Subscribe
През последното десетилетие държавите членки на ЕС бяха изправени пред редица сериозни предизвикателства, като се започне от световната финансова криза от 2008 г., която оказа сериозно въздействие върху икономиката на ЕС. Взаимовръзката между икономиката и финансовия сектор улесни разпространението на финансовата криза от САЩ към Европа, създавайки ефекта на доминото. Първоначално ЕС се сблъска с Голямата рецесия през 2008-2009 г., последвана от кризата с държавния дълг в няколко държави членки, като най-известният случай беше Гърция.
Тези комбинирани кризи имаха значителни последици за икономическия растеж, инвестициите, пазара на труда и фискалните мерки, приети от правителствата в много страни от ЕС. В отговор на кризите ЕС приложи краткосрочни мерки, включително мерки за финансова помощ за спасяване на банките от фалит и реформи за отстраняване на слабостите. В по-дългосрочен план бяха положени усилия за подобряване на устойчивостта, като например укрепване на стабилността на финансовия сектор, засилване на икономическото управление и провеждане на структурни реформи. Освен това пандемията COVID-19, която значително засегна европейската банкова система, донесе както предизвикателства, така и възможности. Европейските банки се сблъскаха със спад в печалбите поради намаленото търсене и правителствените интервенции на капиталовия пазар. В същото време можем да кажем, че имаше и положителна страна, тъй като процесът на цифровизация в сектора на европейските финансови институции беше ускорен. През последното десетилетие се увеличиха и геополитическите рискове и уязвимостта на банковия сектор. Добре известно е, че банковият сектор трябва да се справя с проблеми, включващи кибератаки срещу финансови институции, лоши кредити, свързани с енергетиката, и въздействието на колебанията в цените на енергията върху качеството на кредитите, структурни промени в икономиката на еврозоната, които оказват влияние върху банките, и взаимосвързани рискове между енергийните пазари и финансовите институции. Въпреки тази несигурност все още има ясни области, в които банковият сектор ще продължи процеса на трансформация: управление на геополитическия риск, регулаторен натиск и съответствие, цифровизация и FinTech, прилагане на устойчив бизнес модел, като например интегриране на екологични, социални и управленски съображения в операциите и процесите на вземане на решения на финансовите институции.
Европейската банкова система е белязана от строги правила на ЕС
Трансформацията на банковия сектор в Европейския съюз и Северна Европа е белязана от редица важни събития, които промениха регионалния финансов пейзаж. Ето защо през последните години икономическата интеграция и строгите разпоредби на ЕС, както и бързият технологичен напредък, накараха банките да възприемат нови бизнес модели, да подобрят оперативната си ефективност и да въведат иновации в предлаганите от тях услуги. В частност, както бе споменато по-горе, цифровизацията оказа изключително силно въздействие, като доведе до развитието и широкото разпространение на онлайн и мобилното банкиране. Тези промени имаха значителни последици и за конкуренцията в банковия сектор в балтийските държави (Естония, Латвия и Литва). Банковите пазари в изброените държави станаха много по-диверсифицирани и следователно много по-конкурентни, повлияни както от международни банки, така и от иновативни местни играчи.
Финансовата консолидация и навлизането на нови играчи, предлагащи финансови услуги, като финтех, увеличиха конкуренцията, което накара традиционните банки да преразгледат стратегиите си. Това принуди традиционните банки да се адаптират към новите конкурентни пазарни условия. Това развитие спомогна за подобряване на качеството на услугите за потребителите и за увеличаване на достъпността на финансовите продукти, но също така доведе до предизвикателства, свързани първо с киберсигурността и второ – със свързаните с нея разпоредби. Неотдавнашните сътресения в световния банков сектор засилиха предизвикателствата пред паричната политика и инфлацията, като допълнително усложниха икономическата ситуация, която вече е засегната от пандемията, конфликта, предизвикан преди две години от Русия в Украйна, и тревожното нарастване на инфлацията. Банките играят ключова роля за икономическия растеж, като предоставят капитал и финансови услуги и по този начин подпомагат развитието на общността.
Каква е ролята на банките за икономическото развитие?
Според проучването, поръчано от партията ECR, бяха идентифицирани пет фактора, които банките играят в икономиката (финансиране на инфраструктурни проекти, насърчаване на финансовото приобщаване, подкрепа на международната търговия, подкрепа на малките предприятия, насърчаване на спестяванията и инвестициите).
Известно е, че банките подпомагат икономическия растеж, като финансират ключови инфраструктурни проекти като пътища, мостове и летища, които неизбежно създават работни места и същевременно повишават производителността. Друга роля на банките е да насърчават достъпа до финансови услуги за всички групи с високи доходи и географски райони, като по този начин намаляват бедността и подпомагат икономическото развитие. Като предоставят акредитиви и търговско финансиране, банките улесняват трансграничните транзакции и насърчават глобалното сътрудничество. Банките предоставят капитал и финансови услуги на малкия бизнес, който е двигател на местните и регионалните икономики, създава работни места и стимулира икономическия растеж. Като предлагат спестовни сметки и инвестиционни продукти, банките помагат на гражданите и предприятията да натрупват богатство и да планират бъдещето, като по този начин стимулират икономическия растеж.
Какви са вътрешните и външните фактори, които влияят върху резултатите на банките?
Състоянието на развитие на финансовата система, паричната и фискалната политика, конкуренцията (става дума за здравословна конкуренция), политиките за внос и износ, общото равнище на доходите и достъпът до паричния пазар могат да се считат за външни икономически фактори. От друга страна, повишаването на цените на енергията е основният фактор, довел до рекордна инфлация от 9,6% в държавите от ЕС и 8,6% в еврозоната през юни 2022 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния си лихвен процент до 0,5% през юли 2022 г. – първото увеличение от март 2016 г. насам – и продължи да го повишава почти ежемесечно до 4,5% през декември 2023 г. Високата инфлация доведе до повишаване на лихвите по ипотечните кредити в Европа, което се отрази на разходите за живот. Лихвите по ипотечните кредити нараснаха значително през 2022 г., като в много държави те се удвоиха. В Унгария средният лихвен процент по ипотечните кредити достигна почти 10% през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение с около 3,5% през 2022 г. Изключително положителен е фактът, че скандинавските страни успяха да запазят по-ниски лихви по ипотечните кредити благодарение на финансовата стабилност. Цифровизацията и конкуренцията от страна на небанковите институции доведоха до по-широко навлизане на онлайн банкирането, намаляване на необходимостта от физически клонове и структурни промени в заетостта в банковия сектор. Небанковите институции, които използват само цифрови технологии, печелят позиции, като си партнират с традиционните банки и разширяват услугите си.
Трансформация на банковото дело в Европа
Процесът на трансформация на европейския банков сектор се влияе от външни фактори като геополитически рискове, регулаторен натиск и цифровизация. Банките трябва да се адаптират към новите технологии и да прилагат устойчиви бизнес модели. Какво означава да се приемат екологични, социални и управленски критерии (ESG)? Банките интегрират критериите за ESG във финансовите услуги, отразявайки отговорността си за формиране на устойчиво бъдеще, а Европейският банков орган (ЕБО) публикува насоки за управление на риска, свързан с ESG.
Конкуренция в скандинавския банков сектор: Банки, собственици и бизнес модели
В балтийските страни преходът от планова към пазарна икономика доведе до либерализиране на финансовите системи и премахване на ограниченията за чуждестранните инвеститори на банковите пазари. Оттогава насам делът на банките, притежавани от чуждестранни инвеститори, непрекъснато се увеличава, като допринася и значително променя облика на банковия сектор в региона. В първите години чуждестранният капитал идва главно от скандинавските страни и Германия, а по-късно и от Америка. Например в Естония навлизането на чуждестранни акционери (капитал) е по-бързо, отколкото в Литва и Латвия. Така в края на 90-те години на ХХ век банките с чуждестранна собственост представляват около 90% от всички банкови активи. В Литва масовото навлизане на чуждестранен капитал става по-късно, но до 2002 г. чуждестранните банки притежават над 90% от банковите активи. В Латвия присъствието на чуждестранен капитал е по-ниско, като през 2022 г. достига около 80%.
Според проучването на ЕКР бизнес моделите на банките в балтийските държави са се развили по различен начин. Литва например се е фокусирала върху местните клиенти, предлагайки широк набор от универсални банкови услуги за предприятия и физически лица, главно чрез шведски банки. В Латвия банковият модел е повлиян от исторически и геополитически фактори, като банковият сектор се състои от два основни сегмента: услуги за местни клиенти, доминирани от дъщерни дружества на големи скандинавски банки, и услуги за международни клиенти, предлагани основно от местни латвийски банки. Латвия се е позиционирала като международен финансов център за Русия и Общността на независимите държави, привличайки значителни международни депозити. Естония следва посреднически бизнес модел, подобен на този на литовските банки, като се фокусира върху обслужването на естонски или свързани с Естония дружества и домакинства. Навлизането на стратегически чуждестранни инвеститори в най-големите балтийски банки направи сектора по-устойчив на външни сътресения, но повдигна въпроса за банковата конкуренция. През 2022 г. 90 % от банковите активи в Литва, 85 % в Естония и 76 % в Латвия се държат от банки, чиито основни акционери са чуждестранни. Равнището на концентрация на банковите активи е значително по-високо от средното за ЕС, което говори за по-слаба конкуренция. Между 1999 и 2008 г. секторът на кредитните институции в ЕС се разшири значително, но след световната финансова криза броят на банковите офиси и служителите намаля. В балтийските страни броят на клоновете и служителите първоначално се увеличи, но след кризата бързо намаля поради масови съкращения. Този спад отразява, наред с другото, прехода към цифровизация и по-голяма ефективност.
В балтийските страни вътрешното кредитиране на банките за частния сектор е системно по-ниско от средното за ЕС. Въпреки наличните ресурси, консервативните практики на кредитиране и ограничената конкуренция поддържат високи лихвени проценти. По отношение на рентабилността и ефективността балтийските държави имат по-добри показатели от средните за ЕС, като възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) и нетният лихвен марж (NIM) са високи. Въпреки това съотношението разходи-доходи (CIR) е по-ниско, което предполага по-малка конкуренция и потенциално по-високи рискове в региона. Добре известно е, че мобилността на клиентите е ключов фактор за конкуренцията. В страните от ЕС мобилността на клиентите между 2017 и 2022 г. е била 29%, а в Швеция – 38%, но в Литва и Латвия смяната на доставчика на ипотечни кредити е била много по-рядка. Ниската мобилност на клиентите може да бъде повлияна от културни или други специфични за местния пазар фактори.
Историята на два пазара: Шведското банкиране в Балтийските държави и Швеция
Рентабилността е основният показател за успеха на една банка. Съществува мнение, че шведските банки в Балтийския регион печелят повече, отколкото в Швеция. В настоящото изследване се анализират финансовите показатели на шведските банки SEB и Swedbank във всички балтийски държави (Естония, Латвия и Литва) и Швеция въз основа на годишни финансови данни за периода 2005-2023 г. Проучването изследва възвръщаемостта на собствения капитал (ROE), възвръщаемостта на активите (ROA), нетния лихвен марж (NIM) и съотношението разходи/доходи (CIR), за да се оцени динамиката на конкуренцията в банковия сектор в тези региони. Данните са получени от базата данни Moody’s Orbis (2024 г.). С помощта на статистически тестове бяха сравнени финансовите резултати на банките в различни комбинации от държави.
Възвръщаемост на собствения капитал (ROE) е показател, който отразява възвръщаемостта на собствения капитал на банката. През март 2023 г. възвръщаемостта на собствения капитал в скандинавските страни е сред най-високите в Европа. Анализът показа, че в дългосрочен план възвръщаемостта на собствения капитал в Швеция е значително по-висока от тази в Естония. Незначителните разлики между балтийските страни и Швеция предполагат ефективно използване на инвестирания капитал от страна на SEB и Swedbank във всички региони благодарение на стратегическото управление на капитала и стандартизацията на операциите.
Възвръщаемостта на активите(ROA) показва рентабилността на банката спрямо общите активи. Проучването установи значителни разлики между Швеция и балтийските страни, като възвръщаемостта на активите е по-висока в балтийския регион. Най-високите стойности на възвръщаемостта на активите са регистрирани в Естония, а Swedbank има по-висока възвръщаемост на активите от SEB във всички държави. Това може да се дължи на по-голямата и потенциално по-малко печеливша база от активи в Швеция в сравнение с балтийските страни.
Нетният лихвен марж (NIM) е разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. В балтийските държави NIM е значително по-висок от този в Швеция, което предполага, че банките печелят повече от лихвените спредове. Латвия има най-високи стойности на НИМ, което вероятно се дължи на по-високите лихвени проценти по кредитите.
Съотношението между разходите и приходите (CIR) измерва ефективността на управлението на разходите спрямо приходите. В Швеция CIR е значително по-висок от този в Естония, умерено по-висок от този в Латвия и малко по-висок от този в Литва, което показва по-висока структура на разходите в Швеция. Резултатите показват, че SEB и Swedbank управляват разходите по-ефективно в балтийските страни. Анализът показва, че макар шведските банки да имат по-високи стойности на NIM и ROA в Балтийския регион, разликите в CIR и други фактори оказват влияние върху общата рентабилност. Бъдещите изследвания ще проучат чрез интервюта с експерти развитието на латвийската банкова индустрия в контекста на балтийските и северноевропейските страни, за да се разберат бъдещите предизвикателства и възможности за финансовите услуги в този регион.
Автори на изследването, поръчано от ECR Party, са: д-р Гундарс Берзинш, Латвийски университет; проф. д-р Рамона Рупейка – Апога, Латвийски университет; проф. д-р Янис Приде, Латвийски университет; Mg. soc. Елмарс Кехрис, Латвийска асоциация на икономистите. Проучването получи частична финансова подкрепа от Европейския парламент.