Бюджетът на ЕС е инструмент, който превръща европейските политики в конкретни реалности. За да се финансират дейности, които могат да подобрят общото благосъстояние, всички държави членки правят вноски в бюджета на ЕС.
Бюджетът се приема по демократична процедура: той се изготвя от Европейската комисия, след което се обсъжда, изменя се, ако е необходимо, и се одобрява от Съвета на ЕС и Европейския парламент. По този начин всички европейски институции участват в процеса на вземане на решения.
След като бъде приет, той се управлява съвместно от държавите-членки на ЕС и Комисията или пряко от Комисията.
Държавите-членки на ЕС единодушно приеха система за финансово планиране, която се прилага за седемгодишен период. Понастоящем референтният период е от 2021 до 2027 г.
Бюджетът на ЕС се приема всяка година, но трябва да бъде определен в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР). Многогодишната финансова рамка е програма за разходи, в която се определят максималните годишни суми, които ЕС може да изразходва в различни области на дейност за определен период от седем години. Ето защо именно чрез този инструмент се полагат основите на политическите приоритети на ЕС за следващите седем години.
За периода 2021-207 г. е заделен общ бюджет от 2,018 трилиона евро. Всички тези средства са включени в бюджета на МФР, както и в следващото поколение Еу.
Основната цел е да се осъществи процесът на модернизация на Европейския съюз с инвестиции в научни изследвания и иновации. Друга тема, в която ЕС възнамерява да инвестира, е свързана с осъществяването на екологичен и цифров преход. Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. ще бъде изразходван и за борба с изменението на климата и всички негови последици. Освен това се отдава значение на опазването на биоразнообразието и на въпросите, свързани с пола. Цифровата трансформация също е важен стълб в европейската политика, за който са отделени 20% от бюджета на NextGenerationEU.
По-специално, програмата NextGenerationEU е временен инструмент, насочен към съживяване и възобновяване на европейската икономика, по-специално чрез компенсиране на загубите, причинени от пандемията Covid-19, която засегна цяла Европа и света от 2020 г. насам. Този инструмент е част от Европа, която иска да се развива, и в частност подкрепя екологичния преход, цифровия преход, макроикономическата стабилност и справедливостта.
Следователно до 2027 г. приоритетите на ЕС вече са определени.
Всяка година обаче трябва да се представя и одобрява годишният бюджет, за да могат тези приоритети да бъдат преследвани по най-добрия възможен начин, с подходящо разпределение на ресурсите, което да получи одобрението на всички институции на ЕС.
На 7 юни 2023 г. Европейската комисия предложи годишен бюджет на ЕС в размер на 185,6 млрд. евро за 2023 г., допълнен от субсидии в размер на около 113,9 млрд. евро в рамките на програмата NextGenerationEU.
Според думите на комисаря Йоханес Хан, отговарящ за бюджета на ЕС: „Продължаваме да предлагаме извънредни суми за финансиране в подкрепа на възстановяването на Европа и за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства. Бюджетът остава важен инструмент, с който Съюзът разполага, за да осигури ясна добавена стойност за живота на хората. Той помага на Европа да оформи променящия се свят, в който работим заедно за мира, просперитета и нашите европейски ценности“.
Проектобюджетът има за цел да отговори на нуждите на държавите-членки от възстановяване, а чрез това финансиране възнамерява да продължи и процеса на модернизация на Европейския съюз, за да се превърне той в силен и надежден партньор.
Приоритетите, на които се основава проектобюджетът, са следните:
Вписванията отчитат нуждите на Съюза, който наскоро преживя световна икономическа криза, не без последствия за икономиките на отделните държави, и впоследствие се сблъска с пандемията, войната в Украйна и непропорционалното нарастване на незаконната имиграция към неговите граници.
– Възстановяване и устойчивост. За тази цел са предназначени 103,5 млрд. евро, за да се подпомогне европейската икономика, нейното възстановяване и растеж след пандемичната криза и да се отговори на предизвикателствата, породени от войната в Украйна.
– Обща селскостопанска политика. Целта е да се окаже подкрепа на земеделските стопани и на всички, които участват в сектора на рибарството, аквакултурите, морското дело и хранително-вкусовата промишленост, също и с оглед на възможността за евентуален недостиг на храни в световен мащаб. Общият бюджет, отпуснат за този сектор, е 54,7 млрд. евро (53,6 млрд. евро за Общата селскостопанска политика и 1,1 млрд. евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури).
– Сплотеност. 46,1 млрд. евро ще подкрепят процеса на регионално развитие и икономическо, социално и териториално сближаване, както и инфраструктурата, отговаряща на критериите на ЕС за екологичен преход.
– 14,3 млрд. евро за подкрепа на нашите партньори и интереси по света, от които 12 млрд. евро по Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (NDICI – Global Europe), 2,5 млрд. евро за Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA III) и 1,6 млрд. евро за хуманитарна помощ (HUMA).
– Научни изследвания и иновации. В това отношение ролята на програмата на ЕС, наречена „Хоризонт Европа“, е от решаващо значение. За тази програма трябва да бъдат отделени 12,3 млрд. евро от общо 13,6 млрд. евро за научни изследвания и иновации.
– Европейски стратегически инвестиции. Общата сума за този приоритет е 4,8 милиарда евро. По-конкретно, 341 млн. евро ще бъдат отпуснати на европейския фонд InvestEU за ключовите приоритети (научни изследвания и иновации, двоен екологичен и цифров преход, здравен сектор и стратегически технологии), 2,9 млрд. евро за Механизма за свързване на Европа с цел подобряване на трансграничната инфраструктура и 1,3 млрд. евро за програмата „Цифрова Европа“ за оформяне на цифровото бъдеще на Съюза.
– Социално сближаване и ценности. Общо 4,8 милиарда евро. За да се предоставят на хората нови възможности за образование и мобилност, 3,5 милиарда евро от общата сума са предназначени за „Еразъм+“. 325 милиона евро за подкрепа на работата на артистите и творците в цяла Европа и 212 милиона евро за насърчаване на правосъдието, правата на всеки и основните ценности и принципи.
– Околна среда. За този сектор са предвидени общо 2,3 милиарда евро, разпределени, както следва: за програмата LIFE, която подкрепя борбата с изменението на климата; 1,5 млрд. евро за Фонда за справедлив преход, за да се осигури устойчив зелен преход за всички.
– Европейска космическа програма, 2,2 милиарда евро.
– Граници. За да защити границите ни, Комисията възнамерява да допринесе с общо 2,1 милиарда евро. Това включва 1,1 млрд. евро за Фонда за интегрирано управление на границите (ФУГМ) и 839 млн. евро за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex).
– Проблем с миграцията. Почти цялата планирана сума от 1,6 милиарда евро ще бъде разпределена за мигранти и лица, търсещи убежище, винаги в рамките на закона, ценностите и приоритетите на Европейския съюз.
– Защита. 1,2 млрд. евро за развитие на способностите и научни изследвания, както и за подкрепа на военната мобилност.
– Единен пазар. 927 млн. евро за осигуряване на правилното функциониране на единния пазар, както и за развитие на различни дейности в областта на борбата с измамите, данъчното облагане и митниците.
– Здраве и помощ. EU4Health е програмата за постигане на по-здрава Европа. За тази цел Комисията реши да отпусне 732 милиона евро.
– Сигурност. 689 млн. евро за сигурност. Приоритет е борбата с тероризма, радикализацията, организираната престъпност и киберпрестъпността.
– Сигурни сателитни връзки. 38 милиона евро.
В допълнение към това е необходимо да се подчертае фактът, че този бюджет включва и разходите по програмата „Следващото поколение на ЕС“ на обща стойност 113,9 млрд. евро.
Проектът за бюджет на ЕС за 2023 г. е важна част от дългосрочния бюджет, приет от Европейския съюз за седемгодишния период от 2021 г. нататък. Основната цел остава да се превърне представеното и определеното като приоритети в осезаем и конкретен резултат в рамките на една година, което е точно периодът, за който се отнася бюджетът. Сега предложението на Комисията ще трябва да бъде оценено и одобрено от другите две европейски институции, които ще решат окончателно дали този проектобюджет отговаря на приоритетите на Европейския съюз или не.