Subscribe
Повече от половината румънци смятат, че Румъния е спечелила от присъединяването си към Европейския съюз, а същият процент смятат, че интересите на страната са били договорени много добре или сравнително добре при присъединяването ѝ към ЕС. В същото време процентът на тези, които са недоволни или много недоволни от начина, по който интересите на Румъния са представени в Брюксел, е с почти десет процента по-висок от процента на тези, които са доволни или много доволни от настоящите евродепутати, които ги представляват в Европейския парламент, който също е над 50 %. Това са изводите от проучване на общественото мнение, проведено в началото на април от румънската социологическа компания IRES в рамките на наскоро публикуваната Програма за социална отчетност.
Повишен интерес сред румънците към изборите за Европейски парламент
Огромното мнозинство – 80% – от анкетираните в същото проучване заявиха, че са сигурни или почти сигурни, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент на 9 юни. Проучването обаче показва, че малко над една трета от румънците се интересуват от политиките, които се обсъждат на равнище ЕС.
Мнозинството от румънците смятат, че присъединяването към Европейския съюз е било от полза за страната, а преобладаващата част от тях са убедени, че Румъния трябва да остане в ЕС поне през следващите няколко години. Около 56% от участниците в проучването на IRES смятат, че Румъния е спечелила повече от членството си в ЕС, а само 37% – че е загубила повече. Процентът на тези, които са отговорили, че нито са спечелили, нито са загубили, е само 4%, а тези, които не са решили и са казали, че не знаят/не искат да отговорят, са само 3%. Процентът на тези, които смятат, че за Румъния ще е по-добре да остане в ЕС през следващите години, е много по-висок от тези, които смятат обратното – 73% срещу 24%.
Близо 60% от румънците имат член на семейството, който работи в ЕС
Що се отнася до ползите от членството в ЕС, мнозинството от анкетираните заявяват, че са пътували до страна от ЕС през последните десет години (53%) или че някой от семейството им работи в ЕС (59%). По-малко от една четвърт (20 %) обаче твърдят, че са работили в страна от ЕС, а процентът на тези, които имат ученици в ЕС или са се възползвали от финансиране от ЕС, е изключително нисък (съответно 11 % и 6 %).
Освен това повече от половината от анкетираните заявиха, че Румъния може повече да спечели, отколкото да загуби по отношение на привличането на чуждестранни инвестиции (73%), изграждането на магистрали (68%), ремонта на пътища (61%), достъпа до здравни услуги (60%), подобряването на положението на уязвимите групи (хора без доходи, хора с увреждания, роми и др.) (59%), възстановяването на исторически центрове/паметници (57%), създаването на работни места (56%), външната политика на Румъния (54%), безпроблемното функциониране на румънския бизнес (53%). По-малко от половината от анкетираните обаче смятат, че членството в ЕС е донесло ползи по отношение на независимостта на съдебната система (49%), по-високия жизнен стандарт (48%), износа на румънски продукти (47%), прозрачността на правителството (46%), борбата с корупцията (44%) и румънското селско стопанство (40%).
Интересно е, че процентът на тези, които са напълно или частично съгласни с твърдението „Интеграцията в ЕС е довела до повишаване на благосъстоянието на румънците“, е много по-висок от тези, които твърдят, че Румъния е спечелила от членството си в ЕС. 74% от хората, които смятат, че интеграцията е довела до благоденствие, я подкрепят, докато само 56% твърдят, че като цяло страната е спечелила. На другия край на скалата, тези, които твърдят обратното – че присъединяването към блока на ЕС не е донесло благоденствие на румънците – са само 25% (а останалите не са решили). В същото време повече от 60% от анкетираните са напълно (28%) или частично (33%) съгласни с твърдението „Румъния е получила повече ползи, отколкото е внесла в бюджета на ЕС“.
От друга страна, повече от 90 % от респондентите са напълно или частично съгласни с твърдението „Младите румънци се възползват от свободата да учат в други страни от ЕС“, повече от 70 % – с твърдението „След интеграцията в ЕС правото на труд е по-добре защитено за румънците, работещи в ЕС“, а повече от 60 % – с твърденията „Хората, живеещи в бедност, са се възползвали много от помощта на ЕС“, „Правата на човека се спазват по-добре в Румъния след интеграцията в ЕС“, „Румънската демокрация работи по-добре след интеграцията в ЕС“. Процентът на тези, които смятат, че „След интеграцията в ЕС Румъния има по-добра транспортна инфраструктура (пътища, железници)“, обаче е по-нисък – около 50 % (56 %), докато тези, които смятат, че „След интеграцията в ЕС корупцията сред румънските политици е намаляла“, са малко над 30 % (13 % са напълно съгласни, а 22 % – частично). В другия край на скалата 61% смятат, че интеграцията в ЕС не е довела до намаляване на корупцията, като 44% са напълно несъгласни с това, а 17% – отчасти.
Интеграционните интереси на Румъния бяха справедливо договорени
Като цяло процентът на тези, които смятат, че интересите на Румъния в интеграцията са били справедливо договорени, също е по-висок от тези, които твърдят обратното. Така процентът на тези, които смятат, че преговарящите са се справили сравнително добре, е 45%, а на тези, които смятат, че са се справили много добре – 9%. В другия край на спектъра 25% смятат, че преговорите са протекли по-скоро зле, а 17% – че интересите на Румъния са били договорени много зле. Останалите 4% не са решили.
Въпреки това процентът на тези, които не се интересуват от това, което се обсъжда в Брюксел, е почти двойно по-голям от този на тези, които се интересуват, а недоволните от настоящите евродепутати са значително повече от тези, които са доволни от тях. Така процентът на респондентите, които заявиха, че не се интересуват много или изобщо от политиките, обсъждани на равнище ЕС, беше над 60 % (63 %), докато процентът на тези, които се интересуват много или доста, беше малко над 30 % (33 %). В същото време процентът на тези, които са заявили, че са много доволни от представителството на Румъния в Европейския парламент, е само 7%, а на тези, които са сравнително доволни, е 37%. В другия край на скалата 34% от анкетираните заявиха, че са много недоволни от сегашните евродепутати, а 20% – че са доста недоволни. Въпреки това само 54% от анкетираните са „по-скоро оптимисти“ за бъдещето на ЕС, докато 44% са „по-скоро песимисти“. Що се отнася до бъдещето на ЕС, преобладаващото мнозинство от румънците – почти 80 % – смятат, че блокът трябва да има собствена армия. Освен това повечето – 40 % – смятат, че войната от близко разстояние е основната заплаха за ЕС, а около 10 % от анкетираните посочват тероризма и широкото разпространение на изкуствения интелект като трите най-големи заплахи за бъдещето на Съюза.
Около 76 % от анкетираните са заявили, че биха се съгласили в много голяма, сравнително голяма или сравнително малка степен с присъединяването на Молдова към ЕС. За сравнение, само 65% са съгласни Украйна да се присъедини към Европейския съюз. Огромното мнозинство от румънците – над 80 % – знаят, че изборите – както парламентарните, така и местните – ще се проведат на 9 юни, а само 9 % твърдят, че не знаят. Също толкова значим е процентът на тези, които са заявили, че възнамеряват да отидат до урните, но процентът на тези, които са заявили, че със сигурност ще отидат или обмислят да гласуват на изборите за Европейски парламент, е малко по-висок от процента на тези, които са решени да гласуват на местните избори. Така процентът на лицата от първата категория е 80%, а на тези от втората – 87%.
50% от румънците твърдят, че са в по-лошо положение, отколкото преди 10 години
Проучването разглежда и възприятията за стандарта на живот. Така мнозинството от анкетираните смятат, че живеят по-зле или също толкова зле/добре в сравнение с преди 10 години. Едва 30 % от тях твърдят, че живеят по-добре, отколкото преди десет години, 50 % – че живеят по-зле, а 19 % – че животът им е същият. Що се отнася до прогнозирането на бъдещето, и тук процентът на тези, които смятат, че ще живеят по-зле след 5 години, е по-висок от тези, които предвиждат по-добър живот: 39% срещу 34%. Процентът на тези, които смятат, че животът им ще бъде същият след 5 години, е 20%, а тези, които не могат/не искат да отговорят на въпроса, са 6%.
Проучването беше проведено върху извадка от 1 108 респонденти на възраст 18 и повече години, като беше използван методът на компютърно подпомаганото телефонно интервю (CATI) с максимално допустима грешка от ±2,9 %.