Subscribe
Farnesina се разграничава от намеренията на Париж и Лондон. Позицията на италианското правителство по отношение на Украйна остава непроменена: да защитава свободата и независимостта на Киев и в същото време да изгражда условия за мир чрез дипломация. Накратко, Италия се дистанцира от изявленията на Еманюел Макрон и Дейвид Камерън, които само дразнят Москва и разпалват взривоопасната ситуация на източния фронт.
Както и преди два месеца, френският президент отново заговори за изпращане на западни войски на фронта – предложение, което не намери отклик сред останалите европейски страни. Точно обратното, срещна възражения и съпротива от страна на Германия и Италия. Външното министерство, чрез думите на министър Антонио Таяни, отново заяви, че нито един италиански войник няма да отиде да се бие в Украйна и че Италия не е във война с Русия. Обединеното кралство се изказва много хладно по отношение на възможността за изпращане на войници на Негово Величество в Украйна, но се изказва по-ясно за възможното използване на британски боеприпаси от въоръжените сили на Киев за нанасяне на удари по руски цели. Министърът на отбраната Дейвид Камерън всъщност оказа помощ на украинския президент Володимир Зеленски и дори откри кредитна линия. В допълнение към увеличаването на военните разходи и разходите за отбрана, които постепенно ще достигнат 2,5 % от БВП до 2030 г., премиерът Сунак и Камерън отпуснаха допълнителна помощ за Украйна. Сумата от 3,5 млрд. паунда годишно представлява най-голямата вноска, предоставяна на Киев от европейско правителство. От 24 август 1991 г., датата на обявяване на независимостта на Украйна от Русия, Лондон се оказва най-верният континентален съюзник на Киев.
Икономическа помощ, но и боеприпаси и въоръжение. Великобритания е първата страна, която доставя ракети с голям обсег на силите на Зеленски. Съединените американски щати препоръчаха да не се използват балистични ракети, способни да поразяват цели, отдалечени дори на 500 километра – и следователно на руска територия. Вашингтон не желае ситуацията да излезе извън контрол; една ескалация би била пагубна за всички, особено няколко месеца преди президентските избори, на които Джо Байдън и Доналд Тръмп отново ще се състезават.
Москва, която определи изявленията на Макрон и Камерън като много опасни, се готви да напрегне мускулите си. След като отрече, че ще преразгледа морските си граници, армията на Путин се готви да проведе тактически ядрени учения само на няколко километра от украинската държава.
От Финландия до Латвия всички държави, граничещи с Балтийско море, са на път да укрепят границите си. Страните от ЕС, които получиха независимост от Русия, се опасяват от разширяване на конфликта и от ситуация, подобна на тази в Украйна. Те категорично и официално осъждат както нахлуването в суверенна и независима държава, така и онези военни действия, които се наричат хибридни. Защото войната се води не само на фронта, но се подхранва и от електронни действия, шпионаж, саботаж и дезинформация.
Талин обвинява Русия, че води сенчеста война срещу Запада. Вилнюс, от друга страна, е убеден, че целта на Москва е да разпространи страх, несигурност и съмнения сред населението на бившите съветски републики, които през юни ще гласуват за обновяване на Европейския парламент. Ето защо призовава НАТО и Брюксел за твърд и адекватен отговор.
Хибридната война по различни начини премина и границите на Полша, Чешката република и Германия. Ако правителството във Варшава успя да предотврати атаки, нападения и пожари, Прага и Берлин трябваше да се справят с огромни трудности с безмилостните руски хакери. Германия призна, че миналогодишната атака срещу имейлите на членове на Социалдемократическата партия, които са били близки до германския канцлер Олаф Шолц, е имала съветска матрица.
През последните месеци активността на Русия за дестабилизиране на държавите – членки на ЕС, продължи – и на други нива. Една от тях е манипулирането на информацията. С резолюция, приета на 17 май, Европейският съвет отстрани от длъжност четири медии, които са разпространявали и подкрепяли пропаганда във връзка с агресивната война срещу Украйна. Поради това порталът „Гласът на Европа“, агенция РИА Новости и вестниците „Известия“ и „Российская газета“ няма да имат право да излъчват на европейска територия, а ще могат да правят само проучвания и интервюта. Действията на Европейския съвет бяха осъдени от Москва, която веднага отвърна на удара, като ги определи като политическа цензура на всякакви алтернативни и противоположни на западния разказ възгледи.
Всичко това се случва в момент, когато гласуването за подновяване на парламентите в Страсбург и Брюксел е съвсем близо. От 6 до 9 юни 360 милиона граждани на 27-те държави от ЕС ще отидат до урните, за да изпълнят едно от правата си и да укрепят демокрацията на Стария континент. Логично е, че стратегиите и приоритетите на Европейските комисии и Парламента също ще зависят от резултатите от консултациите. Както Урсула фон дер Лайен вече заяви през февруари, защитата на европейските граници ще бъде въпрос, който ще бъде включен в политическия дневен ред на континента. Наемателката на двореца „Берлемон“ добави също, че ако бъде утвърдена, може да обмисли създаването на стратегически комисар специално за отбраната на ЕС.
Непосредствено след гласуването на европейските избори, от 13 до 15 юни, в Борго Егнация, Пулия, ще се проведе среща на върха на Г-7, председателствана от министър-председателя Джорджия Мелони. Срещата може да е предвестник на действия, които да отслабят Русия и да накарат Владимир Путин да се замисли за евентуално прекратяване на огъня. Съединените щати оказват натиск върху съюзниците си за едностранно изземване на руски резерви и активи на стойност близо 300 млрд. долара, замразени преди две години, веднага след нахлуването в Украйна. Ако Вашингтон настоява за такова решение, Япония и Европа са много по-предпазливи по отношение на това, което председателят на ЕЦБ Кристин Лагард смята за опасен прецедент. Правните и техническите въпроси, които трябва да се разгледат в такъв случай, са многобройни. Финансовите министри от Г-7 биха могли да предоставят становища, които може би нямат задължителен характер, непосредствено след подготвителната среща в Стреза.
Във всеки случай Г-7 ще улесни диалога и разговорите между различните представители на Италия, Франция, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония, както и на Европа, представена по този повод от настоящия председател на Комисията Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, председател на Европейския съвет. Няма съмнение, че приоритетът на всеки държавен глава и министър-председател е да се спрат военните действия на украинския фронт, като се използва преди всичко дипломацията. Дори Макрон, който само през 2024 г. два пъти разсъждаваше за изпращане на западни войски на фронта, се опитва. В навечерието на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж, насрочени съответно от 26 юли до 11 август и от 28 август до 8 септември, президентът на Френската република би желал да се спазва Декларацията на хилядолетието на ООН и т.нар. олимпийско примирие – принципът, който в Древна Гърция по време на игрите е гарантирал период на мир по време на събитието. В това отношение Макрон използва дипломатическия капацитет на Пекин и влиянието му върху Москва. Президентът на Китайската народна република Си Дзинпин, след като увери Франция в ангажимента си да гарантира примирие по време на Олимпийските игри в Париж, обсъди въпроса с руския президент Владимир Путин. Москва се забави, като нито се съгласи, нито отказа, и си запази правото на окончателна дума. Ако решението на Русия доведе до прекратяване на огъня, Киев все още няма да е напълно удовлетворен, тъй като президентът Зеленски вече даде да се разбере, че няма да се довери на обещанията на противника.
Пътят към мира и прекратяването на огъня остава в задънена улица, но при всички случаи единственото жизнеспособно решение остава това, предложено от италианското външно министерство: дипломацията.