Околна среда - февруари 3, 2025
Към момента на изготвяне на настоящия доклад (януари) Ирландия продължава да се бори с безпрецедентните по мащабите си инфраструктурни щети по електрическата, водоснабдителната и телекомуникационната мрежа, причинени от бурята Еовин.
Медийният ефир е доминиран от нарастващо обществено и политическо недоволство, придружено от искания за отчетност по отношение на времето, което отнема на държавните и полудържавните агенции да възстановят достъпа до жизненоважни комунални услуги.
Въпреки че 635 000 помещения са частично или напълно възстановени, повече от 100 000 помещения, включително предприятия, ферми и домове, продължават да са без електрозахранване повече от седмица след събитието, като има индикации, че нормалните нива на обслужване може да се възобновят едва в началото на февруари.
Един от въпросите, които отново се появиха в този хор от критики и осъждания, е свързан с нестабилността на достъпа до електронни плащания и свързаното с това значение на запазването и защитата на достъпа до пари в брой като форма на плащане на стоки и услуги.
Високото търсене на достъп до пари в брой остава стабилно в Ирландия през последните години, въпреки че успоредно с това се наблюдава драстично нарастване на предпочитанията на потребителите към цифровите плащания.
Всъщност проучване на потребителското банкиране, проведено от Министерството на финансите на Ирландия през 2022 г., установи, че парите в брой са предпочитан метод за плащане за един от всеки пет души. Процентът на предпочитанията е още по-висок при хората на възраст над 55 години.
Статистическите данни на Централната банка на Ирландия разкриват също, че през 2023 г. общата стойност на картовите трансакции в Ирландия възлиза на над 90 млрд. евро. В сравнение с тегленията на пари в брой за същия период на стойност 13 млрд. евро.
Равнището на търсене на пари в брой в Ирландия е сходно с това в други юрисдикции в еврозоната. Проучването на ЕЦБ за нагласите на потребителите за плащане в еврозоната (SPACE12), проведено преди началото на пандемията от COVID, установи, че потребителите все още използват предимно пари в брой за физически плащания в местата за продажба (POS) и между лица (P2P), като 73% от обема на POS и P2P трансакциите, извършени с използване на пари в брой като плащане .
Епизод, който стана олицетворение на чувствителността на въпросите, свързани с ирландския дебат за „достъпа до пари в брой“, и на степента на откъснатост, която може да съществува на политическо и банково равнище, е решението на Allied Irish Bank (AIB) да обяви публично на 19 юли 2022 г., че възнамерява да изтегли банкоматите, тегленето на пари в брой и подаването на чекове от 70 от своите 170 клона в цялата страна. Значителен брой от тези 70 клона са разположени в селски райони, които вече не са достатъчно добре обслужвани от наличието на банкови и пощенски клонове.
Отзвукът беше толкова голям, че AIB беше принудена да направи смущаващо бърз обрат, който доведе до отмяна на политиката само три дни по-късно, на 22 юли.
Политически спорове се разразиха и след като стана ясно, че макар служителите на Министерството на финансите да са се срещнали с AIB на 15 юли, те напълно са пропуснали да предвидят общественото и политическото желание за запазване на достъпа до пари в брой, като същевременно не са информирали министъра на финансите до 18 юли, оставяйки го изненадан от съобщението.
Няма съмнение, че този епизод пряко допринесе за това, че през ноември 2022 г. Министерството на финансите препоръча в прегледа на банкирането на дребно да се разработи законодателство за достъп до пари в брой през 2023 г.
По-конкретно, прегледът препоръча законодателството за достъп до пари в брой да:
„Изисквайте от банките, които отговарят на обективни критерии, да предоставят разумен достъп до пари в брой. Критериите за „разумен достъп до пари в брой“ ще бъдат определени в консултация с Централната банка и други заинтересовани страни, като първоначалната цел на законодателството ще бъде да се запази достъпът на нивата от декември 2022 г.; и да се предвиди, че критериите могат да бъдат променяни от министъра на финансите с наредба въз основа на проучвания и съвети от Централната банка. Това ще позволи по-нататъшното развитие на паричната инфраструктура да се управлява по справедлив, организиран, прозрачен и равноправен начин за всички заинтересовани страни.“
Едва през януари 2024 г. обаче беше публикуван закон за общата схема за достъп до пари в брой, а през февруари и март 2024 г. беше извършен предзаконодателен контрол на проектозакона от Съвместната комисия по финанси, публични разходи и реформи на ирландския парламент и от министър-председателя.
С оглед на непропорционалното въздействие върху селските общности Съвместният комитет трябваше да препоръча създаването на група за мониторинг и преглед, в която да участват представители на общността и доброволческия сектор, и която да осигури механизъм, чрез който уязвимите групи да могат да изразяват опасения, свързани с достъпа до паричната инфраструктура.
Допълнителни ключови разпоредби на Общата схема и последващия законопроект бяха идентифицирани в анализ на Arthur Cox. Те включват:
- Министърът на финансите ще може да определя критерии по региони NUTS3 в Ирландия (които са 8). Тези критерии ще предвиждат:
- Минимален брой банкомати на 100 000 души (министърът може също така да определи минимален брой банкомати на 100 000 души, които трябва да бъдат на разположение извън нормалното работно време на банкоматите).
- Процентът на населението, което трябва да се намира на разстояние не по-малко от 5 км и не повече от 10 км от АТМ.
- Процентът на населението, което трябва да се намира на разстояние не по-малко от 5 км и не повече от 10 км от пункт за парични услуги (напр. банков клон или поща), където могат да се внасят пари в брой и чекове.
Макар че законопроектът вече не е в сила след разпускането на предишния парламент, новата програма за управление, договорена след общите избори през ноември 2024 г., съдържа изричен ангажимент за запазване на достъпа до пари в брой и за подкрепа на по-нататъшното им приемане в нашата икономика.
Това е в съответствие с паричната стратегия на Евросистемата, договорена от 19-те управители на централни банки от еврозоната и Изпълнителния съвет на ЕЦБ през септември 2020 г.
В тази стратегия се признава основната отговорност на Евросистемата и на банковия сектор като цяло за опазване на трите А – наличност, достъп и приемане на пари в брой.
В стратегията е описано какво означава това на практика:
- Наличност – Евросистемата гарантира, че евробанкнотите и монетите са на разположение на обществеността по всяко време чрез предоставянето на касови услуги на банковия сектор на дребно.
- Достъп – Еуросистемата подкрепя публичния достъп до услуги за теглене и депозиране на пари в брой, улесняван от банковия сектор на дребно и други заинтересовани страни.
- Приемане – Евросистемата насърчава приемането на парите в брой като платежно средство от страна на търговците на дребно, търговците и други частни предприятия.
Все още обаче съществуват съмнения за това колко дълго тези ангажименти могат да бъдат надеждно поддържани в светлината на паралелната политика на ЕЦБ за проучване на възможността за въвеждане на цифрово евро, чиято фаза на проучване започна през 2021 г.
Тази фаза приключи през октомври 2023 г., когато Управителният съвет на ЕЦБ одобри започването на двугодишна подготвителна фаза, която ще продължи до 31 октомври 2025 г. и която има за цел да „положи основите за потенциалното емитиране на цифрово евро“ чрез „финализиране на наръчника с правила за цифровото евро“.
Европейската комисия също така публикува своя „Пакет за единната валута“, в който се определя законодателната рамка за въвеждането на цифровото евро.
ЕЦБ твърди, че цифровото евро винаги ще допълва, а не ще замества парите в брой, „ще предлага на отделните потребители по-голяма свобода на избор, като осигурява сигурно и достъпно решение за плащане“.
Политиката се провежда и поради убеждението на ЕЦБ, че цифровото евро ще „укрепи паричния суверенитет на Европа и ще намали зависимостта ни от големите неевропейски частни доставчици на платежни услуги, които понастоящем доминират в европейския пейзаж“.
Потенциалните опасности, които крие цифровото евро, обаче са много сериозни. Те включват реален риск господстващото положение и обхватът на ЕЦБ и на банките като цяло в крайна сметка да доведат до скрито маргинализиране на парите в брой, като по този начин принудят хората да използват форма на плащане, която обикновено не биха избрали. Опасенията за неприкосновеността на личния живот се изразяват и в това, че способността на хората да запазят финансовата си неприкосновеност може да бъде подкопана чрез цифрово проследяване. Съществуват и ясни предизвикателства, свързани с начина на поддържане на достъпа до цифрови плащания след събития като прекъсване на електрозахранването, кибератаки или за общности без или с лоша интернет връзка.
Независимо от разговорите на ЕЦБ относно „потенциалното издаване на цифрово евро“, изглежда повече от вероятно ЕС и Ирландия да приемат политика на цифрово евро в определен момент след 2025 г. Всъщност Централната банка на Ирландия вече похвали цифровото евро в информационна бележка за 2024 г. до Финансовия комитет на Дайла:
„От гледна точка на потребителите цифровото евро ще предложи универсално прието цифрово платежно средство, което може да се използва безплатно в цялата еврозона за плащания в магазини, онлайн или от човек на човек. От гледна точка на търговците цифровото евро, като истинско общоевропейско решение, би могло да предостави по-лесна и по-евтина алтернатива на сегашната фрагментирана среда за плащания, в която работят търговците.“
На хоризонта обаче се появяват буреносни облаци, които сочат по-неспокоен път към цифровия рай, предложен от ЕЦБ.
Първите признаци за това могат да се видят в обществената консултация на Европейската комисия от 2022 г. Преобладаващото мнозинство от 16 299 отговора на граждани на ЕС се противопоставиха на приемането на цифрово евро, позовавайки се на загубата на неприкосновеност на личния живот при трансакциите им, на правителствения контрол.
Комисията по икономически въпроси на Европейския парламент също изрази загриженост относно разходите за въвеждане на цифрова валута и относно факта, че ЕЦБ не е успяла ясно да очертае какви допълнителни ползи могат да получат гражданите от цифровото евро.
Едно е ясно – гражданите на ЕС, независимо дали се намират в Ирландия или другаде, не проявяват търпение към система за разплащания, която се срива при аварии в електропреносната мрежа. Поради тази причина е вероятно предпочитанията към парите в брой да продължат със същите високи темпове, на които са били свидетели в миналото. Степента, в която ЕС/ЕЦБ се съобразява с това, може да разкрие доколко искрен е ангажиментът ѝ към волята на хората за допълващи се форми на законно платежно средство, особено когато се сблъсква с мощно и вездесъщо банково и финансово лоби.