската сексуализация на нашето общество, но в името на благочестието към имигрантите и многообразието тичат да затварят плувни басейни, когато се прояви ислямизмът, защото европейските момичета носят бански костюми в общинските плувни басейни.
Отличителна черта на нашето време е, че управляващите елити са в открита борба срещу християнството.
И по този начин те ни водят към пълното опустошение на това, което сме наследили от нашите родители, баби и дядовци.
Наш дълг е, сякаш няма друг, да обърнем ситуацията.
Трябва да говорим много за Бога и да вкараме вярата и изискванията на вярата в социалния дебат.
Тогава ще спечелим за себе си едно по-здраво общество, а за децата си – бъдещето, което управляващите елити им отказват.