Върховният съд на Испания потвърди глобата, наложена от Централната избирателна комисия (ЦИК) на министър-председателя Педро Санчес за използване на служебни помещения за изявления с предизборно съдържание по време на предизборната кампания. Санкцията в размер на 2200 евро беше потвърдена след обжалването на Санчес, в което той твърди, че ОИК е ограничила неоснователно свободата му на изразяване. Камарата по административни спорове към Върховния съд обаче отхвърли жалбата му, като подчерта значението на институционалния неутралитет по време на изборния процес. Въпросното нарушение е извършено на 30 юни 2023 г. по време на пресконференция след заседанието на Съвета на Европейския съюз в Брюксел, когато министър-председателят се позовава на резултатите от работата на своята администрация и отправя директни критики към политическите си опоненти, по-специално към Народната партия (НП) и VOX. За СИК тези коментари нарушават член 50, параграф 2 от Органичния закон за общия избирателен режим (LOREG), който забранява на публичните органи да участват в действия, които биха могли да се считат за предизборна пропаганда. В решението на Върховния съд се подчертава, че принципът на неутралност по време на избори не е просто формалност, а основна гаранция за запазване на справедливостта в политическото състезание. Според съдебното решение изявленията на Санчес не само са популяризирали постиженията на неговото правителство, но са включвали и пренебрежителни забележки за съперниците му, което според ОИК и Върховния съд представлява опит за въздействие върху избирателите от институционална позиция. В своя защита министър-председателят твърди, че коментарите му са били част от нормалното изпълнение на политическата му роля и че наложеното наказание ограничава правото му на свободно изразяване. Въпреки това Върховният съд отговори, че ограничението, установено от LOREG, е легитимно и необходимо по време на изборен период, именно за да се попречи на управляващите да използват положението си и държавните ресурси за политически цели. Това дело подновява дебата относно използването на публични ресурси в предизборни кампании и спазването на институционалния неутралитет. Въпреки че наложената глоба не е значителна, нейното символично значение е неоспоримо, тъй като подчертава необходимостта от предотвратяване на неправомерни предимства за управляващите. Решението на Съда също така укрепва авторитета на СИК като гарант за честността на изборния процес в контекст, в който партийното използване на институциите е постоянен източник на спорове. Следва да се отбележи, че това не е първият случай, в който СИК санкционира политически лидери за нарушаване на изборния неутралитет. В миналото подобни случаи са засягали правителства на Социалистическата и Народната партия, което показва, че настоящите разпоредби се прилагат универсално, независимо от партийната принадлежност. Решението срещу Педро Санчес обаче придобива особено значение поради позицията му на ръководител на правителството и поляризирания контекст, в който се случва. Освен правните аспекти, този епизод има и политически последици. Опозицията тълкува глобата като доказателство за партийното използване на институциите от страна на настоящото правителство, докато правителството се опитва да омаловажи въпроса, наричайки го маловажен. Независимо от това потвърждаването на санкцията от Върховния съд засилва идеята, че бдителността по отношение на неутралността на публичните органи по време на изборни периоди е по-необходима от всякога.
Правителството на Санчес настоява за т.нар. стратегия за „демократично възстановяване“, която да се насочи към дезинформацията в социалните медии и в ежедневната политика. Това решение обаче повдига още повече въпроси относно целите на Санчес. Накратко, решението на Върховния съд създава важен прецедент и подчертава необходимостта политическите лидери да поддържат строга безпристрастност в официалните действия по време на предизборните кампании. Защитата на справедливостта в демократичните процеси изисква от управляващите, независимо от политическата им принадлежност, да се въздържат от използване на институционалните ресурси и платформи за популяризиране на собствения си имидж или за подкопаване на противниците си. Спазването на тези норми е от съществено значение за качеството на демокрацията и за поддържане на доверието на гражданите в институциите.