„Глобалното село“ на италианската Г-7

Какво остава от срещата на Г-7 в Апулия под председателството на италианския премиер Джорджия Мелони? Несъмнено това е изключителен образ на културата, местата и традициите на нашата страна и по-специално на Пулия, но също така и заключителна декларация, изпълнена с намерения и важни позиции, заети от Голямата седморка на международната сцена.

Това беше G7 от кутията. На първо място поради присъствието, за първи път в историята на тези срещи, на Папата. Всъщност папа Франциск присъстваше на сесията за разясняване, като говори (със съкратен вариант на речта си, както той симпатично призна) по темата за изкуствения интелект. Освен това на това събитие през 2024 г. присъстваха и няколко международни участници, като ръководителите на ООН, Международния валутен фонд, ОИСР, Африканската банка за развитие и Африканския съюз. Важно беше и присъствието на международни лидери като Володимир Зеленски от Украйна, както и на лидерите на различни африкански и средиземноморски държави, Бразилия, Индия и Обединените арабски емирства. Това несъмнено е важен сигнал, който Г-7 под италианското председателство искаше да изпрати: срещата не беше „при затворени врати“, не се проведе в крепост, за да се защити, а на площад, отворен за света, за да се търсят справедливи и споделени решения за развитие. Това не беше среща на великите от Запада срещу останалия свят и със сигурност това беше подходът, който министър-председателят Мелони имаше предвид, когато използва метафората за селото на пресконференцията си. Всъщност Мелони говори за Г-7 в Апулия като за „глобално село“, място, където човек може да открие собствената си идентичност, за да има силата и интелигентността да се изправи заедно пред предизвикателствата на международната шахматна дъска.

Важен елемент, който може би е по-ясен за вътрешните лица, отколкото за националната и международната преса (заета с подробности, които не са от значение), е общото намерение на лидерите. Близост, за която свидетелства фактът, че самата заключителна декларация на Г-7 беше определена и завършена още в деня преди подписването, без да бъде предмет на спорове до минути преди заключителната церемония. Самият председател Мелони поиска от лидерите конкретност и компактност, като в замяна получи много широк – както често се случва в този контекст – но изключително конкретен и значим документ, фокусиран и съсредоточен върху глобалните предизвикателства, пред които държавите от Г-7 са призвани да се изправят в тези несигурни времена.

Разбира се, нямаше как този форум да не се занимае с големи международни кризи като конфликтите в Украйна и Газа, да не говорим за огнищата на нестабилност, които продължават да се разрастват на световната сцена.

Започвайки с руската агресия срещу украинските територии, ангажиментът, поет на срещата на седемте големи държави, е компактен и се отнася, както самата министър-председателка Мелони заяви неколкократно, до защитата на системата на международното право, която регулира отношенията между държавите. Фактор, който със сигурност е бил застрашен от руската агресия. В този случай за подкрепа на Украйна не може да става и дума. Единна и компактна позиция, далеч от разломите, които някои международни играчи се надяваха да открият сред Голямата седморка. Изборът е да се засили още повече ангажиментът за подкрепа на борбата на украинския народ и си струва да се подчертае, че икономическият ангажимент, с който приключи срещата, не беше предрешен в началото на разговорите. Ангажимент, според който 50 милиарда долара са свързани с допълнителните печалби, които ще бъдат генерирани през следващите години от обездвижването на руските активи в Европа. Това е много важна политическа стъпка, която е от основно значение за единството на целите. През следващите седмици играта ще се играе на ниво министри на външните работи, за да се определи как точно ще работи този механизъм. Лидерите вече дадоха някои прогнози, включително Джорджия Мелони, която обясни пред репортери, че финансирането ще бъде осигурено от САЩ, Канада, Обединеното кралство и Япония (след конституционна проверка). Понастоящем европейските държави и ЕС няма да участват пряко. Не трябва да се забравя, че по-голямата част от руските активи на масата на несъстоятелността са обездвижени в Европа и следователно именно тези страни ще трябва да предоставят гаранции за изплащането на заема през следващите години. Решение, което при всички случаи ще трябва да мине през Европейския съвет, включвайки се в трудната игра, която се играе в Брюксел тези дни.

По този начин ангажиментът, поет от Голямата седморка, потвърждава подкрепата, която позволи на Украйна да избегне поражение през последните две години. Това, което е сигурно, е, че такъв огромен заем, особено в момент, когато руските сили се подготвят за новата лятна офанзива (която може да започне със сила още през следващите няколко седмици), породи известни съмнения относно неговата устойчивост в бъдеще, особено когато руските активи трябва да бъдат размразени. Перспектива, която беше спомената и от министър-председателя Мелони, който обаче подчерта, че всяко връщане на тези активи ще трябва да премине през истински мирен процес, в който ще бъде включена и глава за разходите и отговорностите за възстановяването. Път, който се нуждае от солидни основи, а не от чисто пропагандни такива, каквито се съдържат в предложението за мир, представено през последните дни от Путин, който всъщност би отворил пътя към мирния процес само ако Украйна се откаже от украинските региони.

Въпросът за конфликта в Близкия изток беше разгледан изцяло както в заключителната декларация, подписана от Голямата седморка, така и в изказванията на държавите домакини по време на информационната сесия на срещата на върха. По-специално, перспективата – подкрепена от седемте страни – за решение с две държави се върна силно, също и като дългосрочен инструмент за предотвратяване на ескалацията в региона. Перспектива, която обаче ще бъде незабавно разсеяна с подкрепата, включена в декларацията, за предложението на САЩ за посредничество за прекратяване на огъня в Газа и за незабавно освобождаване на всички израелски заложници. Процес, който трябва да върви ръка за ръка с увеличаването на хуманитарната помощ за цивилното население – ангажимент, припомнен и от министър-председателя Мелони, който Италия решително следва през тези месеци на конфликт.

Все пак, ако погледнем към световната шахматна дъска, не може да не се отбележи връзката (подчертана със сигурност от италианското председателство) между управлението на миграционните явления и необходимостта от преосмисляне на модела на развитие и сътрудничество със страните, откъдето тръгват потоците. Модел, който все повече трябва да се обвързва с партньорство, основано на равнопоставени отношения, за да могат тези нации да просперират с ресурсите, които вече притежават, като по този начин се премахнат всички фактори, които предизвикват миграцията. Важна ще бъде работата, предложена от министър-председателя Мелони, т.е. систематизирането на трите големи проекта, които понастоящем са насочени към тези страни, като се започне от Плана „Матей“ за Африка (италианска инициатива), мине се през Глобалния портал на Европейския съюз и се стигне до Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции, стартирано преди две години от самите страни от Г-7.

Това е работа, която се отнася до чистата енергия, технологиите, селскостопанското производство, до участието на африканските икономики в глобалната верига за създаване на стойност, за да се увеличи богатството на тези страни. Един нов и споделен подход към сътрудничеството с африканския континент със сигурност е най-добрият начин за справяне с извънредната ситуация, свързана с управлението на миграционните потоци. Общ ангажимент, който за първи път влиза в дневния ред на Г-7 по инициатива на Италия. Надеждата е, че тези декларации ще имат за цел да се справят с първопричините за миграцията, като се започне именно от правото да не се емигрира, като в собствената страна се намерят всички възможности за пълноценен и достоен живот. Разбира се, ангажиментът не може да пренебрегне борбата с незаконната имиграция и трафикантите на хора. Пред репортери министър-председателят Мелони говори за „глобална коалиция“ срещу трафикантите на хора, явление, което поражда нова форма на робство и чийто обем понастоящем надхвърля този на трафика на оръжия и се изравнява единствено с този на наркотици.

Моделът за борба с този трафик може да дойде само от Италия. Известният девиз „следвай парите“ на съдиите Фалконе и Борселино в борбата с мафията е отправната точка на тази коалиция в борбата с незаконната имиграция. Всичко това става чрез редица съвместни инициативи, като например обмен на информация между националните разузнавателни служби, съвместни разследвания и хармонизиране на законодателството за конфискация на незаконни печалби. Във връзка с всичко това беше взето решение да се възложи на министрите на вътрешните работи да изготвят план за действие, който да бъде приет възможно най-скоро.

От национална идентичност към международни предизвикателства. „Глобалното село“, за което говори Джорджия Мелони, трябва да може през следващите месеци да проследи и да изпълни със съдържание заявеното в заключителната декларация. Това са много спешни и сърдечни въпроси, особено в европейския климат, който се характеризира с продължаваща политическа реорганизация в канцелариите и в същото време с призрака на нестабилност и война по източните граници.