Subscribe
През последните две години пазарът на труда в целия свят претърпя редица промени, някои от които неочаквани. Съществуват две явления, които само на пръв поглед са противоположни и не могат да се съчетаят: Голям брой оставки и повишено търсене от страна на компаниите. Следователно, от една страна, са тези, които са решили да променят коренно живота си и да напуснат работата си, а от друга – тези, които предлагат работа и се стремят да разширят работната си сила, но не намират подходящи кандидати. Но защо се случва това? Какви са причините?
Диалог между подаване на оставка и наемане, прекъснат и тромав.
Феноменът „Голямата оставка“ се разразява през лятото на 2021 г. в САЩ, когато по данни на Министерството на труда на САЩ от август тази година 4,6 милиона американци напускат работата си. С течение на месеците тенденцията се разпространи в световен мащаб. Причините? Търсене на стимул и нови възможности, неудовлетвореност от заплащането и работното време, проблеми с психичното здраве и желание за възстановяване на баланса между професионалния и личния живот. Със сигурност пандемията оказа голямо влияние, но както ще видим по-долу, трансформацията на пазара на труда е процес, който е започнал преди известно време.
Във всеки случай данните на Евростат за заетостта на европейската територия, датиращи от юли и отнасящи се за първото тримесечие на 2022 г., сочат, че като цяло равнището на заетост е 74,5 % (работнички на възраст 20-64 години), което е +0,5 % в сравнение със същия период на миналата година. Това е много интересно число, тъй като определя стабилен ръст, който е добро предзнаменование, особено след две трудни години, засегнати от пандемията. Трябва обаче да се има предвид, че в много страни – като Италия – се увеличава броят на срочните договори, поради което може да се твърди, че това е илюзорен растеж, тъй като се основава на несигурност. Тази цифрова скоба включва и последиците от явлението „голяма оставка“.
Без да се изчерпват фактите, трябва да се каже, че смесицата от срочни договори и желанието на хората да намерят нов баланс между професионалния и личния живот води до объркваща и съвсем не розова картина. Ясно е, че в някои държави проблемът е по-силно изразен, отколкото в други. Американският изследователски институт „Галъп“ нарече тази ситуация „Голямото пренареждане“. Институтът наскоро установи, че в Германия например четирима от десет германци биха напуснали работата си, ако можеха; освен това 40 % от изследваната извадка заявяват, че търсят нова работа, така че се оглеждат. Това показва силно недоволство, въпреки общия растеж.
Освен това е доказано, че 38% от участващите работници вече не издържат на стреса и темпото, диктувани на работното място.
Това е състояние, в което се намират и много жени и служители от други страни.
Друго проучване, изготвено от канадската платформа Lifeworks, също дава представа за това. Проучването показва, че в Италия, Франция, Полша, Испания и Нидерландия психичното здраве на 41% от анкетираните е изложено на риск поради работата; следователно желанието да се промени ежедневието и да се постигне приемлив баланс между професионалния и личния живот също се узаконява.
В тази връзка Euronews пише: „Отливът от работното място не намаля, когато животът се стабилизира в новата нормална ситуация след пандемията, ако не друго, към причините, поради които хората не са щастливи да останат на работа, която не им предлага достатъчно, се добавиха нови обстоятелства.“ Това показва, че културата на работа и самият подход към нея не претърпяват преходна промяна. В същия документ се съобщава и за проучване, проведено от счетоводната фирма PricewaterhouseCoopers (PWC) сред 52 хил. работници в 44 държави, от което става ясно, че всеки пети от анкетираните планира да смени работата си през следващите дванадесет месеца, най-вече заради по-добро заплащане. Повече от една трета от анкетираните също така планират да поискат от работодателя си увеличение на заплатата. Почти всички смятат, че промяната трябва да се отнася и до начина на живот. Следователно е установена тенденция.
Две различни гледни точки
В уравнението се включва и нарастването на търсенето от страна на компаниите. Но защо хората не могат да наемат служители, въпреки че това е потребност, която се споделя и от търсещите работа? Причините за това са много; според различните проучвания, изготвени по темата, в които се разпитват работниците, изглежда, че изискванията на работодателите вече не могат да бъдат съгласувани с нуждите на тези, които искат и трябва да бъдат наети на работа. Неслучайно в някои страни се тества четиридневната работна седмица и се правят опити за нормализиране на условията за гъвкава работа. Освен това важни въпроси от решаващо значение са видът на управлявания договор и заплатата.
Ако дори преди пандемията и нарастващата инфлация, следствие от конфликта в Украйна, перспективите за растеж, особено за по-младите хора, не бяха обнадеждаващи, то днес ситуацията е коренно променена и се определя в още по-негативен смисъл.
От друга страна, много компании смятат, че не могат да наемат персонал, защото не могат да намерят квалифицирани кадри. Тоест: няма недостиг на кандидати, но тези, които участват в подбора, представят умения, които не са подходящи за свободната позиция. Погледнато от тази гледна точка, всичко се променя. Матрицата вече не е желанието да се наруши подходът към работата, а „лошото“ качество на обучението. Предвид продължаващия цифров и екологичен преход е очевидно, че компаниите търсят квалифицирани в това отношение профили, които могат да се справят с новите изисквания на пазара.
Проучване, озаглавено „Останалите работни места и безработицата между миналото и бъдещето“, проведено от Randstand през 2021 г., съобщава, че за 58% от компаниите в Италия най-големият проблем при наемането на персонал се състои в техническите и научните недостатъци на кандидатите. Освен това се посочва, че 34% от търсенията на работа през 2021 г. не са довели до нищо; по този начин диалогът между работодателя и кандидата се оказва периодичен, тромав и по същество е загуба на време.
Критична ситуация: Италия, нейните NEETs и базовият доход
Що се отнася до обучението и политиките, насочени към намиране на работа, в последно време в Италия най-много се обсъждат и решават два въпроса: непрекъснато нарастващият брой на NEETs (младежи на възраст между 15 и 29 години, които нито учат, нито работят) и управлението на основния доход. В първия случай италианският статистически институт Istat потвърждава, че повече от два милиона млади хора не учат и не работят. Това е обезкуражаваща цифра, която предполага преразглеждане не само на семейните политики (често момичетата и момчетата не могат да си позволят да посещават училища или университети поради нестабилното икономическо състояние на семействата), но и на тези, насочени към обучението. Говорим за хора, които трябва да разполагат с инструменти, за да могат да се включат в света на труда, да преодолеят важна пропаст и да могат да се приближат към бъдещето, без да се страхуват, че няма да могат да преодолеят важни препятствия като културната пропаст с други страни или невъзможността да посрещнат разходи, дори основни.
През последните години в някои случаи за неуспеха да се подходи към обучението и нежеланието да се търси работа се обвиняваше основният доход. На последните парламентарни избори победи дясноцентристката партия, водена от доверието, изразено от гласоподавателите във Fratelli di Italia: това е от значение за дискусията, тъй като в програмата, разкрита от партията на Джорджия Мелони, се посочва, че тя е решена да замени базовия доход „с по-ефективни мерки за социално включване и с активни политики за обучение и включване в света на труда“. Една много конкретна мисъл, която има за цел да разреши едно критично и сложно състояние, като конкретно насочи погледа си към бъдещето на света на труда като инструмент за социално приобщаване.
–
The text was translated by an automatic system