Subscribe
След Германия, Франция и Италия Испания несъмнено е най-важната държава-членка на Европейския съюз – не само по отношение на БВП, но и по отношение на населението и, нека го кажем така, по отношение на международното влияние и позициониране.
От една страна, местоположението му на южната граница на Европа, на няколко километра от Северна Африка, граничещо дори с Мароко – с испанските градове Сеута и Мелиля – и от друга страна, не по-малко важно, заради историческите, културните, политическите и икономическите му връзки с цяла Америка, но най-вече с Южна и Централна Америка.
Ето защо за европейското консервативно движение наблюдението на случващото се в Испания трябва да бъде приоритет, тъй като трансатлантическата ос или връзка трябва да бъде не само връзката ЕС-САЩ, но и връзката ЕС-Ибероамерика. По икономически, културни, политически и стратегически причини.
Социалистическо-комунистическото коалиционно правителство в Испания, ръководено от Педро Санчес, което е в постоянна институционална криза, зависимо от сепаратистки партии и има очевидни връзки чрез Форума в Сао Пауло и Групата от Пуебла с така наречените „наркодиктатури“ в Куба и Венецуела и радикалните леви правителства в Бразилия и Чили, за да дадем само няколко примера, трябва да бъде основен мотив за всички европейски външни министерства. Ако това не се е случило, то се дължи на левия тон на политиките на Комисията Фон дер Лайен, подчинени на европейските либерали, зелени и социалисти, и на факта, че Санчес е един от основните защитници и пропагандатори на климатичния фанатизъм, който проникна в Европейския зелен пакт.
През изминалата седмица в Испания се разрази поредният скандал. Със сигурност утре може да има друг. След гротескното изявление на президента Санчес, че се оттегля за няколко дни, за да помисли с оглед на сериозните обвинения в корупция срещу неговото правителство и съпругата му, за да направи публично изявление, в което заплаши съдиите, журналистите и политическата опозиция с жестоко преследване, настъпи дипломатическа криза от първа степен.
Един от неговите министри, Оскар Пуенте, и човек, на когото той има доверие, публично обвинява Хавиер Милей, президента на Аржентинската република, в употреба на наркотици. Отговорът на аржентинското правителство е безмилостен и много тържествен в Испания, като то отвръща на удара; отвръща на лъжата на правителството на Санчес – публична комуникация, в която то представя политическата мизерия на коалиционното правителство: териториално разделение, искания за амнистия на политици, подкрепящи преврата, икономическа корупция.
Добре би било европейските правителства да се загрижат за опасния уклон на социалистическото и комунистическото правителство в Испания. Последиците от нейната политика в международните отношения или от несъществуващия имиграционен контрол се усещат в цяла Европа.
Недопустимо е европейско правителство да се опитва да скрие проблемите си от общественото мнение, като разпалва дипломатическа криза с държава като Аржентина, която също полага изключителни усилия да излезе от постоянната криза – икономическа и институционална – в която кирхнеризмът я вкарва от години. Испания не заслужава правителство, което да я осмива, само защото Милей е приятел, съюзник и партньор на Сантяго Абаскал, лидер на VOX, партия, която е част от партията ECR и която вече обяви присъствието си в Мадрид на 18 и 19 май на голямото консервативно събитие, което ще отбележи края на този мандат.