Subscribe
Грузия отново е в центъра на вниманието на международната общност, тъй като Михаил Кавелашвили полага клетва като нов президент в обстановка на политическо и социално напрежение. В центъра на Тбилиси повече от 2000 протестиращи изпълниха улиците, развявайки знамена на ЕС и настоявайки за рязка промяна в политическата посока на страната. Обвиненията в проруски настроения, отправени към управляващата партия „Грузинска мечта“, подхраниха гнева на обществеността, която гледа на Брюксел и НАТО като на бастиони на демокрацията и сигурността.
Zurabishvili’s combative farewell. Отиващият си президент Саломе Зурабишвили напусна президентския дворец, но не и без да изпрати силно послание към грузинците: „Все още се смятам за легитимен държавен глава и ще продължа да се боря за бъдещето на Грузия. Преди шест години се заклех във вярност на Конституцията и народа. Тази вярност няма да се промени, нито в двореца, нито извън него. Думи, които звучат като призив за съпротива срещу една система, която според мнозина става все по-уязвима за натиска на Москва. Демонстрациите в Тбилиси са последният акт от седмици на мобилизация срещу избирането на Кавелашвили на 14 декември миналата година на фона на обвинения в измами и манипулации. Бившият футболист, превърнал се в политик, представлява приемственост с правителство, което мнозина обвиняват, че подкопава европейските стремежи на Грузия. Протестиращите настояват за анулиране на парламентарния вот през октомври и за ясен ангажимент за интеграция с Европейския съюз и Атлантическия алианс.
Разположена между Европа и Азия, Грузия преживява конфликт на идентичността, който я поставя в центъра на съперничеството между Запада и Русия. След разпадането на Съветския съюз страната се стреми да се дистанцира от влиянието на Москва, като през 2014 г. подписа споразумение за асоцииране с ЕС и постепенно се приближи към НАТО. Присъствието на руски войски в окупираните територии на Абхазия и Южна Осетия обаче остава непреодолимо препятствие по пътя на страната към Атлантическия алианс.
Правителството на „Грузинска мечта“ се обявява в подкрепа на европейската интеграция, но действията му често са критикувани като двусмислени. Партията се стреми да балансира отношенията със Запада, без да провокира враждебна реакция от страна на Русия – баланс, който мнозина смятат за твърде плах.
Единното национално движение (ЕНД), основната опозиционна сила, представлява най-силния фронт срещу НАТО и ЕС. Наследник на бившия президент Михаил Саакашвили, партията настоява за радикални реформи и по-голям международен натиск срещу руския експанзионизъм.
На фона на това високо напрежение молдовският президент Майа Санду изрази подкрепата си за Грузия: „Молдова днес, както винаги, подкрепя грузинския народ в борбата му за свобода, демокрация и европейско бъдеще“. Изказване, което придобива допълнителна тежест, след като Русия прекрати доставките на газ за Молдова – ход, който мнозина тълкуват като наказание за проевропейската ѝ позиция. Грузия изглежда все по-разделена между тези, които мечтаят за европейско бъдеще, и тези, които се страхуват от последиците от открита конфронтация с Русия. Вътрешната политическа поляризация и икономическите трудности заплашват да забавят и без това сложния процес, докато Москва продължава да оказва дестабилизиращ натиск. Страната е на кръстопът: ще успее ли да консолидира демокрацията си и да укрепи западните си съюзи, или ще остане в капана на руската сфера на влияние?
Протестите в Тбилиси са ясен сигнал: грузинският народ не е готов да се откаже от европейските си мечти. Но пътят към Брюксел и Вашингтон все още е дълъг и изпълнен с препятствия. Грузия е парламентарна република с многопартийна система. Политическата сцена е доминирана от две основни формации: „Грузинска мечта“ и „Единно национално движение“ (ЕНД), въпреки че други по-малки партии имат значително присъствие. Вътрешната политика на Грузия често се характеризира със силна поляризация, която намира отражение и във външнополитическите въпроси.
Европейската интеграция е основна цел на грузинската политика от независимостта през 1991 г. насам. През 2014 г. Грузия подписа споразумение за асоцииране с ЕС, включващо зона за свободна търговия. Пътят към членството обаче остава дълъг и сложен.
Грузинска мечта (ГП): Управляващата партия се обявява в подкрепа на европейската интеграция. Въпреки това тя често е обвинявана от опозицията и международните участници, че не успява да осъществи реформите, необходими за покриване на стандартите, изисквани от ЕС. Някои критици твърдят, че СГ използва проевропейска реторика за укрепване на вътрешната власт, без да се ангажира конкретно с демократизацията.
Обединено национално движение (ОНД): Опозицията разглежда членството в ЕС като приоритетна цел и обвинява ГС, че подкопава европейското бъдеще на страната. НСД, политическият наследник на правителството на Михаил Саакашвили, се смята за по-активно в насърчаването на реформите, изисквани от ЕС. Други партии, като „Лело за Грузия“ и либералните движения, твърдо подкрепят членството в ЕС, считайки го за ключово за икономическото развитие и националната сигурност.
Членството в НАТО е друг заявен приоритет на грузинската външна политика. Сътрудничеството с Атлантическия алианс се засили след войната с Русия през 2008 г., но процесът на присъединяване е възпрепятстван от присъствието на руски войски в окупираните територии на Абхазия и Южна Осетия. Грузия е изправена пред много предизвикателства по пътя си към западната интеграция. Вътрешната поляризация възпрепятства провеждането на значими реформи, а Русия продължава да оказва дестабилизиращ натиск. Европейският съюз и НАТО, макар и да признават напредъка на страната, възприемат предпазлив подход, имайки предвид геополитическите последици от по-нататъшното разширяване на изток.
Политическата ситуация в Грузия е деликатен баланс между стремежите към Запада и натиска от страна на Русия. Макар че общественото мнение изглежда силно подкрепя пътя към ЕС и НАТО, вътрешните политически разногласия и икономическите трудности са значителни пречки. Бъдещето на страната ще зависи от способността на грузинското ръководство да преодолее тези предизвикателства и да затвърди отношенията си със Запада, без да застрашава вътрешната стабилност.