Германия се събужда от миража на „будността“. Основни изводи от изборите.

Избори, избори – грандиозният спектакъл, в който народът говори, политиците се потят, а медиите се надпреварват да обясняват какво ще се случи след затварянето на избирателните секции. Федералните избори в Германия през 2025 г. не направиха изключение и доведоха до политически сътресения, които – в зависимост от това къде се намирате – са или дългоочаквана корекция, или началото на края.

Дясното се завръща!

Нека започнем с очевидното: ХДС/ХСС на Фридрих Мерц отново е начело с 28,5% от гласовете. Това не е точно победа, но в хаотичния политически пейзаж на съвременна Европа това е значителна преднина. След години на протакане при наследниците на Меркел, консерваторите преоткриха гръбнака си, предлагайки на германците нещо радикално: компетентност.

Мерц, човек, който излъчва енергията на главен изпълнителен директор, който не търпи глупости в заседателната зала, сега е безспорният лидер на германската десница. В кампанията си той залагаше на икономическия реализъм, националната сигурност и – както се досещате – на по-разумния подход към миграцията. Избирателите харесаха това, което чуха. И ако се съди по пълния крах на лявоцентристката СДПГ, това се хареса и на много от бившите им поддръжници.

Ако преместим обектива още малко надясно, ще видим втория най-голям победител – Алтернатива за Германия (AfD) с 20,8%. Да, прочетохте правилно. Германската популистка дясна партия постигна най-добрия си резултат в историята, въпреки непрестанните атаки от страна на истаблишмънта, медиите и дори германските разузнавателни служби.

Защо? Просто: на хората им е писнало. Колкото повече берлинската политическа класа отхвърляше опасенията им за престъпността сред мигрантите (дори в деня на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността нелегален афганистанец се вряза с автомобил в събитие, предназначено за деца – това е пример за това), неуспешната културна интеграция и икономическите трудности, толкова повече гласоподаватели се обръщаха към единствената партия, която действително говори по тези въпроси – колкото и грубо да е това. Успехът на AfD вече не е просто протестен вот. Той е сигнал, че пренебрегването на реалните проблеми няма да ги накара да изчезнат, а още повече, че хората, страдащи от споменатите проблеми, ще се научат да институционализират гнева си.

Разбира се, има и проблеми. Тяхната проруска позиция и флиртът им с открития национализъм ги правят радиоактивни за основните коалиции. Но те няма да си отидат никъде и сега имат още по-голямо законодателно влияние.

Какво е останало от левицата?

Ако саморазрушението беше олимпийски спорт, социалдемократите щяха да спечелят златото. С жалките 16,4 % тази някога горда партия постигна най-лошия си резултат в следвоенната си история. Проблемът? Кампанията им приличаше на отчаян опит да бъдат всичко за всички – с изключение, знаете, на истинските германски работници.

Годините на угаждане на политиките на идентичността, водени от активисти, невдъхновеното икономическо послание и манията по политиките за климата, които направиха живота на обикновените граждани нещастен, настроиха базата им срещу тях. Дори Олаф Шолц, вече бившият канцлер, сякаш знаеше, че корабът потъва, но просто продължаваше да размества столовете на палубата.

Един от най-големите удари върху управлението му беше икономиката. По време на канцлерството на Шолц тя претърпява спад и през 2023 г. навлиза в рецесия, която продължава и през 2025 г. Критиците твърдят, че справянето на правителството с икономическите политики, особено в отговор на глобалните предизвикателства, е било неадекватно. Подходът на администрацията към бюджетното планиране се сблъска с правни предизвикателства, като през ноември 2023 г. Федералният конституционен съд обяви части от бюджетната политика на правителството за противоконституционни. Това решение, което обяви за невалидно преразпределянето на неизразходваните постъпления от дълга към бюджета за действия в областта на климата, доведе до недостиг от 60 млрд. евро и допълнително подкопа общественото доверие във фискалното управление на правителството.

Освен това коалицията на „светофара“, съставена от ГСДП, Зелените и Свободната демократическа партия (СвДП), беше изпълнена с идеологически различия, които често водеха до политически блокажи. Разногласията обхванаха различни области, включително бюджетното планиране, политиките в областта на околната среда и социалните услуги. Неспособността на коалицията да представи единен фронт по важни въпроси допринесе за възприемането на неефективното управление. Тази нестабилност бе подчертана от драматичното разпадане на коалицията през ноември 2024 г. след уволнението на ключов министър от Шолц, което постави правителството в несигурно положение и наложи съставянето на правителство на малцинството. Ако трябва да обобщим, ако коалицията на „светофарите“ беше Mercedes-Benz, а Мерц – шофьорът, спокойно може да се каже, че той я блъсна с пълна скорост в тухлена стена. Никой не пролива много сълзи от факта, че той се прибира у дома.

Но левицата не умира напълно, тя просто се радикализира в Германия. Die Linke, бившата комунистическа партия на Източна Германия, постигна неочакван резултат от 8,8 %, доказвайки, че радикализмът не е присъщ единствено на десницата. Успехът им до голяма степен се дължи на млади, разочаровани гласоподаватели, които смятат капитализма за враг и мечтаят за социалистическа утопия, където наемът е безплатен, а работата не е задължителна.

Изкушаващо е да ги отхвърлим, но те са умни, владеят цифровите технологии и знаят как да сплотят недоволните младежи. Правителство, управлявано от тях, би било икономическа катастрофа, но подобно на Франция, те се превръщат в културна сила, която не може да бъде пренебрегната.

Америка: Любопитен приятел или скрит враг?

Един от най-пикантните сюжети на тези избори беше чуждестранната намеса – не от Русия, а от Америка.

Илон Мъск, главен изпълнителен директор на Tesla и SpaceX, в миналото е участвал в политически дискусии, като често е използвал значителното си присъствие в социалните медии, за да изразява своите възгледи. В навечерието на изборите в Германия Мъск публично подкрепи Алтернатива за Германия (AfD), което предизвика както подкрепа, така и възмущение. Подкрепата на Мъск е особено забележителна, като се има предвид статутът му на високопоставен предприемач със значителни бизнес интереси в Германия, включително завод за производство на Tesla в близост до Берлин. Критиците твърдят, че участието му в германската политика представлява превишаване на правомощията, което може да повлияе на поведението на избирателите и да подкопае суверенитета на демократичния процес в Германия.

Към спора се прибави и речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността на 14 февруари 2025 г., в която той разкритикува европейските правителства за това, което той определи като потискане на свободата на словото и маргинализиране на популистките движения. Ванс обърна специално внимание на отношението към дясноориентирани лица и политически партии, като предположи, че европейските елити потискат несъгласните с тях гласове и ограничават демократичния избор.

Забележките на Ванс бяха възприети от мнозина като косвено одобрение на партии като AfD, а вицепрезидентът на Тръмп дори проведе частна среща с Алис Вайдел след разгорещената конференция.

Фридрих Мерц открито призова САЩ да се намесват, а не толкова деликатната подкрепа за AfD очевидно се отрази зле на ХДС и Мерц не се съгласи с това.

„Германия решава за Германия“, заявява той, поставяйки границата срещу външното влияние. Това бележи потенциална промяна към европейска стратегическа автономия, като Германия ще се стреми да определя собствения си курс, вместо да бъде пионка във войната между САЩ и Русия.

Заключителни мисли

Тези избори бяха свързани с нещо повече от това кой ще седне в Берлин. Става дума за душата на Германия. Вече е очевидно, че старият центристки консенсус е мъртъв. Избирателите сега клонят или надясно (ХДС, AfD), или наляво (Die Linke, Зелените) – но кашавата среда? Не чак толкова. Изборите бяха и живото доказателство, че културата и идентичността имат значение. Възходът на AfD показва, че хората се интересуват от националната си идентичност. Пренебрегването на този факт няма да го накара да изчезне. Освен това те показаха, че икономическата реалност побеждава идеализма. Хората искат лидери, които се фокусират върху работните места, сигурността и стабилността – а не върху утопични мечти или безкрайно демонстриране на добродетели.

Ако сте човек, който вярва в компетентността, реализма и правителството, което действително се вслушва в народа си, тогава вероятно ще възприемете тези избори като стъпка в правилната посока.

Да, създаването на коалиции ще бъде кошмар. Да, предстоят политически сътресения. Но Германия току-що изпрати ясно послание: Дните на идеологическото групово мислене и игнорирането на реалните проблеми са минало.

И честно казано, вече е време.