Subscribe
Италия ще има най-голямата правителствена група в Европейския парламент
Изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще бъдат от решаващо значение за много държави: за някои ще има радикална промяна във вътрешнополитическия баланс, за други ще бъде възможност за нов курс в рамките на Европейската комисия, вкарвайки имена от първо ниво в мнозинството, което ще произлезе от изборите.
Това със сигурност ще бъде интересен политически тест за всички, за да се види устойчивостта и стабилността на различните европейски правителства. Правителството на Мелони със сигурност ще излезе укрепнало от това изпитание: според социологическите проучвания италианската дясноцентристка коалиция ще спечели 35 места в Европейския парламент, превръщайки се в първата управляваща коалиция в Европа по брой избрани представители. Резултатът е съставен от 4 места за Forza Italia (FI, PPE), 8 места за Лигата (LSP, ID) и групата Fratelli d’Italia (FdI, ECR) на министър-председателя Джорджия Мелони, която ще спечели 23 места, превръщайки се в третата партия с по-голямо присъствие в Европейския парламент.
Всъщност първото място ще заеме Националното събрание (RN, ID) с 26 места, а второто – Народната партия (PP, PPE) с 25 места. Обединените християндемократи на Германия (ХДС, PPE) ще имат равен брой гласове с FdI.
Въпреки това, ако 35-те места на дясноцентристката партия не осигуряват на страната относително мнозинство, трябва да се каже, че са малко страните, в които правителствените коалиции надхвърлят 50% от избраните. Това се случва в България, Унгария, Люксембург, Полша, Румъния и Словакия, или в страни със силно национално правителство (Унгария и Словакия), или в резултат на широки коалиции.
В другите големи европейски държави никой не е на нивото на правителството на Мелони: правителството на Шолц, съставено от социалдемократите (СДП, С&Д), либералите (СвДП, РП) и зелените (Грюн, Верди/АЛЕ), разполага с 33 места от общо 96 за Германия; още по-лошо е правителството на Атал, което е създадено наскоро и е съставено предимно от сили, близки до Ренесанса (РП), политическо движение, основано от Еманюел Макрон, и разполага с 18 места от общо 81.
Правителството на Туск е третото по брой на местата, достигайки 31, в състава на което влизат партии от ЕНП, РЕ и С&Д. Правителството на Санчес, съставено от PSOE (S&D) и Sumar (Зелени/ALE + GUE/NGL), се представя зле, спирайки се на 23 места – коалиция, която по този начин е изпреварена дори от самата PP.
В Нидерландия все още няма правителство, тъй като преговорите за формиране на изпълнителна власт са все още сложни. Въпреки това коалицията, посочена от нидерландските избиратели в проучванията, ще събере две трети от местата: 12 от партията на Герт Вилдерс (PVV, ID), 4 от листата на Питер Омцигт (NSC, PPE), 3 от партията на бившия премиер Марк Рюте (VVD, RE) и 2 от групата на земеделците (BBB, PPE).
Когато анализираме социологическите проучвания, е важно да наблюдаваме и „печелившата“ европейска група по нации: в 10 държави ЕНП ще бъде водещата европейска партия, а именно в България, Хърватия, Естония, Германия, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша, Словения и Испания; в Португалия, Румъния и Швеция ще преобладава С&Д; ИД ще се утвърди в Австрия, Франция и Нидерландия; Ирландия ще види GUE/NGL като първа партия, макрониаците от RE ще се установят в Чешката република, докато консерваторите от ЕКР виждат Италия като основна страна на утвърждаване; отделен е въпросът за Унгария и Словакия, където ще доминират „Фидес“ на Орбан и „Смер“ на Фицо, които понастоящем не членуват в нито една европейска партия. В някои държави повече партии ще спечелят равни места, но ясната тенденция все още е завой към десницата.
Основното, което трябва да се разбере, е как да се яхне тази вълна, за да се затвърди консенсусът в страните, в които вече има правителство (Италия, Гърция, Швеция, Финландия), и да се дойде на власт в тези, в които днес има опозиция (Франция, Германия, Испания). Освен Европейската комисия, която ще произлиза от Европейския парламент, който е сложен състав, от основно значение е единството на целите на правителствата. От това зависи истинската съдба на Европа и на консерваторите, ръководени днес повече от всякога от Джорджия Мелони.