Subscribe
В момент, когато Европейският съюз е изправен пред все по-големи предизвикателства по отношение на глобалната конкурентоспособност, е наложително ЕС да потърси стратегически алтернативи в различни ключови сектори, включително енергетиката. Преходът към по-конкурентоспособна икономика трябва да се движи от възобновяеми енергийни източници и нови технологии, което е необходима стъпка, за да се гарантира, че Европа ще запази своята значимост на международната сцена. Въпреки това, за да бъде този преход устойчив, ЕС се нуждае от дългосрочна визия, която да интегрира иновациите и сътрудничеството между публичните и частните заинтересовани страни, както в рамките на ЕС, така и извън него.
Един от секторите, в които ЕС може да повиши своята конкурентоспособност, е енергетиката, особено с водорода като ключов енергиен източник в бъдещата енергийна стратегия. Въпреки напредъка в политиката за водорода, като например Европейската стратегия за водорода, индустриалните асоциации и други участници продължават да призовават за корекции в начина, по който тази политика се осъществява.
Необходимостта от създаване на конкурентен пазар на водород, който да позволява рентабилно и ефективно производство, стана ясна, но това не може да се постигне без по-прагматичен и технологично неутрален подход.
Ако ЕС иска да бъде лидер в тази нова индустрия, той трябва да позволи иновациите, без да налага ненужни бариери, които възпрепятстват развитието на нови технологии.
Индустриални асоциации като Hydrogen Europe подчертаха значението на преразглеждането на настоящите политики, засягащи производството на водород, с особен акцент върху конкурентоспособността по отношение на разходите. ЕС трябва да даде приоритет на премахването на регулаторните пречки, които увеличават разходите за производство на водород и възобновяема енергия като цяло, без да се прави компромис с устойчивостта. От съществено значение е политиките да се съсредоточат не само върху предлагането на нисковъглеродни технологии, но и да включват стимули от страна на търсенето, което би стимулирало създаването на реален и стабилен пазар за продукти, получени от водород.
Освен водорода, ЕС трябва да проучи и други стратегически алтернативи, за да засили конкурентната си позиция. Цифровизацията и изкуственият интелект са области, в които Европа може да постигне отлични резултати, ако политиките насърчават научноизследователската и развойната дейност и същевременно насърчават сътрудничеството с университетите и технологичните компании за ускоряване на иновациите. В съчетание с по-свързана енергийна инфраструктурна мрежа това би осигурило по-голяма интеграция на възобновяемите енергийни източници и би подобрило устойчивостта на европейската енергийна система в условията на потенциални глобални кризи.
Освен това не може да се подценява ролята на ЕС в създаването на световни пазари. Водородът например е продукт, който може да се изнася и използва в международен мащаб. Но за да има Европа конкурентно предимство, тя трябва да подобри стратегиите си за интернационализация. ЕС трябва да действа бързо, за да засили позициите си на международните пазари и да работи за създаването на стратегически съюзи с други държави и региони, като гарантира, че неговите разпоредби и стандарти се приемат в световен мащаб.
За да се постигне това, индустриалните асоциации играят решаваща роля. Те най-добре разбират предизвикателствата, пред които са изправени производствените сектори, и следователно трябва да бъдат чути при вземането на политически решения. Сътрудничеството между Европейската комисия и представителните структури на различните сектори, като например енергетиката или промишлеността, трябва да стане по-тясно и по-ефективно при изграждането на политики, които не само да са от полза за корпорациите, но и да предоставят възможности за малките и средните предприятия, които са жизненоважни за европейската икономика.
Тъй като ЕС продължава да развива своите зелени и цифрови програми, той не може да си позволи да разчита единствено на решения, които са били ефективни в миналото. Жизнено важно е ЕС да търси нови стратегии, които не само целят да подобрят ефективността на вътрешните пазари, но и да му позволят да се превърне в световен лидер в областта на иновациите и устойчивостта. Ако ЕС успее да интегрира тези елементи и да подобри ефективно политиките си, той ще може да гарантира дългосрочната си конкурентоспособност не само в областта на енергетиката, но и в много други ключови области за в бъдеще.