Subscribe
Между европейската мечта и руското влияние. Грузия гледа към Европейския съюз, но трябва да се съобразява и с Кремъл, с неговото минало и настояще. Само няколко месеца преди изборите за обновяване на парламента бившата съветска република, която получи независимост през 1991 г., трябва да избере страна. Ситуацията в Тбилиси е деликатна и причината за това се крие зад предложения законопроект за прозрачност на чуждестранното влияние. Докато за управляващото мнозинство, представлявано от партията „Грузински мечти“, законопроектът е необходим, за президента на републиката Саломе Зурабишвили той е противоконституционен и противоречи на стандартите на Европейския съюз. Ето защо на 18 май миналата година проевропейската Зурабишвили реши да наложи вето върху неговото одобрение, знаейки много добре, че мнението ѝ ще бъде заобиколено от онези, които с 84 от 116 гласа „за“ подкрепиха това, което беше преименувано на Закон за чуждестранните агенти. Както лесно можеше да се предвиди, парламентарната комисия отхвърли отказа на президента и подложи окончателното решение на гласуване от депутатите.
Въведен преди една година, Законът за раздора беше върнат пет месеца преди гласуването и според замисъла на „Грузински мечти“ – политическата сила, основана от милиардера Бидзина Иванишвили – предвижда всички институции, които получават повече от 20 процента от средствата си от чужбина, да се регистрират като организации, преследващи интересите на чужда сила. Указ, който в много отношения прилича на руска норма от 2022 г. и се очаква да засегне около 25 000 дружества със стопанска и нестопанска цел, считани за медии или свободни информационни и комуникационни предприятия, неправителствени организации и сдружения с нестопанска цел.
Напрежението се пренесе от залите на институциите на улицата. Протестите на граждани, подкрепящи европейския курс на държавата, са потушени от полицията. Брюксел наблюдава отблизо, както и Москва, която е заинтересован наблюдател. Сега на карта е поставен и статутът на страната като кандидат за членство в Европейския съюз.
През март 2022 г., в рамките на няколко седмици след нахлуването в Украйна, грузинското правителство – опасявайки се от евентуално разширяване на конфликта и хегемонията на Москва – подаде молба за присъединяване към ЕС. През юни 2023 г. се появиха становищата на Европейската комисия и на Съвета, а през декември миналата година последва и последната стъпка: статут на страна кандидатка за разширяване на границите на Европейския съюз. От Rue de la Loi, седалището на Европейския съвет, в Тбилиси бяха изпратени условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се превърне европейската мечта в реалност. За да завърши процеса, Грузия трябва да докаже, че споделя ценностите на Съюза, да продължи да постига напредък по програмата си за реформи и да изпълни изискванията, посочени в доклада на Комисията. Правилата, присъщи на публичната администрация и обществените поръчки, както и икономическите стратегии, попаднаха под лупата на Брюксел. Освен това все още се очаква привеждане в съответствие с политиките на ЕС относно ограничителните мерки срещу Русия и Беларус.
Законът за раздора заплашва да постави всичко под въпрос. След одобряването на правилото за „прозрачност на чуждестранното влияние“ Съюзът призова премиера Иракли Кобахидзе и неговото правителство да оттеглят закона, като спазят ангажиментите си към Брюксел и признаването на статута на страна кандидатка. Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, изрично заяви пред медиите, че 27-те държави от ЕС обмислят да предприемат подходящи и адекватни мерки, ако грузинските драми не отстъпят. За да продължим обаче, ще са необходими единство на целите и единодушно решение, каквито в момента няма. Всъщност не всички 27 държави са съгласни, че вдъхновеният от проруските сили закон е сериозен проблем или застрашава основополагащите ценности на ЕС.
Междувременно президентът на републиката Саломе Зурабишвили изигра своята карта. Тя поиска от проевропейските партии в страната си да се придържат към политическия документ „Грузинска харта“ – своеобразен манифест, в който са изтъкнати всички приоритети, набелязани от Европейската комисия, за да се завърши пътят, по който поехме през март преди две години. Документът може да се сравни с гръмоотвод и ще бъде представен в Брюксел, за да се спечели време. Защото на 26 октомври хората ще отидат до урните за обновяване на парламента и гражданите може да гласуват за европейската мечта и против грузинските мечти.