Subscribe
Доналд Джей Тръмп, след като беше четиридесет и петият президент, официално е четиридесет и седмият президент на Съединените американски щати. Само няколко дни след началото на президентството му, той вече изглежда отприщен. Тотална война срещу идеологията на будителите, категорични позиции по отношение на незаконната имиграция и много ясна визия за американската икономика. Още по-ясно беше изявлението му само няколко дни по-късно в Давос. Речта на Доналд Тръмп на Световния икономически форум в Давос, състоял се на 23 януари 2025 г., беше събитие от голямо значение както за Съединените щати, така и за световната политическа сцена. С обичайната си прямота Тръмп използва сцената, за да очертае ясна визия за своята администрация: комбинация от икономически национализъм, енергийна независимост и идеологическа битка срещу т.нар. култура на будителите. Тази реч поляризира общественото мнение, разделяйки световните лидери на ентусиазирани поддръжници и остри критици, и отбеляза ключов момент в разбирането на приоритетите на втория мандат на Тръмп. Тръмп започна речта си, като подчерта необходимостта от солидно и трайно икономическо възстановяване. Той обяви мерки като замразяване на наемането на федерални служители, намаляване на регулациите и създаване на Департамент за правителствена ефективност. Заявената от него цел беше да ограничи публичните разходи, да намали дефицита и да осигури по-прозрачно и ефективно правителство. „Не можем да позволим на бюрокрацията да задуши предприемаческия ни дух“, заяви той, с което си спечели аплодисментите на част от аудиторията. Освен това той обеща нова данъчна реформа, като я нарече „най-голямото намаление на данъците в американската история“, с цел привличане на инвестиции и стимулиране на вътрешното производство. Той подчерта, че икономическата му политика цели да върне САЩ в центъра на световното производство, като остро разкритикува мултинационалните компании, които изнасят производството си в страни с по-ниски разходи за труд. „Ако искате да продавате продуктите си в Америка, трябва да ги произвеждате тук“, повтори той, изпращайки ясно послание към компаниите. Енергийният суверенитет беше друга основна тема на речта, в съответствие с визията му за икономически и политически независима Америка. Тръмп обяви извънредно положение в областта на енергетиката, като потвърди ангажимента си да направи Съединените щати енергийно независими и да намали зависимостта от враждебни държави. Той остро разкритикува Парижкото споразумение, като го нарече „икономическо бедствие“, и обеща да премахне Зеления нов курс, който определи като прогресивна измама, целяща да отслаби американската икономика. „Зеленият нов курс е рецепта за банкрут. Няма да позволим на тази радикална програма да унищожи нашата икономика“, каза той, като подчерта значението на енергийния микс, който включва петрол, природен газ и въглища. Той също така обяви плановете си да стимулира местния добив и да инвестира в енергийна инфраструктура, като заяви, че този подход ще осигури по-ниски разходи за енергия за семействата и по-голяма конкурентоспособност за американския бизнес. Тръмп също така остро разкритикува Европейския съюз за политиките му в областта на климата, като го нарече „лицемерен“ и виновен за налагането на регулации, които вредят на световната икономика без реални ползи за околната среда. Друга важна тема, засегната в речта, бяха търговските отношения, особено с Китай. Тръмп обяви намерението си да наложи нови мита върху китайски стоки, обвинявайки Пекин в нелоялни търговски практики и валутни манипулации.
„Не можем да продължаваме да позволяваме на Китай да краде нашата интелектуална собственост и да експлоатира нашия пазар. Митата имат за цел да защитят американските работници и да възстановят баланса в световната търговия“, заяви той. Тази позиция отразява твърдата позиция, която Тръмп поддържаше през целия си първи мандат спрямо Пекин, потвърждавайки целта за намаляване на търговския дефицит с Китай и насърчаване на местното производство. Той също така обвини Китай, че не спазва ангажиментите, поети в предишни търговски споразумения, като отново заяви, че Съединените щати ще предприемат всички необходими мерки за защита на своите интереси. Най-разпалващата част от речта обаче беше фронталната му атака срещу т.нар. култура на будителите. Тръмп определи тази идеология като екзистенциална заплаха за традиционните американски ценности и обеща да реформира образователната система, за да премахне училищните програми, повлияни от тези идеи. Той разкритикува задължителните политики за разнообразие, наричайки ги атака срещу меритокрацията, и категорично защити религиозната свобода, заявявайки, че тя е свещена и неприкосновена. „Културата на будителите не е свързана със справедливостта или прогреса. Тя е оръжие за разрушаване на основите на нашето общество и за налагане на един-единствен начин на мислене“, каза той, намирайки силна подкрепа сред консерваторите. Освен това той обяви създаването на „Комисия за академична свобода“ с цел наблюдение и противодействие на това, което той нарече „идеологическа индоктринация“ в американските училища и университети. Той потвърди, че администрацията му ще продължи да подкрепя традиционните ценности, като насърчава културен разказ, който възхвалява американската история и идентичност. Друг важен въпрос беше имиграцията. Тръмп обяви подновяването на извънредното положение на южната граница с Мексико, като го обоснова с необходимостта от защита на националната сигурност и борба с трафика на наркотици и хора. Той обеща да активизира изграждането на граничната стена и да засили мерките за контрол на незаконната имиграция. „Не можем да имаме силна държава без сигурни граници“, заяви той, като подчерта, че незаконната имиграция представлява както икономическа, така и културна заплаха. Той също така похвали усилията на правоприлагащите органи и граничния патрул, като обеща допълнителни ресурси за справяне с имиграционната криза. Според Тръмп този подход е от съществено значение за осигуряване на безопасността на американските граждани и за запазване на националната идентичност. На международния фронт Тръмп потвърди протекционистичната си визия, като заплаши с високи мита компаниите, които възлагат поръчки на външни изпълнители, и открито критикува Европейския съюз. Той нарече ЕС „несправедлива система, която се възползва от Съединените щати“, като подчерта необходимостта от предоговаряне на търговските отношения, за да се защитят американските работници. Той изтъкна търговския излишък на Европа спрямо САЩ, обвинявайки Брюксел, че приема политики, които ощетяват американския износ. „Не можем повече да толерираме такава небалансирана търговия. Съединените щати повече няма да бъдат касичката на света“, каза той. В европейския контекст Тръмп похвали Италия и ръководството на Джорджия Мелони, като я нарече „смел лидер, който защитава семейните и националните ценности“. Той изрази желание за укрепване на икономическите и политическите връзки с Рим, като определи Италия като ключов партньор за бъдещето.
Това изявление отразява не само стратегически интерес, но и признаване на идеологическото сближаване между американското и италианското правителство по въпроси като семейството, националния суверенитет и борбата с културата на будителите. Речта предизвика смесени реакции сред световните лидери, присъстващи в Давос. От една страна, някои похвалиха яснотата и прагматизма на предложенията му, докато други изразиха загриженост относно отказа от споразуменията за климата и търговското напрежение, произтичащо от обявените протекционистки политики. Мнозина анализатори изтъкнаха, че тази реч представлява ясна заявка за намеренията за втория мандат на Тръмп: силно лидерство, фокусирано върху националните интереси и противопоставящо се на всяка форма на компромис с глобалистичните елити. Критиката на културата на будителите и радикалните политики в областта на климата беше оценена особено високо от представителите на развиващите се страни, които често виждат в тези програми пречки пред икономическото си развитие. В заключение, речта на Доналд Тръмп на Световния икономически форум в Давос през 2025 г. беше много повече от политическа намеса. Тя беше манифест на неговата визия: независима, силна Америка, вкоренена в традиционните си ценности. Комбинацията от агресивна икономическа политика, енергиен суверенитет и твърдо противопоставяне на културата на будителите затвърди подкрепата на консерваторите, очертавайки бъдеще на идеологическа борба и икономически прагматизъм. Макар че тези позиции продължават да предизвикват силни реакции сред опонентите му, Тръмп отново успя да мобилизира лоялна избирателна база, укрепвайки имиджа си на решителен и противоположен лидер. Тази намеса в Давос не само потвърди ролята на Съединените щати като глобален лидер, но и отправи ясно предизвикателство към всеки, който се опитва да наложи глобалистични програми или идеологии на разделението на американския народ.