Subscribe
Освен загубите на човешки живот и финансовите разходи, свързани с войната между Русия и Украйна, трябва да споменем и последиците, които военната техника (танкове, самолети, бронирани машини) и постоянните бомбардировки в различните райони на конфликта оказват върху околната среда. Освен непосредствените локални ефекти върху екосистемата в „горещите“ зони на войната и в непосредствена близост до тях, тези действия водят до замърсяване на повърхностните води и до неконтролируемо увеличаване на въглеродните емисии в дългосрочен план. Природозащитниците могат да кажат, че този ненужен конфликт в момента генерира астрономически количества парникови въглеродни емисии и въпросът е колко скъп за околната среда е този конфликт?
В рамките на програмата „Зелена сделка“ Европа се стреми да стане първият „зелен“, т.е. неутрален по отношение на въглеродните емисии континент до 2050 г. Закономерният въпрос е дали, без да се вижда краят, целта на Европейската комисия за неутралност по отношение на климата може да бъде постигната на Стария континент.
Освен въпроса колко струва една война, струва си да се запитаме и колко (какво) ни струва тя?
Само през първата година на конфликта разходите за екологични щети, нанесени на територията на Украйна, възлизат на не по-малко от 51 милиарда долара. Ако вземем предвид, че през втората година на конфликта интензивността на руските бомбардировки на различни части на Украйна се засили, можем без колебание да кажем, че през двете години на войната отрицателните последици за околната среда лесно надхвърлят 100 милиарда евро.
Тези данни са предоставени от Националната банка на Украйна (EkoZagroza), а разпределението на щетите, причинени от руско-украинския конфликт, е следното: $27 млрд. за замърсяване на въздуха, $23,1 млрд. за отпадъци, $1,6 млрд. за замърсени водни източници и $0,3 млрд. за замърсяване на почвата. Като се има предвид, че Украйна е държава, чието селскостопанско производство е жизненоважно за икономиките на много държави, можем да очакваме, че за обеззаразяването на почвата ще са необходими огромни средства. Що се отнася до въглеродния отпечатък, през първата година на войната, според проучване на Ленард де Клерк, експерт по отчитане на въглеродните емисии, общите въглеродни емисии ще възлязат на 155 милиона метрични тона, а през двете години на конфликта – на около 300.
Стойностите, наблюдавани в проучването на Ленард де Клерк, са сравними с годишните въглеродни емисии на държавата членка на ЕС Нидерландия, но преди войната въглеродните емисии на Украйна са възлизали на 220 милиона метрични тона. Намаляването на тези емисии може да се дължи на факта, че през този период промишлената дейност в страната е значително намалена или дори почти изцяло преустановена. От друга страна, въглеродните емисии са намалели и в резултат на факта, че около 18 % от населението на Украйна е емигрирало в други страни, като основната дестинация са страните от Европейския съюз. От тази гледна точка можем да кажем, че част от въглеродните емисии на Украйна са били прехвърлени към други държави.
След война, както и след природно бедствие, повечето ресурси, а следователно и повечето въглеродни емисии, се използват за възстановяване на разрушените домове и инфраструктура. Процентът на въглеродните емисии за възстановяването на гражданската инфраструктура възлиза на 50%. Изненадващо по-малко от 10% от общите въглеродни емисии (този процент включва горивото за самолетите и танковете, както и всички взривени снаряди и бомби) са били генерирани от самото военно оборудване, според доклад на Climate Focus. Според същия доклад почти една четвърт от всички въглеродни емисии се дължат на горските пожари. Значителна част от замърсяването се дължи и на изтичането на метан от газопровода „Северен поток“ (15 %), чиито причинители все още не са идентифицирани. В цялата тази трагедия обаче има и екологичен плюс.
15% от общите въглеродни емисии през първата година на войната се дължат на саботажа на „Северен поток
За тези, които не са запознати, „Северен поток“ е енергиен инфраструктурен проект, състоящ се от два подводни газопровода, пресичащи Балтийско море и свързващи директно Русия с Германия. Проектът имаше за цел да доставя руски природен газ директно в Европа, като се избегне транзитът (и съответно свързаните с него такси) през междинни държави. Проектът „Северен поток 1“ беше завършен и започна да доставя природен газ през 2011 г. с капацитет от около 55 милиарда кубически метра газ годишно. Северен поток 2 е проектиран да добави още 55 милиарда кубични метра, с което да удвои общия капацитет. Проектът „Северен поток“ е обект на дебати и спорове както в политически, така и в енергиен план. Някои твърдят, че той осигурява сигурен и ефективен източник на природен газ за Европа, докато други се опасяват, че може да засили зависимостта на Европа от руския газ и да има геополитически последици. Държавите-членки на ЕС имат различни мнения по този проект. Някои страни, като Германия, смятат, че „Северен поток“ ще допринесе за енергийната сигурност, докато други, включително някои източноевропейски страни, смятат, че той ще подкопае енергийната солидарност в ЕС. Проектът „Северен поток 2“ е обект на санкции и критики от страна на държави и организации, които се противопоставят на проекта. Съединените щати и други държави изразиха загриженост относно нарастващата зависимост на Европа от руския газ и наложиха санкции срещу проекта през 2020 и 2021 г.
Поради спирането на доставките на газ от Русия за повечето европейски страни и прекомерното повишаване на цените на енергията (в някои страни с до 700%) се наложи да се пренастрои планът за осигуряване на енергийни източници. Въпреки че първоначално някои бяха обезпокоени от необходимостта от повторно отваряне на въглищните мини и високите нива на замърсяване, като цяло въглеродните емисии в повечето европейски страни са намалели през този период. Това стана възможно най-вече благодарение на по-ниското потребление на енергия, дължащо се на намалените енергийни отпадъци, но също така и на изпълнението на проекти, които осигуриха по-екологични източници на енергия.
Колко въздух пречиства един хектар гора?
Няма точна цифра за това колко въздух може да пречисти един хектар гора, тъй като това зависи от няколко фактора. Сред факторите, които оказват влияние върху количеството въздух, пречиствано от растителността, са: видът на гората, дървесните видове, климатът и други местни фактори. Като цяло обаче горите са известни със способността си да абсорбират въглероден диоксид и да отделят кислород по време на фотосинтезата. Едно дърво произвежда средно около 20 килограма кислород годишно. Ето защо гора с по-висока гъстота на дърветата на хектар може да допринесе значително за производството на кислород. Освен това горите играят важна роля в поглъщането на въглерода, като спомагат за намаляване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Важно е да се отбележи, че конкретните въздействия могат да варират и са необходими непрекъснати изследвания, за да се разберат по-добре тези процеси и да се разработят ефективни стратегии за опазване и възстановяване на горите.
Искаме ли Украйна в една зелена Европа?
Със сигурност след края на войната Украйна ще се опита да постигне всички необходими цели за членство в ЕС. Един от проблемите със сигурност ще бъде спазването на стандартите и индексите на замърсяване, които са в съответствие с Пакта за зелена сделка, към който повечето страни от ЕС се придържат с най-голяма святост. Определянето на основните замърсители в Украйна може да включва различни източници и промишлени сектори. Сред основните източници на замърсяване в Украйна могат да се изброят: металургичната промишленост, енергетиката, селското стопанство, управлението на отпадъците, транспортът.
Ясно е, че Украйна има развита металургична промишленост, особено в региони като Донбас. Производството на стомана и метали допринася значително за емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха, а енергийната индустрия на Украйна също е силно зависима от изкопаемите енергийни ресурси като въглища и природен газ. Въглищните електроцентрали отделят значителни количества парникови газове. Друг проблем за изпълнението на показателите за присъединяване е прекомерната употреба на торове и пестициди в украинското селско стопанство, което може да доведе до замърсяване на почвата и водата. Въпросите, свързани с управлението на отпадъците, ще бъдат горещо обсъждана тема при присъединяването на Украйна към ЕС. Неконтролираните депа за отпадъци и неправилното управление на промишлени отпадъци също са фактори, които замърсяват околната среда, така че не бива да забравяме глобите, платени от някои държави-членки за неспазване на екологичните условия и за несвоевременно закриване на депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията.
Понастоящем Украйна има статут на страна кандидатка. Украйна подава молба за членство в ЕС на 28 февруари 2022 г., а на 23 юни 2022 г. Европейският съвет ѝ предоставя статут на кандидатка.