Subscribe
Едно съвсем скорошно проучване, извършено от партията ECR и озаглавено „Балансиране на амбиции и реалност. A Sober Examination of Challenges in the EU’s Green Transition“ има за цел да върне дебата към реалистичен и обективен път, основан на фактите и политическата, икономическата и индустриалната реалност на Европейския съюз.
Това, което може би липсва на този етап, е именно „трезвостта“ на анализа, посочена в подзаглавието на изследването.
В контекст, в който целта е да се заклейми, без да се изследват всички елементи на дадено явление, е полезно да се спрем и да помислим върху данните и очакванията на държавите членки, преди да се вкопчим в позиции и принципи, които невинаги представляват интересите на гражданите на Европейския съюз.
Ето защо проучването има за цел да оцени Зелената сделка на ЕС (както и зеления преход в по-широк смисъл), като се опита да се съсредоточи върху баланса, който трябва да се постигне между амбициозността на поставените цели и практичността на това, за което документът призовава. ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА СДЕЛКА След предварителното споразумение, постигнато с Европейския парламент през април 2021 г., Съветът одобри сделката през май 2021 г.
Зелената сделка сочи с пръст изменението на климата и деградацията на околната среда, които представляват много сериозна заплаха за европейската и световната екосистема.
Идеята на документа е да превърне държавите от Съюза в модерна, конкурентоспособна и ефективна икономика, особено в областта на ресурсите и суровините.
В частност – както може би се е превърнало в мантра и отличителен белег на европейския зелен курс – той цели намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г., като се вземат предвид изходните нива от 1990 г.
Освен това целта е до 2050 г. Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент в съответствие с принципа на климатична неутралност, включително чрез засаждането на три милиарда дървета във всички държави членки.
За тази цел Европейската комисия представи цяла поредица от предложения за преобразуване на европейската икономика и общи политики в областта на енергетиката, транспорта и климата.
Заложен е и принципът, че икономическият растеж трябва да бъде отделен от използването на ресурсите и трябва да се обърне внимание на всички райони на Съюза, без да се пренебрегват онези, които са по-крайни и по-бедни по отношение на промишлеността или ресурсите.
Що се отнася до финансирането, не може да не се спомене, че около една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро от плана за възстановяване NextGenerationEU, заедно със седемгодишния бюджет на ЕС, ще финансират Европейския зелен курс. ЗАЩИТАТА НА ПРИРОДАТА НЕ ПРОДЪЛЖАВА ПРЕЗ ЕКОФОЛИИТЕ Екологията безспорно е стълб на консервативното мислене в Италия и в Европа.
Говоренето без подробен анализ и без познания за зелените къщи, електромобилите и промишлената реконверсия не е нищо друго освен явен симптом на необуздания идеологически унес, наложен от левицата.
За нас концепцията за биоразнообразието, както и значението на контакта между човека и природата, са ценности и част от наследството, което възнамеряваме да опазим, да се грижим за него и да го предадем на бъдещите поколения.
Ето защо това явление и всички негови аспекти не могат да бъдат подценявани.
Затова постигането на такива важни цели, свързани с климата, трябва да бъде преди всичко устойчиво, като тук терминът „устойчивост“ се разглежда в най-широкия му смисъл, който включва екологични, икономически и дори социални аспекти.
Не можем да се водим по този криволичещ път от идеологически подходи без никаква основа за анализ, от цели, които изглеждат непостижими, и от напълно непропорционални тежести за гражданите и предприятията.
От „щастливото разрастване“ на Серж Латуш бързо се придвижваме към „нещастното разрастване“ на „Зеления курс“, написан от европейската левица.
Целта на консервативния свят задължително трябва да бъде да върне дебата към реалността и анализа.
Стабилни точки, от които да започнем отново, за да се опитаме да променим правилата, създавайки условия, които наистина опазват околната среда, правят икономиката ни устойчива, но и конкурентоспособна на международната сцена. КАК ДА ТРЪГНЕМ ПО ПРАВИЛНИЯ ПЪТ?
Пътят, който може да доведе държавите-членки на ЕС до истински и устойчиви зелени политики, не изглежда лесен.
Дебатът, както вече споменахме, е подкопан и почти монополизиран от идеологически позиции, които европейската левица иска да инкарнира през последните години в правила, разпоредби и цели, които са всичко друго, но не и изпълними.
Напротив, за да се стъпи на земята, трябваше да се имат предвид простите принципи на субсидиарност и пропорционалност, които вече са предвидени в достатъчна степен в учредителните договори на Европейския съюз.
Прилагането на тези два принципа към разсъжденията и политиките в областта на околната среда щеше да върне държавите-членки в центъра на дебата.
По този начин националните правителства щяха да очертаят и да вземат решения относно най-добрите стратегии (за собствената си икономика и общество) за постигане на целите в областта на климата.
Индустриалните цели и спецификата на различните контексти не могат да бъдат пренебрегвани, както това беше направено, като те бяха пожертвани в полза на идеологията.
Както се цели в публикуваното от партията ECR проучване, трябва да се подчертаят икономическите и регионалните различия при прилагането на „зелената сделка“.
Това означава да се приеме и идентифицира необходимостта от целенасочена подкрепа за икономически уязвимите региони, които не могат да бъдат изоставени в името на невъзможни за тях цели.
В същото време трябва да се оценят стратегиите за финансиране от ЕС, които имат за цел да определят някакъв вид годишен недостиг на инвестиции, заедно с по-иновативни решения за преодоляване на този недостиг.
Подходът в тази област трябва да бъде по-балансиран, като наистина се съобразят целите в областта на климата с икономическите реалности на държавите членки: само тогава може да се говори за справедлив и приобщаващ подход, както и за справедлив преход за всички държави членки на ЕС. ТРАНСПОРТ, ИНВЕСТИЦИИ И БЕЗОПАСНОСТ Декарбонизацията (цел, включена и в Европейската зелена сделка) със сигурност е цел, която трябва да се преследва, като се започне с различни начини на транспорт и се инвестира преди всичко в устойчива градска мобилност.
По този начин промяната на облика на мобилността в градовете може наистина да допринесе за постигането на целите в областта на климата.
Същевременно обаче трябва да се предприемат действия и от макроикономическа гледна точка, например като се вземе решение всички инвестиции на държавите членки в зелени политики да бъдат отделени от изчисляването на съотношението дефицит/БВП.
Това няма за цел да изкриви или „раздуе“ резултатите на националните икономики, а по-скоро да придаде по-голяма тежест (в икономически план) на зелените инициативи, които държавите решават самостоятелно.
Също така, от икономическа гледна точка, трябва да е възможно да се черпи от европейския бюджет, като се използват средства за възстановяване и обезопасяване на деградирали или застрашени от замърсяване територии.
Това е единствената реална политика за предотвратяване на екологични бедствия, която има смисъл.
От друга страна, инициативи като тези, свързани с така наречените „зелени къщи“, трябва задължително да бъдат преразгледани: в този случай защитата трябва да бъде насочена към интересите на европейските граждани, които притежават собственост.
Енергийната ефективност на нашия сграден фонд може и трябва да бъде осъществена, но по един постепенен и устойчив начин, включително чрез предоставяне на стимули и подкрепа от страна на Европейския съюз. ИНДУСТРИАЛНА СТРАТЕГИЯ, РАСТЕЖ И ОКОЛНА СРЕДА Необузданата зелена идеология, без спирачки и придържане към реалността, не трябва да забавя растежа на индустриалните сектори със стратегически характер.
Достатъчно е да си спомним за абсолютното значение, което индустриалният сектор, свързан с отбраната, придоби през последните години.
Ето защо са необходими общи инструменти на европейско равнище, които да осигурят този вид индустриални приоритети от стратегически характер, за да не се накърнят интересите на Европейския съюз.
Сред тях не можем да забравим автомобилния сектор, за който е от съществено значение да се постигне отмяна на забраната за производство на автомобили с ендотермични двигатели от 2035 г.
Възобновяването на автомобилния сектор трябва да премине през принципа на технологична неутралност, като не се нарушават интересите на националните икономики, а се инвестира във всички алтернативни горива – не само в електромобилите – като се развива веригата на биогоривата и по този начин се защитават всички предприятия, свързани с този сектор.