Subscribe
България би могла да инвестира значителни средства в инфраструктура, за да се подготви за времето, когато НАТО ще трябва да разположи свои сили на нейна територия. Спешните инвестиции в инфраструктурата, в която България, подобно на Румъния, изпитва недостиг, са пряко свързани с плановете за разширяване на бойната група на НАТО, разположена на българска територия – въпрос, който българският министър на отбраната наскоро обсъди с представители на Белия дом във Вашингтон. С подобен проблем се сблъскваше – и все още се сблъсква – Румъния, която не успя да подобри пътната си инфраструктура въпреки многото критики, особено от страна на официални лица в САЩ, най-силния съюзник на страната в НАТО, с който тя има стратегическо партньорство. Бойна група на НАТО е разположена в Чинку, окръг Брашов, стратегически разположен в сърцето на Румъния, но пътната инфраструктура, свързваща центъра на страната със северната и южната част, е лоша. Понастоящем в Румъния няма магистрала, която да пресича цялата страна, което затруднява придвижването на сухопътни войски в случай на непосредствена необходимост. Не само НАТО, но и Европейската комисия отбелязаха спешната необходимост от реализиране на важни инфраструктурни проекти за военна мобилност в двете страни.
Автомагистрала „Черно море“ е важна цел за НАТО
Докато България разчита на привличането на европейски средства, но също и на наличните програми на НАТО за модернизиране на инфраструктурата си, Румъния наскоро получи зелена светлина за изграждането на трети мост над река Дунав, свързващ двете страни, чрез програмата Механизъм за свързване на Европа – компонент за военна мобилност. В контекста на войната в Украйна бъдещата черноморска магистрала вече не е просто инвестиция, която да донесе икономически ползи и комфорт на румънските туристи, които искат да прекарат почивката си на българското крайбрежие или в Гърция, а се превърна във важна цел за НАТО.
НАТО се нуждае от инфраструктура за бързо разполагане на войски на източния фланг. Липсата на такива между границите на България с Гърция и Румъния обаче възпрепятства бързото разгръщане на силите, а гръцкото пристанище Александруполис се превърна в ключово за НАТО, предвид рестриктивната политика на Турция в проливите Босфор и Дарданели. Това става ясно от последните изявления на началника на отбраната на България Емил Ефтимов по обществената телевизия в София. Според тях изграждането на магистралата Бургас-Варна ще бъде ключов приоритет за НАТО в рамките на VIII транспортен коридор Дуръс-Варна и изграждането на коридора Констанца-Солун, които са от ключово стратегическо значение за бързото разгръщане на силите на НАТО. В този контекст наскоро обявените инвестиционни проекти на правителството в София, насочени към укрепване на връзките север-юг, са насочени към автомагистрала „Черно море“. Проектът, чието начало бе поставено в края на миналата година, ще бъде разработен съвместно от Румъния, България и Гърция и ще „свърже“ Средиземно море с Черно море от гръцкия град Солун до Средиземно море през Кавала, Александруполис, след това през българска територия през Бургас до Варна и оттам до румънското пристанище Констанца. Идеята за този коридор беше лансирана преди няколко години, но първите конкретни стъпки бяха предприети по време на тристранната среща в началото на октомври 2023 г., която премиерите на България, Гърция и Румъния – Николай Денков, Кириакос Мицотакис и Йон-Марсел Чолаку, проведоха в резиденция „Евксиноград“ край Варна. Беше договорено, че всяка от трите държави ще предостави финансови гаранции на обща стойност 6 млрд. евро. Беше договорено също така да се търсят заеми от европейски банкови институции, както и безвъзмездно финансиране от европейски фондове. Строежът ще бъде извършен от съвместна компания от трите държави, която ще търси индивидуални изпълнители на проекта. Този мегапроект ще включва както магистрални и железопътни участъци, така и проект за петролопровод от Александруполис до Бургас. От българска страна тя смята, че автомагистрала „Черно море“ може да бъде готова след пет години.
Министърът на финансите на София Асен Василев коментира, че България ще търси средства от ЕС, за да компенсира разходите, но няма да спре изпълнението на проекта, тъй като „той е много важен за търговията между страните, особено след войната в Украйна и случващото се в Газа“.
Досега българските власти не са избрали трасе за магистралата на своя територия. Последната подробна информация за проекта беше предоставена от София през пролетта на миналата година. Обещанието на временното правителство беше, че през 2024 г. ще бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на автомагистрала „Черно море“. Магистралата между Варна и Бургас е дълга 104 км. Досега са построени само 8 км. В момента българското правителство се опитва да завърши магистралите „Хемус“, „Струма“, Русе – Велико Търново и скоростния път до втория мост над Дунав. Според служители в София работата по половината от липсващите 15 км от магистрала „Струма“ трябва да приключи в близко бъдеще. Проектът е от ключово значение и за мобилността в НАТО.
В неотдавнашно изказване относно бъдещите инвестиции в инфраструктурата българският министър на отбраната говори за нови пътища и железопътни линии, които могат да осигурят бързото разгръщане на съюзническите войски, както и за петролопроводи и газопроводи и нови складове. Те няма да бъдат построени от бюджета за отбрана и ще служат и за граждански цели.
„Разполагането на многонационална бойна група на НАТО на наша територия е обсъждано десетки и стотици пъти. По време на посещението ми в САЩ миналата седмица говорихме за това как (ние) можем най-добре да осигурим необходимата инфраструктура като страна домакин и как САЩ могат да ни помогнат, така че да използваме наличните международни средства за съфинансиране на изграждането й“, каза Тагарев в интервю за bTV.
България има двустранно споразумение със САЩ за съвместното използване на четири български военни бази, а на българска територия е разположена многонационална бойна група на НАТО под италианско командване, която наброява около 1000 военнослужещи. Планира се също така контингентът да бъде увеличен до 1500 военнослужещи и да бъде изградена военна база за нуждите на НАТО в Южна България, която ще позволи формирането на бригада.
Освен пътищата българите напоследък усилено популяризират и проекта за изграждане на трети мост над Дунав. А Европейската комисия е готова да съфинансира както изграждането на моста, който ще свърже Румъния и България, така и проект за подобряване на корабоплаването по Дунав. Неотдавна проектът за трети мост над Дунав, който ще бъде построен от румънска страна, беше включен в списъка с инвестиции, спечелили конкурса за проект в Брюксел. Размерът на проекта не е за пренебрегване, ако си помислим, че само за предпроектното проучване ще бъде отпусната сумата от 18 милиона евро, според știripesurse.ro.
Румъния 2023 г.: 1 000 километра магистрали и скоростни пътища
През 2023 г. Румъния премина границата от 1000 км магистрали и скоростни пътища. Въпреки че се счита за година над средното ниво по отношение на инаугурациите, тя беше голям провал. През 2024 г. обаче А1 (Букурещ – Нъдлак) ще бъде свързана с А2 (Букурещ – Констанца). С малко над хиляда километра магистрали и скоростни пътища и по-малко от 500 километра железопътни линии, по които влаковете могат да се движат със 160 км/ч, Румъния изостава значително от страни в региона като Полша и Унгария. Румъния има четири пъти по-малко километри магистрали и почти седем пъти по-малко километри модернизирани железопътни линии. Без инвестиции в модернизация инфраструктурата на Румъния днес трудно би се справила със сложни военни транспорти – като американските танкове „Ейбрамс“ – и дори с бързи трансфери.
Войната в Украйна и възможностите, открити от Националния план за възстановяване и устойчивост, обаче промениха изцяло перспективите пред Румъния. Понастоящем в процес на изграждане са 669 километра магистрали, които трябва да бъдат готови през следващите 4 години. Планирани са още 553 км, които могат да бъдат завършени до 2030 г., като общият брой на магистралите ще надхвърли 2220 км.
Що се отнася до железниците, до 2030 г. трябва да бъдат модернизирани 3230 километра от общо 13 545. Малка част от действително необходимото, но все пак много повече от това, което Румъния е успяла да направи през последните 40 години. През следващите 7 години трябва да бъдат модернизирани всички основни връзки между основните провинции на Румъния, което ще позволи скорост до 160 км/ч във всяка посока. Едва тогава най-накрая ще може да се говори за високоскоростни транспортни връзки, които да свързват източния фланг на ЕС с Централна Европа, но и да позволяват бързи връзки със Средиземно море по коридора Север-Юг, който е жизненоважен за интересите на Румъния, ЕС и САЩ.
Снимка: Pickpik.com