Водата – ценно богатство, което трябва да се опазва

Пристигането на първите дъждове в западния свят, въпреки драматичните последици в някои случаи, със сигурност носи облекчение за много сектори, които бяха сериозно засегнати от тежката лятна суша.
По-специално секторите на хранително-вкусовата промишленост и производството отдавна бият тревога.
Проблемите, свързани с недостига на прясна вода, всъщност са многобройни и не се ограничават до продоволствените нужди на отделните граждани, а засягат предимно земеделския и промишления свят.
През последните две десетилетия нуждата от вода за производствения свят нарасна експоненциално, а в бъдеще се очаква търсенето да се увеличи.
За съжаление, климатичната криза променя честотата и интензивността на валежите, което се отразява на количеството налична вода и на периодите на засушаване, а Европа все повече се превръща в континент с висок риск от воден стрес, т.е. неспособен да посрещне търсенето в критични моменти.
Достатъчно е да кажем, че през изминалото лято 60% от територията на Европа беше в критично или изключително критично състояние поради суша.
Но откъде идва прясната вода, която използваме?
Въпреки че планетата е покрита с вода, само 1 % от нея е годна за употреба прясна вода и то предимно под земята.
Следователно валежите играят ключова роля за доставките.
Повърхностните води, независимо дали става въпрос за реки или езера, трябва да се попълват, а основният източник са валежите. Повишаването на температурата на Земята предизвиква глобални катаклизми, които се изразяват в екологични катастрофи, както в случая с Пакистан, или в необичайни валежи, както в неотдавнашния случай с Марке в Италия, необичайни горещи вълни и последващо увеличаване на застрашените от суша райони.
В допълнение към горното, една от най-тревожните последици е постепенното отдръпване на ледниците и снежната покривка в планинските райони, което е много сериозен проблем в Италия, например.
Като се има предвид, че ледниците имат основен принос за попълването на водните пластове.
Ето защо е необходимо глобалните политики да се движат по две паралелни линии – едната, свързана с опазването на околната среда и намаляването на температурата на планетата, и другата, свързана с намаляването на отпадъците и оползотворяването на използваната вода.
Що се отнася до първия въпрос, изглежда, че западните правителства най-накрая са осъзнали това, както показват и европейските планове за екологичен преход. Планове, които, макар и да зависят от много променливи, както показва енергийната криза в резултат на войната в Украйна, в дългосрочен план трябва да успеят да спрат или поне да забавят извънредната ситуация с климата.
Дискусията за отпадъците е различна: в този случай всъщност всяка страна задължително ще трябва да изготви план за намаляване и оползотворяване.
По-специално в Италия необходимостта от укрепване на мрежите става все по-очевидна, като се инвестира в поддръжката и модернизацията на инфраструктурите, свързани с водния цикъл, и в проучването на процес, който би позволил пречистването и повторното използване на промишлено ниво на водата, която понастоящем се отвежда в канализацията.
Говореше се и за възможността, която предлага засяването на облаци – метод, широко използван в други страни, сред които водещи са САЩ, Китай и Арабските емирства.
Чрез впръскване на химически агенти в облаците изглежда е възможно да се предизвика дъжд или да се увеличи неговата скорост.
За съжаление неизвестните и ограниченията на този метод са много.
На първо място, тя може да се прилага само при наличие на облаци; на второ място, не могат да се използват всички облаци, а само тези на определена височина и с определен строеж; и на последно място, освен че резултатите не са сигурни, тя е и изключително скъпа и рискована: въздействието на използваните химически агенти върху екосистемата не е известно и няма сигурност, че използването им предизвиква дъжд.
Ето защо сега повече от всякога е необходимо да се създаде култура на възприемане на водата като ценна стока в страните, които до вчера не са се занимавали с този проблем, култура, която да доведе до намаляване на потреблението, драстично намаляване на загубите и осъзнаване на факта, че водата не е безкрайно благо.

The text was translated by an automatic system