Доклад за убежището за 2023 г. Данни и коментари за настоящата ситуация

Агенцията на Европейския съюз за убежището (EUAA) е агенция на Европейския съюз, която има за задача да подпомага държавите членки при прилагането на пакета от закони на ЕС, уреждащи убежището, международната закрила и условията на приемане, известен като Обща европейска система за убежище (ОЕСУ).

Веднъж годишно Агенцията на Европейския съюз за убежището публикува така наречения „Доклад за убежището“, който съдържа изчерпателни данни за развитието на ситуацията в държавите-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария в областта на убежището.

Тази година докладът беше публикуван през юли и съдържа данни за 2022 г. Докладът на EUAA е особено важен, тъй като изследва един от проблемите, които предизвикват отзвук в Европейския съюз от 2015 г. насам. Миграцията и предоставянето на убежище са два ключови фактора за ЕС и извън него, поради което политиките, които се прилагат в тази област, трябва да бъдат внимателно наблюдавани и оценявани.

Както е описано в този доклад, през миналата година е имало огромен брой хора, търсещи закрила, и рязко увеличение на подадените молби за убежище в Европа, като е анализирано и принудителното разселване на милиони хора от Украйна в резултат на руската инвазия. Поради тази причина Европейският съюз и неговите държави членки трябваше да мобилизират огромен брой ресурси.

Един от основните фактори, които отключиха безпрецедентен натиск върху системата за приемане, беше войната между Русия и Украйна. Всъщност с началото на конфликта към бежанците, които вече идваха от други части на света, се присъединиха десетки хиляди украински бежанци, които трябваше да се обърнат към ЕС, за да се спасят от войната, което доведе до натоварване на и без това пренаситените системи за прием.

Европейският съюз очевидно не можеше да отстъпи, тъй като трябваше покорно да приеме всички онези хора, които, принудени от жестокостта на войната, предизвикана от руското нашествие, с право бяха допуснати на територията на държавите членки.

По отношение на молбите за убежище, подадени през 2022 г., молбите за международна закрила бяха количествено много по-високи, отколкото през предходните години. Общият брой на тези заявления възлиза на около 996 000, което представлява увеличение с около 50 % спрямо регистрираните през 2021 г.

Повечето от заявленията са подадени в Германия, Франция, Испания, Австрия и Италия. По-голямата част от търсещите убежище са граждани на Сирия, Афганистан и Ирак, както и на гореспоменатата Украйна.

За разлика от това, що се отнася до оттеглянето на заявления, през 2022 г. броят на оттеглените заявления е бил около 140 000, което е два пъти повече от броя през 2021 г. и най-високият брой от 2016 г. насам.

В края на 2022 г. 899 000 молби за убежище са били в процес на разглеждане, което представлява увеличение с почти една пета спрямо предходната година. Тази цифра показва, че през миналата година е регистриран най-големият брой висящи дела от април 2020 г. насам. През 2014 г. балансът на висящите дела беше много по-висок от равнището преди кризата, което увеличи натиска върху националните системи за прием.

Подадените тогава молби за убежище имат процент, свързан с непълнолетни лица. Подадени са 42 000 молби за убежище на непридружени непълнолетни чужденци – най-високата стойност от 2016 г. насам, което представлява увеличение с три пети спрямо предходната година и е малко по-голямо от ръста на общия брой молби (+53%). Две трети от молбите за непридружени непълнолетни чужденци са подадени само от две гражданства: почти половината (20 000) са подадени от афганистанци, а 10 000 – от сирийци.

Както беше споменато по-горе, 2022 г. е била рекордна за търсещите убежище и разселените лица от Украйна, които са били повече от 4 милиона и са потърсили временна закрила.

Толкова голям брой означава, че националните системи са подложени на голям натиск, изострен от ситуацията, с която всички държави – членки на ЕС, се сблъскват вече почти десетилетие и на която трябва да се справят с всички възможни средства както на национално, така и на европейско равнище.

По-специално, Европейският съюз реагира на кризата с бежанците в Украйна по начин, който защитава всички хора, които са били принудени да напуснат земята си, домовете си, а понякога дори и семействата си. Европейското законодателство спомогна за справяне с тази трудна и неочаквана ситуация, която засегна целия свят.

В основата на европейския отговор стои принципът на солидарност. Солидарност не само между страните, принадлежащи към голямото семейство на Европейския съюз, но и солидарност между различните участници, които успяха да мобилизират големи ресурси и да ги насочат към една и съща цел. Тези участници са институциите и агенциите на ЕС, различните национални и местни власти, различните международни организации и организации на гражданското общество, както и общностите и частните граждани, които се обединиха и използваха своя опит, за да осигурят ефективни решения.

Руско-украинската криза също така показа още по-ясно колко е необходимо да се пристъпи към реформиране на общата европейска система за убежище. Ето защо след дълго време най-накрая беше постигната и реформата на т.нар. пакт за миграция и убежище. Пакт, който трябва да бъде възможно най-ефективен и който най-накрая да изрази конкретно значението на външното измерение и защитата на европейските граници, както и сътрудничеството със страните на транзит и произход.

Принципът, който трябва да се следва в процеса на предоставяне на убежище в Европа, е свързан не само с модернизиране на управлението на границите, но и с осигуряване на закрила на търсещите я, винаги с разбирането, че те трябва да отговарят на изискванията и че сигурността в ЕС е гарантирана, след като преминат границите.

Настоящата глобална геополитическа ситуация изисква правото постоянно да се адаптира към променящия се контекст, като се намесва бързо и своевременно, за да отстрани евентуални законодателни пропуски. В областта на убежището в рамките на Европейския съюз това е толкова важен приоритет, колкото никога досега. През изминалата година бе постигнат известен напредък, главно защото ситуацията с миграцията и търсещите убежище достигна такава степен, че стана невъзможно да не се намесим.

В този международен сценарий е изключително важно да се разбере значението на сътрудничеството и съвместната работа на всички нива – от местно до национално, наднационално и международно. Важно е също така всички институции на равнището на Европейския съюз да се движат на една и съща вълна и да се предоставят взаимно за разработване и прилагане на подходящи решения за справяне с проблемите, пред които е изправен геополитическият контекст.

Важна роля играе и Агенцията на Европейския съюз за убежището, която възнамерява да работи все по-тясно със страните членки, за да проверява оперативното и техническото прилагане на правните задължения на ЕС и да подпомага страните членки при определянето на възможни ограничения в системите за убежище и прием, като в крайна сметка допринася за по-нататъшното хармонизиране на системата за убежище на ЕС.

Процесът, който може да направи Европейския съюз способен да се справи структурно с проблема с мигрантите и търсещите убежище, все още е дълъг, особено като се имат предвид многото събития, които се случиха и които изглежда няма да спрат с течение на времето, превръщайки европейските политики в областта на убежището и миграцията по-скоро в извънредни, отколкото в общи. Въпреки това трябва да се признае, че през 2023 г. този въпрос получи ново и подновено внимание от страна на европейските институции, най-вече поради натиска на някои държави, които смятат, че е важно да се работи за охрана на външните граници на ЕС и да се приемат конкретни стратегии за овладяване на явлението миграция.