Войната в Израел предизвиква несъгласие в Европейския съюз

Войната в Израел, макар и все още в началото си, вече породи несъгласие в Европейския съюз. Въпреки че държавите членки са единни в осъждането на атаките на Хамас и в подкрепата си за Израел в настоящата трагична ситуация, бавно, но сигурно се появява разрив между държавите членки, които имат различни позиции по отношение на продължаващата финансова подкрепа за палестинците.

Някои от тези страни вече изразиха позицията си чрез гласовете на своите лидери, било то на президентско равнище или начело на правителствата си. А основният аргумент за продължаване на тази подкрепа е, че палестинският народ не бива да се бърка с терористичната организация Хамас. Оттук и дискусиите дали да се преустанови финансовата помощ, която ЕС отпуска през последните години на Палестина – изключително значителна сума, предназначена за подпомагане на населението на тази страна, която повече от половин век е в постоянен конфликт със своя съсед Израел. От друга страна, позицията на държавите, в които политиците призовават – предпазливо или яростно – за прекратяване на тази подкрепа, е разбираема, след като на 7 октомври терористичната организация Хамас извърши нападения, които причиниха хиляди жертви и ранени. Те бяха отпразнувани по улиците на западноевропейските градове от граждани от палестински произход, които се ползват от закрилата, предлагана от тези държави, включително и от предоставеното им гражданство. Важно е обаче да се обмисли какви последици би имало евентуалното спиране на тази подкрепа и дали при липса на решения в тази област Европа може да се окаже изправена пред нова вълна от мигранти, особено в настоящия контекст на нарастващи антимиграционни настроения.

„Горещата“ реакция на ЕС веднага след атентатите на 7 октомври беше изразена от европейския комисар Оливер Вархелий:

„Всички плащания се спират незабавно, всички проекти се преразглеждат, всички бюджети на проектите, включително за 2023 г., се отлагат до второ нареждане, прави се преоценка на цялата програма“, пише той в платформата X.

Само ден по-късно обаче Европейската комисия обяви, че няма да спре помощта за палестинския народ чрез своите държави членки, но ще преразгледа начина, по който планът за подкрепа ще се прилага в бъдеще.

Говорителят на Комисията Ерик Мамер призна, че преди изявлението на Вархелий не е имало консултации по въпроса и призна, че са били необходими часове консултации с държавите членки, за да се публикува това, което изглеждаше като поправка от Европейската комисия. Изглежда, че е свикан Съвет на европейските външни министри, за да се съгласуват позициите. Според официалното съобщение срещата е свикана от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, за да се обсъди ситуацията между Израел и Палестина. Според него отговорът на Израел за защита на територията му е легитимен, но трябва да се осъществява в рамките на международното право – мнение, което се споделя и от ООН.

Испания и Франция не искат да спрат финансовата помощ за палестинското население

Испания и Франция са две от държавите членки, които не желаят да спрат финансовата помощ и официално обявиха това. Те се съгласяват с преразглеждането на споразумението, но не и със спирането на финансовата помощ, и твърдят, че е необходимо да не се бърка „терористичната група с палестинското население“.

„Сътрудничеството трябва да продължи, не можем да бъркаме Хамас, която е в списъка на ЕС с терористични групировки, с палестинското население, с палестинската власт или с организациите на ООН на място“, заяви Хосе Мануел Албарес, изпълняващ длъжността министър на външните работи, в интервю за испанската радиостанция Cadena SER.

„Ние не подкрепяме спирането на помощта, която е в пряка полза на палестинския народ, и вчера ясно заявихме това пред Европейската комисия (…) Тази помощ е насочена към подпомагане на палестинското население в областта на водоснабдяването, здравеопазването, продоволствената сигурност и образованието“, се казва в изявление на френското външно министерство, според Agerpres.

От друга страна, две други държави – Германия и Австрия – обявиха, че обмислят да спрат подкрепата за палестинците, която възлиза на няколкостотин милиона евро. Германски правителствени служители обявиха, че подкрепата за палестинците ще бъде преразгледана. Същевременно, според берлинския изпълнителен директор, Германия „ще обсъди с Израел как могат да бъдат реализирани проекти за развитие в региона и ще координира действията си с международни партньори в това отношение“, съобщи Ройтерс.

Германските консерватори искат прекратяване на помощта за Палестина

Някои германски депутати, особено от консервативната опозиция, призоваха за прекратяване на помощта за Палестина.

„Цяла Европа, всичките 27 държави, трябва да заяви: имаме нужда от ново начало и повече няма да финансираме терористи“, заяви консерваторът Армин Лаше.

Ясната позиция на Германия е разбираема в контекста на това, че нападението на Хамас срещу Израел беше отпразнувано по улиците на Берлин от пропалестинска мрежа. В този контекст политици от Християндемократическата и Зелената партия призовават за преразглеждане на забраната на пропалестинските сдружения в Германия и дори поставят под въпрос оттеглянето на някои германски граждани.

Австрия: Една от най-силните произраелски позиции в Европейския съюз

Протести в подкрепа на Хамас се проведоха и в Лион, Франция, където протестиращите обвиниха президента Еманюел Макрон, че „съдейства“ на „престъпния Израел“. Въпреки че досега в големите австрийски градове не са се състояли подобни протести, правителството на канцлера Карл Нехамер вече обяви, че ще спре помощта за Палестина в размер на 19 млн. евро. Позицията на Виена не е изненадваща. Това е така, защото през последните години австрийското правителство е заело една от най-силните произраелски позиции в Европейския съюз. Повечето европейски държави (все още) не са изразили официална позиция по въпроса. В това число и Румъния, където въпросът за финансовата подкрепа за палестинците остава неразгледан дори в публичното пространство. Това се случва въпреки факта, че тя има традиционни отношения с Палестина и много палестински студенти учат в румънски университети още отпреди революцията през декември 1989 г.

Според европейския комисар Оливер Вархели настоящата програма за финансова помощ за Палестина възлиза на почти 700 милиона евро. Той е част от многогодишния план на ЕС за подкрепа на развитието на Палестина на обща стойност 1,2 млрд. евро. ЕС предоставя подкрепа за развитието на Палестина, след като САЩ „намалиха“ финансирането на агенцията на ООН за палестинските бежанци – UNRWA – по време на управлението на Тръмп. Основният официален аргумент, който се разглеждаше по това време, беше много ясно изразен от тогавашния комисар на ЕС Йоханес Хан:

„Без БАПОР и без перспективата за решение с две държави ще има само хаос и насилие както за израелците, така и за палестинците“. И този „хаос“ може да доведе до значителни вълни от мигранти от този район към Европа.

Близкоизточната агенция на ООН за помощи на палестинските бежанци и организация на работата е създадена след Арабско-палестинската война от 1948 г. и започва да функционира през 1950 г. По това време UNRWA отговаря за 750 000 души. Днес 5,5 милиона палестинци имат право да се възползват от услугите на агенцията. Основните й услуги са в областта на образованието и здравеопазването, като агенцията управлява 700 училища и 140 клиники, построени през последните седем десетилетия.

Според генералния секретар на ООН Антонио Гутереш намаляването на подкрепата от ЕС, която понастоящем осигурява почти половината от оперативния бюджет на БАПОР, може да застраши нейното функциониране, особено след като през юни агенцията беше „на ръба на финансовия колапс“. След атаките от 7 октомври обаче БАПОР се бори да осигури подслон на близо 200 000 души в Ивицата Газа в няколкото училища, които управлява, въпреки че повечето от тях са повредени от израелската контраатака.

Не можем да завършим тази статия, без да кажем, че е много вероятно в близко бъдеще и в зависимост от развитието на конфликта, предизвикан на 7 октомври, Европа отново да стане обект на нова мигрантска вълна. От тази гледна точка най-засегнатите страни ще бъдат Испания, Италия и Гърция, които са на основния маршрут на мигрантите по море към Европейския съюз.