Двигателят на Европа се простудява. Свиване на икономиката на Германия

Въпреки че изглеждаше, че е преживяла добре пандемията, европейската икономика започва да показва признаци на умора. Закъснелите последици от пандемията Covid, заедно с тези от войната в Украйна, засегнаха тежко най-добре представящата се икономика в Европа – Германия.

Възстановяването на германските предприятия след пандемията, както и на много други европейски предприятия, е застрашено, въпреки значителната държавна подкрепа, от високите лихвени проценти по кредитите и повишаването на цените на енергията на фона на засиления общ инфлационен натиск. Навлизането на Германия в техническа рецесия предизвиква безпокойство не само в Берлин, но и сред икономическите анализатори в цяла Европа. Ще се превърне ли Германия в „болния човек на Европа“? Тази фраза, асоциирана с Германия от британското издание The Economist в контекста на опасенията за присъединяването на новата федерална държава към еврозоната, се появи отново тази година в дискурса на германските финансови анализатори. Фалитът на германски компании на повече от 100 години в края на миналата година и обявените наскоро преструктурирания в символите на германската индустрия – Volkswagen, Michelin и Bosch – потвърждават най-мрачните прогнози.

Икономиката на Германия ще се затегне

Международният валутен фонд очаква Германия да бъде единствената развита икономика, която ще се свие с 0,3% през 2023 г.

Икономиката на федералната провинция отбеляза втори пореден спад през първата половина на миналата година, като се сви с 0,3% през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие, след като спадна с 0,5% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Техническата рецесия не е изненада, но високото ниво на този спад е обезпокоително.

За Германия това е първият случай след периода на пандемичната криза, когато икономиката се сви през първите две тримесечия на 2020 г., и също така е изненадващо, като се има предвид, че тя е една от най-добре представящите се икономики след финансовата криза, която засегна света през 2008-2009 г., когато нейният среден годишен ръст беше 2 %. Неотдавнашното развитие на германската икономика се дължеше на спад в търсенето в условията на нарастваща инфлация и лихвени проценти. Според някои германски анализатори настоящите икономически проблеми на Германия се дължат на комбинация от причини, някои временни, други структурни.

Германската индустрия е засегната от енергийната криза

Германската промишленост, зависима от доставките на евтин газ от Русия, беше силно засегната от енергийната криза, последвала избухването на войната в Украйна.

Въпреки че федералното правителство предприе редица мерки – осигури втечнен газ, отпусна огромна държавна помощ, а цената на природния газ спадна от есента на 2022 г., проблемите не са решени. Федералното правителство отпусна милиарди евро, за да смекчи негативните последици от енергийната криза за предприятията и гражданите, но тези мерки доведоха до недостиг от 42 млрд. евро в германския бюджет, което се равнява на около 2,1 % от БВП на страната.

Зависимостта от износа за Китай, който също беше засегнат от пандемията, е друга уязвима точка, която в краткосрочен план оказва влияние върху германската икономика. От друга страна, при липсата на съществени технически нововъведения германските марки се борят да не изостават от „парния валяк“ на по-евтиния китайски внос в Европа. Всички тези временни проблеми се наслагват върху структурни предизвикателства като застаряващото германско население и високите ставки на корпоративния данък. На фона на общата инфлация потребителските цени в Германия се повишиха с 6,2 % в средата на миналата година, което е значително над средното ниво за еврозоната от 5,3 %, което се отрази значително на покупателната способност на хората.

Решението на Европейската централна банка да повиши основния лихвен процент до 3,75%, за да се пребори с повишаването на цените, имаше верижни ефекти върху икономиката в цяла Европа. В Германия секторът на жилищното строителство отбеляза значителен спад – над 40 % от строителните компании съобщават за липса на поръчки, а промишленият сектор също е с по-ниски стойности, като отчита спад от 1,7 % на годишна база.

Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Зевинг предупреди още през август миналата година, че Германия ще се превърне в болния човек на Европа, ако „структурните проблеми“ не бъдат решени незабавно.

„Все още не сме болният човек на Европа, но е вярно, че има структурни слабости, които спъват икономиката ни и й пречат да развие големия си потенциал“, казва Кристиан Шевинг.

Дългоочаквана мярка за германската промишленост

Заместник министър-председателят Роберт Хабек, министър на икономиката и климата, който е привърженик на екологията, от месеци се опитва да прокара подкрепено от държавата намаление на високите цени на електроенергията, което според него ще подпомогне енергоемката индустрия в нейната зелена трансформация през следващите години. Либералите се противопоставят на мярката като скъпоструваща, а Търговско-промишлената камара също изрази резерви относно субсидираната цена на електроенергията.

Неотдавнашното решение на Конституционния съд на страната, с което се отменя прехвърлянето на 60 милиарда евро неусвоени бюджетни кредити – главно от пандемията – към фонд, предназначен за зелени инвестиции и подкрепа за промишлеността, блокира тази инициатива. Освен това тя забави приемането на федералния бюджет, което подхрани икономическата криза. За да участва в преговорите за бюджета в Берлин, Хабек отмени участието си в конференцията на ООН за климата (COP28) в Дубай. Хабек все още не е постигнал споразумение с основния си претендент – Кристиан Линднер, който е либералдемократ и заема поста на ресор финанси. Двамата трябваше да постигнат компромисно решение възможно най-скоро, за да може федералният бюджет за 2024 г. да бъде приет до края на декември миналата година.

Междувременно, за да се справят с енергийната криза, германските компании обявяват планове за съкращаване на работни места. Подобно на много други европейски производители на автомобили, германският концерн не успява да навлезе в тенденцията за електромобилност, като бавно се приспособява към нея с цената на големи разходи. Германският автомобилен гигант Volkswagen съобщи на служителите си, че ще трябва да съкрати персонал, тъй като е неконкурентоспособен. VW е критикуван и за това, че не е успял да постигне бърз напредък по отношение на софтуера и да изпълни изискванията, които сега са на мода сред водачите, като например цифров мултифункционален волан.

„Липсата на конкурентоспособност“ на германските предприятия за европейските и експортните пазари беше посочена от френския производител на гуми Michelin, който наскоро обяви затварянето на три завода в Германия. Производството в Карлсруе, Трир и Хомбург ще бъде спряно в рамките на процес, който ще продължи до 2025 г. Нещата не изглеждат добре за Bosch, който също изпитва трудности с иновациите. Изправена пред липсата на износ, тя обяви, че ще премести центъра си за обслужване на клиенти в Полша.

В края на миналата година компании на повече от 100 години обявиха фалит. Производителят на сапун Kappus, най-старото германско дружество, което развива дейността си от 170 години, подава молба за обявяване в несъстоятелност. Други фирми от различни отрасли – от хранително-вкусовата промишленост до строителството и автомобилостроенето – също прекратиха дейността си, като се позоваха на нарастващите оперативни разходи. Сред тях са производителят на сладкарски изделия Bodet, Borgers – доставчик на автомобилната индустрия, и строителната компания Wolff Hoch-und Ingenieurbau. Това са проблеми на много германски марки, включително и на Bosch. Произведено в Германия вече не е синоним на иновация и качество. За германските фирми, които разчитат на износа, това ги поставя в неизгодно положение пред експортния бум на китайските марки и ще засегне поне 1500 работни места, отбелязва Ройтерс. Центърът за обслужване на клиенти на Bosch ще бъде преместен в Полша.

Но не само индустрията показва признаци на „болест“ в Германия. В модния сектор фалитите се увеличават и хиляди ресторанти се опасяват, че ще трябва да затворят врати. След като по време на пандемията предприятията в този сектор бяха защитени чрез данъчни облекчения и намаления на данъците, сега разходите на собствениците на тези фирми се увеличиха, което се отрази в по-високи цени на готовата продукция. И това се отразява на удовлетвореността на клиентите. Ако правителството върне данъците на нивата отпреди пандемията, около 12 000 предприятия могат да затворят, предупреждава асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.