Гарантиране на равни права на инакомислещите от мейнстрийма

Найджъл Фараж, роден през 1964 г., е британски политик. В автобиографията му има многобройни професионални и политически опит. Според това, което може да се прочете в автобиографията му, през 1982 г. той е бил брокер в банка Drexel Burnham Lambert, след това в Credit Lyonnais Rouse, Refco и Natexis Metal. До 1992 г. е член на Консервативната партия.

През 1993 г. се присъединява към новосъздадената Партия за независимост на Обединеното кралство (за кратко UKIP) и става неин лидер в периода 2006-2010 г. След референдума за Брекзит, свикан от Дейвид Камерън, на 23 юни 2016 г. около 51,9% от британските граждани гласуваха за излизане на страната от Европейския съюз.

Както е добре известно, периодът след Брекзит се характеризира с много колебания относно вида на Брекзит, който ще бъде следван, а именно по-твърда или по-мека линия. Поради тази причина, след като напусна партията UKIP през 2018 г., г-н Фараж реши през февруари 2019 г. да основе Партията на Брекзит, която е привърженик на твърдата линия за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. На изборите през 2019 г. Партията на Брекзита получи 31,7% от гласовете (името на партията вече е Реформаторска партия на Обединеното кралство).

През 2023 г. Найджъл Фараж отново е на първите страници на световните вестници заради афера, която се различава от политическите му действия и Брекзит. Или поне за афера, която не би трябвало да има нищо общо нито с политическите му убеждения, нито с личния му живот. Всъщност наскоро стана ясно, че известната банка Coutts внезапно е закрила сметката на Фараж. Епизодът за кратко време се превърна в истински медиен казус и очевидно привлече вниманието и на политиците.

Според ранните изявления на Фараж банката Coutts и особено банката майка NatWest не споделят политическите му възгледи. По-специално, не бива да се забравя, че Coutts е британска банка, която се занимава и с частно банкиране и управление на богатството и, което е още по-важно, може да се похвали с някои от най-богатите и влиятелни хора в Обединеното кралство и, както разкриват няколко влиятелни вестника, не е чужда на изключването на клиенти, които мислят различно от нея.

Случаят „Фараж“ започна в първите дни на юли, когато според новината, публикувана от Би Би Си на⁴ юли, причината за внезапното затваряне на банката уж е неспазване на финансовите изисквания (информация, съобщена от „надежден източник“). Въпреки това на²¹ юли Би Би Си коригира публикувания репортаж, наричайки го неточен и непълен, и дори се извини за него.

Г-н Фарадж очевидно е оповестил лошото отношение на банката към него, обвинявайки, наред с други неща, така наречения „буден капитализъм“ и културата на отмяна – две тенденции, които до ден днешен изглеждат все по-опасни и проникващи във всяка социална, лична, политическа и дори финансова и икономическа сфера, като дори успяват да повлияят и променят обикновено твърдо установени и известни правила.

Кутс отговаря. И така, банката изпраща на Фараж досие от 40 страници, съдържащо подробен анализ на причините, поради които е решила да не го приема повече за свой клиент. Сред основанията в 40-те страници банката пише, че смята бившия си клиент за ксенофоб и расист, както и че възгледите, които той е изразявал публично, не съответстват на политиката на приобщаване, провеждана от организацията.

Подобни оправдания изглеждат наистина скандални от всяка гледна точка.

Първо, защото банката не е литературен или културен клуб, до който може да се стигне чрез тестове и изслушвания, свързани дори с личната етика и ценности. Банката представлява (или поне би трябвало да представлява) институция, която действа и оценява избора си въз основа на обективни и икономически данни, които е трудно да бъдат оспорени. Накратко, всички тези данни нямат нищо общо с частната, личната, религиозната или политическата сфера на всеки евентуален клиент на банката.

След като вероятно е усетила огромната грешка, главната изпълнителна директорка на „Нат Уест“, Дейм Алисън Роуз, иска да поднесе лични извинения, като посочва, че в досието, изпратено на Фараж, се съдържат коментари, които са „дълбоко неуместни“. Друга последица от това събитие е, че скоро след това самата Роуз подава оставка, вероятно осъзнавайки прекалено слабата си позиция и грешката, която е допуснала, и това се превръща в истинска медийна бомба, която срива имиджа на банката, която представлява.

Въпреки това случилото се с Фараж е безпрецедентно събитие с много тъмни страни, които задължително трябва да бъдат разкрити. Именно поради тази причина г-н Фараж реши да поиска вътрешно разследване в NatWest, за да се установи защо и как е било взето такова решение от негово име. Освен това в социалната медия X (бивш twitter) Фараж публикува следното на ²⁷ юли 2023 г: „Банковата индустрия започва да се страхува – и така трябва да бъде. Банките трябва да предоставят банкови услуги; а не да имат набор от социални и политически „ценности“, към които трябва да се придържаме. Те трябва незабавно да прекратят цялата тази глупост със събуждането. Стигна се твърде далеч.“

Целта на действието на Фараж очевидно беше да разкрие система, в която преобладава една-единствена мисъл, към която човек трябва да се придържа и никога да не се отклонява от нея. Диктатура на мейнстрийма, в която „опонентите“ нямат право да говорят под страх от много сериозни последствия на всички възможни фронтове. Дори и това да се ползват от права, които трябва да бъдат гарантирани на всеки, независимо от политическите му убеждения, мнения или лично поведение.

Случаят „Фараж“ се превърна в сензация на първа страница, като успя да спечели подкрепата на правителството на торите.

Случилото се в Обединеното кралство с Фараж е фрапиращ случай, който получи голямо внимание от страна на медиите. Това събитие извади наяве една все по-често срещана тенденция на Запад, а именно желанието непременно да се подчиним на определен етично-политически кодекс. Кодекс, който се прилага не само в междуличностните отношения, но трябва да се спазва във всяко възможно отношение, дори в най-личното. Наказанието за неспазване на този предварително определен кодекс, насочен към озлобление на политически справедливите, е, разбира се, изключване от всякакви контексти. Този епизод не е просто новина, а представлява нещо по-дълбоко, на което е важно да се обърне внимание.

Всъщност този епизод е едно от първите предупреждения за това как манията по все по-разпространената „woke“ култура включва начина, по който виждаме света, влияейки отвисоко върху всички страни на живота на гражданите – от най-обикновените до най-сложните.

Случаят „Фараж“ трябва да се възприема като пример, който да не се повтаря. Ето защо е необходимо Европейският съюз да започне да мисли как да контролира този вид намеса и да започне да мисли и работи за регулиране на тази област. Защото, ако засега случаят на Фараж може да се разглежда като изолиран, рискът скоро и други дисиденти от мейнстрийма да бъдат принудени да плащат за политическите си възгледи определено е голям. Ако свободата на изразяване на мнение, независимо от това какво мислим, не бъде решена сега, бъдещето вероятно ще става все по-трудно. Ето защо е необходимо да се ограничи от сега явлението репресия на свободата на изразяване, което изглежда най-често е насочено срещу консервативните хора и политици. И накрая, необходимо е да се работи за регулиране, особено на банковия сектор, не само на национално, но и най-вече на европейско равнище, така че действията им да бъдат по-прозрачни и разбираеми и най-вече да се основават на обективни данни, а не на симпатии към един или друг клиент.