Subscribe
Размишленията ми за тази трета неделя на Адвента са продиктувани от статия, публикувана тази сутрин в испанския онлайн вестник „El Confidencial“, който несъмнено е един от най-четените и влиятелни. Този вестник съобщава данни от испанския Национален статистически институт, според които през 2022 и 2023 г. Испания се е сдобила с 1 150 000 жители, въпреки че вегетативният прираст – т.е. прирастът, предизвикан от разликата между ражданията и смъртните случаи в страната – е отрицателен, така че увеличението на населението се дължи изцяло на масовия приток на имигранти. Националният статистически институт не прави разлика между законните имигранти, които имат разрешение за пребиваване или за пребиваване и работа, и незаконните имигранти, тъй като в Испания от времето на Аснар – когато започна повече или по-малко непрекъснатото и постоянно пристигане на имигранти – гражданите не разполагат с надеждна информация за броя на имигрантите, които пребивават незаконно или нередовно на територията на страната. В статията се повтарят и данните на Евростат, според които през 2023 г. населението на Испания се е увеличило само с 525 097 жители (с около 20 000 по-малко, отколкото Испания признава); Германия е нараснала с 333 000, а Франция – с 229 000, докато в Италия например населението е намаляло със 7 452 души. Не се съмнявам, че мерките, прилагани от италианското правителство за контрол на границите и незаконната имиграция от 2022 г. насам, са имали този ефект. Тъй като ръстът на населението в цяла Европа е почти отрицателен, само онези държави, които са предприели мерки за предотвратяване на имиграционния поток, са изложени на риск от намаляване на населението си.
Според статистическата обсерватория на Европейския съюз Полша, Гърция, Унгария, Латвия, Италия, Словакия и България ще загубят население в периода от 1 януари 2023 г. до 1 януари 2024 г. Разсъжденията ми, ако ми позволите липсата на скромност, са правилни. През този период Полша е под управлението на консервативната коалиция „Право и справедливост“, която прилага мерки за граничен контрол, подобно на Орбан в Унгария. От друга страна, ръстът на населението, дължащ се на пристигането на имигранти, се води от Испания, Германия, Франция, Нидерландия, но също така и от Португалия и Ирландия – две държави, които през последните месеци изпитват проблеми, произтичащи от имиграционните процеси и конфликти на съжителство. Евростат анализира и т.нар. коригирана нетна миграция, т.е. разликата между имигрантите и емигрантите; заминаващите от страната и влизащите в нея, в резултат на което Испания води по този показател, над два пъти повече от Франция и над три пъти повече от Италия. В Испания вече има около 18 % чуждестранно население, чийто брой е напълно съпоставим с този на Швеция или Германия, но защо няма колективен взрив в отговор на тези явления? В основата си, защото повечето от тези имигранти идват от Латинска Америка, споделяйки култура, език и религия с испанците.
Тези данни имат непосредствени последици или ефекти: например пристигането на 1 милион имигранти, пълнолетни, в рамките на две години, доведе до брутално увеличение на цените на жилищата, тъй като – предлагането на построени апартаменти на практика не нараства в резултат на липсата на каквито и да било публични стимули – пазарът е напълно небалансиран. Предлагането на практика остава непроменено, но търсенето брутално се увеличава.
Същото важи и за натиска, който тези повече от един милион имигранти оказват върху обществените услуги, тъй като около 900 000 от създадените работни места са заети от чужденци, в резултат на което почти 300 000 от тях са допълнителен разход за здравната и образователната система, транспортната мрежа и самия жилищен пазар, както и за сигурността.
И това е така, защото според Испанската банка 76 % от новите работни места са отишли при чужденци и само 24 % при испанци, които по този начин поддържат високи стойности на безработицата. В Италия обаче съотношението е обратното, като 75% от новите работни места са отишли при италианци, а една четвърт – при имигранти.
Порцията за
е по-лоша в Швеция, където според Банката на Испания 100% от създадените работни места през 2023 г. са отишли при имигранти, а заетостта на родените в Швеция е намаляла, като Германия и Нидерландия поддържат еднакво високи дялове на наемане на чужденци. Във всички тези страни, и особено в Испания, се наблюдава високо и постоянно ниво на безработица сред родените в страната:
1. всички страни в Европа продължават да създават работни места, въпреки че икономическият растеж не е особено силен.
2º. Тъй като това са работни места с по-ниско заплащане, те се заемат от имигрантското население, което води до спад на средните заплати, а в много случаи, тъй като те са с ниски заплати, продължават да зависят от социалната държава.
Така натискът върху обществените услуги непрекъснато се увеличава, както и спешната необходимост социалдемократическите държави (на практика всички) да продължат да увеличават данъчната тежест върху европейската средна и работническа класа. Въпросът е ясен: дали това ще бъде поносимо? Доколко и колко дълго системите на така наречената социална държава ще могат да се справят?