Subscribe
Дълго ще се помни уикендът на 18 юли, когато системите на Microsoft се сринаха и спряха работа на летища, банки, Лондонската фондова борса, различни институции и компании.
Проблемът, неочакван и поради това без адекватни мерки за противодействие, избухна в световен мащаб и отне известно време да се стигне до дъното му.
Потърпевши, разбира се, освен операторите на засегнатите сектори, бяха крайните потребители, безпомощни пред нещо, което не беше разбираемо за тях Образът на „синия екран“ на прозорците на летищата в почти целия свят се превърна в емблематичен.
Но освен това тревожното е как една грешка, вероятно човешка, а не системна, може да предизвика едновременна световна блокада от такъв мащаб.
Блокада, която, не бива да забравяме, в авиационния сектор имаше последици в продължение на няколко дни и доведе до изхвърлянето на милиони евро в дим.
Проблемът всъщност подчерта почти пълната зависимост на западните системи от една-единствена технология – зависимост, която по очевидни причини не засяга две държави като Русия и Китай, които са известни с това, че са независими от Microsoft.
Проблемът, макар и да изглежда прост на пръв поглед, няма лесно решение.
Всъщност снабдяването на различните засегнати страни с паралелна и алтернативна система изглежда неосъществимо и прекалено скъпо.
И все пак един-единствен бъг причини щети и проблеми в мига, в който светът изглежда вече не може да си позволи или поне да се справи бързо с подобно събитие.
И ако се замислим, че в някои от конфликтите системите за управление на ИТ се разглеждат като бойно поле, осъзнаваме, че това не е за подценяване.
От Microsoft ни увериха, че проблемът е решен и не може да се повтори, но сигурни ли сме, че утре в една онлайн война десният клик не е достатъчен, за да излезеш губещ?
Желанието ни е никога да не разберем това. Femo