Subscribe
На току-що завършилата в Кипър конференция на високо равнище на ЕКР консерваторите оцениха зелените политики на Европейската комисия и посочиха някои пропуски и ограничения в този подход. По този начин ораторите потвърдиха и смисъла на Принципите от Килкени, които бяха изведени на предишната конференция в Ирландия през ноември миналата година.
Само няколко месеца след конференцията в Килкени стана пределно ясен ограниченият подход, който Европейската комисия следва по отношение на екологичния преход. На първо място, този подход е съсредоточен върху намаляването на въглеродните емисии, без да се разглеждат по-широките последици за конкурентоспособността и устойчивостта, свързани с избрания набор от политики за постигане на това намаление, отбелязаха неизменно ораторите.
Всъщност постигането на намаление на въглеродните емисии е без значение, ако предложеният политически курс не гарантира социална и икономическа устойчивост на прилаганите мерки. С други думи, може да има случаи, в които европейските предприятия и домакинства да не могат да си позволят алтернативни източници на енергия, тъй като те не са налични или, по-просто казано, са твърде скъпи. Съответно тези критични аспекти следва да бъдат задълбочено оценени и да се проучат и предложат компенсаторни мерки.
В противен случай, ако политиките на преход се прилагат независимо от това, както е било досега, Европа ще загуби конкурентоспособността си в полза на икономиките, които не спазват същите стандарти. В резултат на това европейците неизбежно ще се сблъскат с предизвикано от самите тях понижаване на жизнения стандарт.
Освен това политиките за преход се прилагат, без да се отчитат надлежно разходите за околната среда, не само за предприятията и домакинствата. Такъв е случаят с добива и последващата преработка на важни суровини, които имат далечни последици за околната среда. Тези последици не бяха прозрачно споделени с общественото мнение, защото най-вероятно европейците биха реагирали отрицателно. Всъщност чистият въздух в Европа е за сметка на населението в развиващите се страни, което понася последиците от влошаването на околната среда в своите почви и въздух – население, което често живее под авторитарни режими.
В този контекст европейските консерватори предлагат програма за преход, която се основава на прагматизъм и субсидиарност, като същевременно надлежно защитава нашата планета. Прагматизмът означава, че политиките за преход трябва да бъдат съобразени с особеностите на нашите територии и да се основават на наличните технологии. Въпреки че възобновяемите енергийни източници заемат все по-голям дял от енергийните доставки, те все още са далеч от това да осигурят голям и стабилен източник на енергия. Това се дължи на настоящите ограничения в производството на енергия от възобновяеми източници и в съхранението й за бъдеща употреба.
Географските различия също са причина за различната способност на държавите от ЕС да произвеждат енергия от възобновяеми източници. В резултат на това следва да се проучи по-широко възможността за производство на енергия от газ и ядрена енергия. По всички тези въпроси ораторите бяха единодушни, че ЕС не бива да се ограничава с тесен идеологически подход, а по-скоро да се възползва от възможността да използва прехода, за да изгради нова парадигма за бъдещ просперитет.
Това, което е заложено на карта, е твърде важно за нашето бъдеще. Европейското обществено мнение вече е отчело това.