Subscribe
Подозренията бяха налице, а в тези часове доказателствата също са налице, за да ги видят всички. Решението на Макрон да отиде до урните след резултатите от европейските избори със сигурност не даде плодовете, които президентът на Републиката се надяваше да пожъне. Популярността му е на рекордно ниско ниво, а правителството, съставено миналото лято, се оказа нестабилно и неубедително. Вчера Мишел Барние получи вот на недоверие от Льо Пен и Меленшон – „странната двойка“, обединена от желанието си да свали изпълнителната власт, като не гласува за фискалната маневра, смятана за твърде неизгодна за французите. Преходната цел, разбира се, е да се свали изпълнителната власт на Макрон, като същевременно се отвори системна криза, която в този си вид Франция никога не е трябвало да преживява в Четвъртата република. ГЛАСУВАНЕТО
В подкрепа на вота на недоверие, внесен от лявата коалиция и подкрепен от Льо Пен, след първоначалното желание за внасяне на самостоятелно предложение, бяха подадени 331 гласа, но 288 щяха да бъдат достатъчни. Оспорваната изпълнителна власт – в Четвъртата република това не се е случвало от 1962 г. – е най-кратката в най-новата история на Франция, само три месеца и една съсипана финансова маневра, по която трябва да се работи възможно най-скоро. Всъщност крайният срок за данъчния закон е 31 декември тази година и оставката на Барние, представена в четвъртък сутринта на 5 декември в Елисейския дворец, би трябвало да даде на Макрон възможност да посочи нов премиер, в следващите няколко часа или дни, който да сформира изпълнителна власт, способна да гласува този текст. При липсата на нов закон единственото жизнеспособно решение би било удължаването на срока на действие на текста за 2024 г. в очакване на лятото и възможността той да бъде подложен на гласуване с бюлетини. ОСТАВКИТЕ
Ситуацията в момента не е лесна: в деня на оставката Франция се характеризира със стачки и демонстрации, а пазарите и спредът се отнасят негативно към тази правителствена криза. Несъмнено страшно тежък за динамиката на тези часове е конституционният диктат, който би попречил на нов изборен тур преди лятото, като Макрон ще бъде принуден да разпусне Асамблеята едва от юни. Допълнителна трудност би представлявал изборът на нов премиер – фигура, която би трябвало да е способна да урежда разногласията и да удържа вота на Асамблеята през следващите месеци, поне до юни 2025 г. Алтернативата би могла да бъде поредица от правителства с продължителност от няколко месеца или седмици, с дата на изтичане, продиктувана от институционалните назначения, където двойката Льо Пен-Меленшон би могла да се наложи с поредица от предложения за вот на недоверие. В този случай биха могли да изгорят няколко политически фигури, които вместо това може би биха имали шанса да се кандидатират по-изгодно в един нормален изборен тур. Това, което е сигурно, е, че в тази обстановка е трудно законодателният орган да стигне до нормално приключване след три години. РОЛЯТА НА ЛЕ ПЕН
Междувременно през последните няколко часа Льо Пен също се опита да успокои темперамента и да намали стойността на действията си. Лидерката на Националното събрание заяви, че е уверена във възможността за приемане на финансов закон до края на годината. Тя също така заяви, че възнамерява да остави новия министър-председател да си свърши работата.
Трябва да се вземе предвид и ходът на Льо Пен да подкрепи предложението на Меленшон – решение, което може да накара част от умерения електорат, който през последните години се доближи до темите и изразителите на Националното събрание, да се отдръпне от нея. Във всеки случай Льо Пен не е склонна да призовава директно за оставката на Макрон, макар че крайната ѝ цел може да бъде само това, предвид желанието ѝ да се кандидатира отново за Елисейския дворец. Надеждата за Льо Пен би могла да бъде бавното износване на президента, който, както тя също повтаря във всяко интервю или дебат, вече е използвал две от прерогативите, предоставени от френската конституция: наистина, той вече извърши реорганизация на правителството и разпусна камарите. Единствената стъпка, която остава, е предсрочна оставка, нищо повече от това, на което се надява Льо Пен.