Subscribe
През 2019 г., още преди да се замислим за глобалните сътресения, които ще донесе Covid-19, папа Франциск говори за „демографска зима“. Понтификът, с данни в ръка, твърди, че в Италия – но не само в нея – се раждат много малко деца; твърде малко, за да се запази в близко бъдеще самата концепция за семейството.
Всъщност по това време има 420 084 раждания – според данните, събрани и публикувани от италианския статистически институт Istat – с около 20 000 по-малко от предходната година. Ето защо още преди четири години, когато се смяташе, че е необходимо да се предприемат своевременни действия, над въпроса витаеше известно вълнение. Все пак общата картина не е толкова катастрофална, колкото е днес.
След това дойде бедствието.
Никой не можеше да си представи, че светът ще бъде завладян от пандемия и ще се сблъска с последиците от гнусен конфликт между Русия и Украйна. Тези прословути 20 000 раждания по-малко от 2018 г., да, върнаха образа на страна, която не се развива и има опасност да изгуби по пътя си същинската стойност, която винаги я е характеризирала – както в религиозните, така и в светските представи – но никога толкова, колкото 385 000 нови раждания през 2022 г. Днес гледаме на тази цифра с искрено отчаяни очи: повече от 35 хиляди момичета и момчета по-малко, отколкото през 2019 г. Мрачно число, което изисква пряк и задълбочен анализ.
ДЕНАТАЛНОСТ В ЕВРОПА
Критичните проблеми, които определяха денатализацията през 2019 г., т.е. в периода преди пандемията, са същите като сега; те обаче са много по-тежки и с по-сложно решение, като се имат предвид последиците от пандемията, нарастващата инфлация и едновременно с това разходите за живот. Труд, благосъстояние, възможности и социални политики – това са четирите показателя, които определят ръста или спада на раждаемостта. Проблемът обаче не е само в Италия. В неотдавнашен доклад на Евростат, Европейския статистически институт, се отбелязва, че между 1 януари 2020 г. и 1 януари 2021 г. населението на Европейския съюз е намаляло с 278 000 души, а в същото време броят на ражданията е спаднал значително, така че и в други страни, макар и в по-малка степен, рискът от спиране на растежа е съвсем реален. Същото проучване на Евростат потвърждава ниската раждаемост в Италия – 6,8 живородени деца на хиляда жители – и предоставя още една информация, която трябва да се вземе предвид: средната възраст на майките, която е средно около 31,4 години.
Ако направим крачка назад и разгледаме ситуацията извън националните граници, нека разгледаме проучване, публикувано в Pnas. Проучването е проведено от демографите Арнщайн Аасве, Николо Кавали, Летиция Менкарини и Самуел Плах от университета Бокони в Милано заедно със Сет Сандърс от университета Корнел в Итака. Целта беше да се получи добре дефинирана картина на раждаемостта в 22 страни с високи доходи, включително Италия. Нациите, в които е открита основна спирка, освен Бел Паезе, са: Унгария, Белгия, Австрия, Сингапур, Испания и Португалия. В Съединените щати денационализацията също е проблем, и то не малък. Общите фактори по същество изглежда са икономическата несигурност и системата за социално подпомагане. Там, където това представлява по-малка трудност – като например в Швейцария, Финландия, Норвегия, Дания, Германия и Нидерландия – спадът на ражданията е бил и е по-слабо изразен. Проучването ясно показва, че икономическата несигурност е фактор: двойките, които са в несигурно финансово положение и които не виждат светло бъдеще в това отношение, отлагат идеята за деца. Очевидно е, че, както посочват авторите на изследването, пандемичната криза е изиграла решаваща роля. Икономическата несигурност се засилва от опасенията, че явления като Covid-19 могат да се повторят.
И така, как да ограничим явление от такъв мащаб? Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос, нека се запознаем с първопричините за него, за да имаме по-пълна представа.
ВЪЗМОЖНИТЕ ПРИЧИНИ
Вече посочихме колко важна е системата за социално подпомагане. На национално равнище мерките за подкрепа на семейството се изразяват например в универсалната еднократна надбавка, която трябва да осигури пространство за отдих в икономически план. Въпреки това, предвид данните, тя изглежда недостатъчна.
Трябва обаче да се уточни, че много други фактори допринасят за това. Универсалното единно обезщетение е неизбежно свързано с икономическата несигурност. Още преди появата на Covid-19 несигурността на работното място можеше да се определи като стигма в Италия: младите хора не можеха и все още не могат да намерят работа, която да им дава сигурност, дотолкова, че да мислят, че могат да си купят къща и да създадат семейство. От 2020 г. насам ситуацията се изостря още повече. Напоследък публикуваните от Istat данни определят ръст на заетостта, но в по-голямата си част те се отнасят до несигурната, сезонната, временната и т.н. заетост. Ето защо невъзможността да се разчита на сигурна работа хвърля огромна сянка върху раждаемостта и растежа на страната.
Друг проблем, например, е свързан с наличието на места в детски градини; списъците с чакащи често са дълги, а графиците невинаги позволяват на родителите да се справят удобно с работата и семейството.
В глобален мащаб, освен трудностите, свързани с нестабилността на пазара на труда, се наблюдава и друг важен елемент: колебание по отношение на бъдещето. Този дискурс трябва да се разшири, например, до кризата с околната среда и климата. Страхът, че светът може да се промени радикално и бързо, кара хората да планират по-малко. Това се отразява силно и на раждаемостта. Съществува и недоверие към действията, които държавите са предприели и ще предприемат за справяне с кризата. Следователно се намираме в преходен период, в който цифровата вселена понякога сякаш измества реалната; това също поражда доста опасения.
И накрая, както вече очаквахме, пандемията дестабилизира равновесието, което и без това беше особено крехко; страхът, че нещо подобно може да се случи отново, кара младите двойки да бъдат по-сдържани. Затова ключовата дума е да се погледне на явлението от различни гледни точки: нестабилност.
КАКВИ ИНТЕРВЕНЦИИ
В обобщение, най-неотложните интервенции, които трябва да се приложат, са свързани с икономическите стимули. В няколко държави се въвеждат нови мерки, които могат да накарат двойките да възвърнат увереността си и да помислят за създаване на семейство, може би дори голямо.
Подкрепата за раждаемостта трябва отново да заеме централно място в дневния ред на правителството в Италия и в целия Европейски съюз
Целта е да се оцени семейната единица, да се вземе предвид броят на членовете на семейството.
Интересна мярка, която би могла да се въведе, например, е намаляването на данъчното облагане на продуктите, необходими за грижите за децата. Друга точка, на която се основават програмите на най-разумните национални и международни страни по темата, е да се осигури икономическа подкрепа и за общините и училищата, за да могат да приемат възможно най-много деца. В това отношение създаването на корпоративни детски градини би било важно, за да се даде възможност на майките и бащите да запазят работните си места и същевременно да поддържат връзка с децата си. И накрая, да се въведат облекчения и помощи за закупуване на жилище; предложение, което идва в момент, в който се отчита колко силно инфлацията се отразява на икономиката и жилищния пазар.
Като цяло е важно бъдещите поколения да разполагат с инструментите днес, за да строят утре; само тогава можем да очакваме да наваксаме и да затворим демографския зимен сезон.
The text was translated by an automatic system