Внезапното намаляване на половата дисфория

Броят на младите хора, лекувани от полова дисфория, намалява в Швеция.

Шведският всекидневник Dagens Nyheter съобщава, че шведските социални власти са публикували нови статистически данни, според които броят на пациентите под 15-годишна възраст, лекувани от полова дисфория, е намалял с 37% между 2021 и 2023 г. А данните за първите десет месеца на 2024 г. показват, че тенденцията се запазва. По това време 22 деца на възраст под 15 години са диагностицирани с полова дисфория, което е най-ниската цифра за съответния период през последните десет години.

Причината, поради която трябва да се отбележи спадът, е, че преди това в Швеция рязко се е увеличил броят на случаите на полова дисфория. И никой не знае какво точно е причинило това увеличение. Но сега то очевидно се е забавило и вместо това наблюдаваме спад. Повечето хора изглежда смятат, че това е добра новина.

Както знаем, западното прогресивно мислене се радикализира през последните двадесет години. Традиционно-критичното женско движение, което поставяше под въпрос традиционните роли на половете, преди работеше главно за правата на жените. През последните десетилетия то се превърна в движение за разграждане на структури и норми, при което трябва да се поставят под въпрос всички традиционни категоризации, включително и тези, отнасящи се до разликата между мъжете и жените.

Имаме ли право да определяме пола на хората? Как трябва да дефинираме понятието „жена“? Кога един човек става жена? Достатъчно ли е човекът да се определи като жена, за да има право да бъде разглеждан като такъв от нашите власти?

Очевидно е, че левият радикализъм е стигнал толкова далеч, че е започнал да поставя под въпрос някои от най-основните различия, които правим в човешкото съществуване. Едно такова разграничение е това между животните и хората. А друго е именно това между мъжете и жените.

Това, което изглежда притеснява левите радикални мислители и активисти от тези фундаментални разграничения, е, че – според левите – те предполагат йерархии. Съществува не само качествена разлика между мъжа и жената, но тази разлика включва и разлика в стойността, където мъжкото начало традиционно се разглежда като по-ценно от женското. И левицата вярва, че консерваторите, които искат да запазят традиционните разлики например между хората и животните или между мъжете и жените, искат да го направят, защото самите те вярват, че имат какво да спечелят от това. Именно победителите в йерархиите са тези, които искат да запазят системите.

Да бъдеш прогресивен и радикален левичар означава винаги да поставяш под въпрос йерархиите, но също и категориите и нормите. И няма значение, че повечето хора са сигурни в своята полова идентичност. Винаги трябва да се мисли за тези, които не са, които не се вписват в системата, които са жертви на системата. И винаги трябва да поставяте под въпрос нормите, защото те включват властови отношения.

Около 2013 г. броят на децата и младежите, които търсят шведска помощ за лечение за коригиране на пола – или поне за изследвания – внезапно се увеличава значително. Пикът е достигнат през 2020 г., когато 145 пациенти на възраст под 15 години са лекувани от полова дисфория.

Скоро се забелязва, че значителна част от новите пациенти са биологични момичета, които обикновено имат и други диагнози. Често те имаха някаква форма на аутизъм или бяха диагностицирани с депресия. Обикновено имаха и двете.

Постепенно сред здравните специалисти и сред журналистите, които се интересуваха от проблема, се появиха подозрения, че на млади хора, които се чувстват зле, вече се казва в различни форуми в интернет, че вероятно страдат от полова дисфория. Добре известен факт е, че младежите с аутизъм прекарват много време в интернет, тъй като реалното общуване с други хора им е трудно.

А когато стана възможно да се оценят медицинските и психологическите резултати от лечението, се оказа, че младите пациенти, които са били депресирани и може би изолирани още преди корекцията на пола, не са се чувствали по-добре след нея. Младите пациенти бяха също толкова депресирани, колкото и преди лечението, а тези, които страдаха от невропсихични разстройства, очевидно не се бяха отървали от тях. И когато през 2022 г. шведският отговорен орган, Националният съвет по здравеопазване и социални грижи, трябваше да изготви нови насоки за медицинско лечение на полова дисфория, скептицизмът беше станал толкова силен, че беше спряно медицинското лечение на деца под 15-годишна възраст.

Професорът по психиатрия Микаел Ланден е интервюиран в статията на Dagens Nyheter и казва, че първоначално е бил скептично настроен към лечението за смяна на пола на такива млади хора. И казва, че преди решението от 2022 г. е имало някои резултати както от лечението, така и от изследванията. Сега било възможно да се установят две неща.

На първо място, нямаше убедителни доказателства, че младите хора, които са поискали лечение за смяна на пола с мотива, че се чувстват зле заради това, че са в неправилно тяло, са се почувствали по-добре след лечението. Всички млади момичета с аутизъм и депресия, които са се подложили на хормонално лечение, а понякога и на хирургични процедури, не са получили значително по-добро качество на живот след лечението. И второ, все още има твърде малко познания за възможните бъдещи странични ефекти от хормоналното лечение, за да е оправдано излагането на такива млади хора на рисковете, които лечението крие.

В същото време в обществения дебат се наложи и критичната гледна точка. Шведската държавна телевизия публикува някои забележителни репортажи, в които хора, които са се подложили на лечение в младежка възраст, но по-късно са съжалявали за това, са имали възможност да разкажат за своите страдания. Наред с други неща, те описват как психолозите, консултантите и лекарите понякога почти са насилвали лечението или поне са избягвали да задават критични и наистина задълбочени въпроси.

Неприятното днес е, че животът на редица млади хора може да е бил разрушен, защото транс лобистите и здравните специалисти са насърчавали тези ранни промени на пола. Шведското здравеопазване е позволило на деца под 15-годишна възраст, които са страдали от невропсихиатрични разстройства, да се подложат на необратима промяна на пола. И левите политици, разбира се, са се радвали на това. Както и някои леви журналисти и лидери на мнение.

Основната цел на активизма беше да се премахнат традиционните норми. Всеки път, когато млад човек променяше половата си идентичност, левият радикализъм печелеше победа над традициите и нормите. Вероятно левите радикали са смятали, че са спечелили и победа над природата. Защото консерваторите обикновено казват, че природата също е част от човешката реалност.

Въпреки твърденията на част от академичната левица, зависимостта на човека от природата не е културно изобретение. Връзката ни с природата – и следователно с биологичния пол – е неоспорим факт. Част от естествената човешка реалност е и фактът, че има хора, които смятат, че са се родили в грешното тяло. Но тези хора представляват много малка част от населението. Те трябва да бъдат третирани с уважение в нашите съвременни общества и да могат да получат помощ за по-добър живот.

Но когато групи по интереси, политически партии и дори здравни специалисти активисти призовават уязвимите млади хора да сменят пола си, преди да навършат 15 години, значи нещо в обществото не е наред.

Това, което се случи в Швеция и в други западни страни, трябва да бъде разгледано в ретроспекция. Колко млади хора, които са се подложили на смяна на пола, са съжалявали за това? Колко от тях са се почувствали по-добре? И кой е този, който е подтикнал и насърчил тази лудост? Трябва да знаем.