В стремежа си да спаси планетата ЕС рискува да пожертва икономиката

Европейският съюз се отнася изключително сериозно към ангажиментите си за борба със замърсяването, като се опитва да наложи темпото в надпреварата за борба със замърсяването във всички страни членки. През последното десетилетие ЕС пое водеща роля в борбата срещу изменението на климата, докато другите големи световни сили се забавиха или дори се върнаха назад, или просто отказаха и все още отказват да играят своята роля в причиняването на глобално замърсяване. Отношението на изпълнителната власт на ЕС в това отношение е най-малкото странно, като се има предвид, че ЕС изглежда бяга в този маратон устойчиво и непоколебимо, изпреварвайки групата, а най-големите световни замърсители умишлено изостават, сякаш за да не изчерпят ресурсите си. Политиката на ЕС в областта на околната среда, включваща „Зелена сделка“ и „Индустриална зелена сделка“, е още по-забележителна, тъй като желанието на блока на ЕС да допринесе за опазването на въздуха, който планетата диша, изглежда непропорционално на вредите, които нанася в сравнение с други държави.

ЕС е на трето място по общи емисии на парникови газове в атмосферата

Въпреки че ЕС е на трето място по общи емисии на парникови газове, пет държави, нито една от които не е от блока на ЕС, са отговорни за повече от 60% от глобалното замърсяване. Проучване на Глобалния проект за въглеродните емисии показва, че най-големите замърсители в света, които в миналото са се „състезавали“ за първото място, са Китай и САЩ, следвани от Индия, Русия и Япония.

35% от общите световни емисии на въглероден диоксид и метан само от 20 компании

От друга страна, според анализ на Ричард Хийд от базирания в САЩ Институт за климатична отчетност, най-големият в света орган за мониторинг на въздействието на изкопаемите горива върху околната среда, 20 компании в света допринасят за 35% от всички световни емисии на въглероден диоксид и метан. Това са компании от енергийния сектор, чиято дейност е оказала значително въздействие върху околната среда през последните шест десетилетия. Сред тях са Chevron, Exxon, BP, Shell, Saudi Aramco и Gazprom. PetroChina също е включена в списъка, но официални лица твърдят, че тя е отделна компания от своя предшественик China National Petroleum и не е имала влияние или отговорност за въздействието на първата от тях върху околната среда. В този списък няма компании от ЕС.

Ангажиментът на ЕС да намали емисиите на CO2 с поне 55% до 2030 г. и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и Европейският зелен пакт на стойност 1 800 млрд. евро, са повече от щедри. През последните две десетилетия ЕС не само си сътрудничи, но и се конкурира със САЩ по отношение на инициативите, свързани с изменението на климата. За съжаление, на пръв поглед в бързината да спаси планетата, ЕС рискува да пожертва икономиката си.

САЩ бяха единствената страна, която се оттегли от Парижкото споразумение за климата още в първите дни на републиканеца Доналд Тръмп, защото той даде да се разбере, че „не иска да жертва американската икономика“. САЩ също се присъединиха към споразумението в първия ден от мандата на новия президент демократ Джо Байдън, за когото въпросите на околната среда са сред основните в предизборната му програма. Обявените от Байдън цели – намаляване на въглеродните емисии с 50-52% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г. – са почти двойно по-високи от ангажимента на неговия предшественик демократ Барак Обама, който беше поставил цел от 26-28% до 2025 г. В същото време администрацията на Байдън оказва натиск върху Китай – и насърчава други страни да го направят – да намалят емисиите и да поемат плащанията по дълговете на развиващите се страни.

Според изявление на Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, се твърди, че съветникът на Белия дом по въпросите на климата Джон Кери е настоявал за това по време на посещението си в Пекин през юли.

„Всяка страна, включително Китай, е длъжна да намали емисиите си“, подчерта Съливан, и „светът трябва да продължи да насърчава и дори да оказва натиск върху Китай да предприеме много по-радикални стъпки за намаляване на емисиите си“.

Съперничеството между двете най-големи икономики в света се усеща и в позицията им по инициативата на Брюксел за създаване на специален фонд, от който развиващите се страни да получават компенсации и в който големите замърсители да правят вноски.

САЩ най-накрая се съгласиха с тази инициатива миналата година в Шарм ел-Шейх (Египет) по време на COP27 (Конференцията на ООН по изменението на климата), след като на предишната среща отхвърлиха идеята поради условията, поставени от Китай. Инициативата „Щети и загуби“ се позовава на моралната отговорност на индустриализираните страни, които в продължение на почти два века са били основните източници на замърсяване. Китай обаче твърди, че е развиваща се страна.

За разлика от ЕС, Китай е поел ангажимент да стане въглеродно неутрален едва през 2060 г. Дотогава китайският президент Си Дзинпин увери, че от 2026 г. страната му ще намали използването на въглища. Според доклад на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA) и Глобалния енергиен мониторинг (GEM) до 2022 г. Китай е одобрил най-много нови електроцентрали на въглища от 2015 г. насам. Въглеродните емисии на Китай вече са повече от два пъти по-високи от тези на САЩ, а тенденцията е към нарастване. И то в момент, когато Европа и САЩ предприемат сериозни мерки за намаляването им.

Европейският съюз се конкурира със САЩ не само по отношение на целите, но и по отношение на щедрото отпускане на средства за зелена индустрия. Контрапредложението на ЕС към IRA – мащабния план за субсидии на САЩ – е така нареченият индустриален план „Зелена сделка“. Но според анализ на Politico тя се впуска във „война за наддаване“, която не може да спечели.

Американският закон за намаляване на инфлацията (IRA), възлизащ на 369 млрд. долара, е инициатива, която ще предизвика опасения сред изпълнителната власт в Брюксел, че може да привлече европейския бизнес отвъд Атлантическия океан. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен ясно изрази опасенията си.

„Трябва да имаме алтернатива на предложенията, отправени в чужбина. Искаме промишлеността да остане тук, да се развива тук“, каза тя при представянето на Плана за зелена сделка.

Индустриалният план „Зелена сделка“ предвижда намаляване на данъците за устойчиви компании, пренасочване на парични средства към отраслите за „чисти“ технологии и облекчаване на правилата за държавните помощи. Планът обаче е подложен на сериозни критики по две причини, съобщава Politico. На първо място, тя разчита в голяма степен на съществуващи, а не на нови линии за финансиране – Комисията използва неизползваните средства от механизма за финансиране на националните мрежи за достъп до интернет в размер на 800 млрд. евро и иска данъчни облекчения за зелените фирми в рамките на своя фонд за алтернативна енергия REPowerEU, който „преопакова“ 220 млрд. евро неизползвани заеми с допълнителни 20 млрд. евро нови обединени заеми. На второ място, тя рискува да разедини страните от ЕС поради опасенията, че повечето от субсидиите ще отидат в големите държави, особено в Германия и Франция. Това се случва въпреки факта, че тези две компании са получили 80% от субсидиите, одобрени от Комисията през 2022 г.

„ЕС прави важна крачка към екологичния преход. Но фирмите сами ще решат къде е най-привлекателната бизнес среда“, казва американски служител, цитиран от Politico.

Без значителни субсидии европейската автомобилна индустрия е в риск

ЕС и САЩ също се борят за данъчното облагане на електрическите автомобили, само че методите са различни. В началото на миналата година Байдън обяви амбициозно политическо предложение, според което до 2032 г. две трети от новите автомобили, продавани в САЩ, трябва да се произвеждат от електрически превозни средства. В резултат на това Министерството на енергетиката на САЩ обяви, че планира да подпомогне автомобилната индустрия в прехода към електрически превозни средства със заеми и безвъзмездни средства в размер на 12 млрд. долара. Целта на програмата е да се изградят или обновят фабрики в общини със съществуващи предприятия за производство на автомобили и да се укрепи националната верига за доставки на електрически превозни средства. В същото време „производителите на автомобили в Европа са изправени пред асиметрично предизвикателство“, заяви Лука де Мео, председател на Европейската асоциация на автомобилните производители.

„Вече не сме начело на технологичната надпревара (…) докато субсидиите в ЕС за електромобили с нулеви емисии намаляват, ние виждаме огромна подкрепа от нашите конкуренти в Китай и САЩ“, отбеляза служителят на ACEA в контекста на дискусиите за въвеждането на новия стандарт за замърсяване Евро 7, който ще направи прехода към електрически автомобили в Европа до 2035 г.

При липсата на значителни субсидии някои гласове предупредиха, че новите правила излагат на риск европейската автомобилна индустрия и инвестициите в сектора и ще навредят на икономиките на някои страни, като застрашат хиляди работни места.

„В сегашния си вид правилата за замърсяване Евро 7 излагат на риск автомобилната индустрия в цяла Европа. В същото време те излагат на риск работните места“, предупреди чешкият министър на транспорта Мартин Купка.

От друга страна, коалиция от осем държави подписа неофициален документ, в който обвинява Европейската комисия, че е натоварила производителите на автомобили с допълнителни задължения, съобщи Euronews в този контекст.