Доклад на ЕК: Румъния е на ръба на фалита

Миналата година Румъния не успя да постигне целевия си бюджетен дефицит и има всички шансове това да се повтори през 2024 г. В същото време румънската икономика се забавя и има риск да не нарасне значително и през 2024-2025 г. Това са заключенията в междинния доклад на Европейската комисия относно икономическото и финансовото положение на Румъния. В наскоро публикувания доклад се анализира макроикономическата уязвимост на Румъния. В документа се отправят критики към правителството в Букурещ за редица предприети мерки или за липсата на други и се настоява за необходимостта от прилагане на спешни мерки в областта на фискалната политика, без които страната може да бъде изложена на сътресения.

Докладът на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия показва, че бюджетният дефицит е един от най-големите проблеми на Румъния, тъй като увеличаването му ще се отрази на дефицита по текущата сметка и на външната задлъжнялост, което ще я направи уязвима за инвеститорите. Други опасения, изразени от Комисията, са свързани с напрежението на пазара на труда, факта, че заплатите растат по-бързо от производителността, дискреционното увеличение на минималната работна заплата от страна на правителството и исканията за увеличение на заплатите в бюджетния сектор, което може да се отрази на конкурентоспособността.

Европейската комисия обаче прогнозира, че румънската икономика може да нарасне с до 3% през 2024-2025 г., но само ако търговските ѝ партньори – особено Германия и Италия, от които е зависима – не се свият, и само ако усвоява европейските фондове навреме. В доклада се оценява положително и стабилността на обменния курс на леята към еврото през последните две години и на банковата система, въпреки войната и нарастващите цени на енергията. В доклада се отбелязва също, че Румъния няма значителни търговски отношения с държави извън ЕС и не е засегната от външни кризи.

Румъния има едни от най-високите нива на инфлация и дефицити по публичните и текущите сметки в ЕС.

Експертите на ЕК смятат, че фискалната консолидация на Румъния е спряла през 2023 г., и твърдят, че правителството в Букурещ не е предприело достатъчно мерки за справяне с високия бюджетен дефицит. Европейските експерти предупреждават, че дефицитът по текущата сметка на Румъния остава висок на фона на големия външен дълг и бюджетния дефицит. Тежкото положение, в което се намира страната – на практика на ръба на фалита – се дължи главно на много високите държавни разходи, съчетани с по-ниски от очакваните постъпления в държавния бюджет в условията на икономически спад. Според експертите на Комисията поддържането на висок бюджетен дефицит ще увеличи външната задлъжнялост, което ще направи Румъния уязвима към промени в настроенията на инвеститорите и външни сътресения.

Според доклада дефицитът по текущата сметка на Румъния е спаднал до 7% от БВП през 2023 г. от 9,3% през 2022 г., при цел от 4,4% от БВП, заложена в програмата за конвергенция за 2023 г. Спадът се дължи на по-ниското вътрешно търсене, което означава, че румънците са станали по-пестеливи – от корпоративното ниво до нивото на домакинствата – и на цените на енергията. Търговският дефицит също е намалял с почти 25%, тъй като вносът е намалял, а износът на стоки и услуги се е увеличил. Според прогнозите на Комисията дефицитът по текущата сметка на Румъния, който през последните години се покриваше от огромни европейски фондове и чуждестранни инвестиции, трябва да се стабилизира на ниво от около 7 % от БВП през следващите години. Но редица фактори биха могли да попречат на това. На практика се очаква износът да продължи да расте, но и вносът да се увеличи, тъй като вътрешното търсене се възстановява на фона на възстановяването на частното потребление. Европейските експерти обаче предупреждават, че бюджетният дефицит, който се очаква да бъде 5,3 % от БВП през 2024 г. и 5,1 % през 2025 г., ще остане висок и ще попречи на коригирането на текущата сметка. Те твърдят също така, че по-бавното възстановяване на частното потребление, по-бавната дезинфлация, невъзможността да се усвоят навреме европейските фондове или дори по-малък от прогнозирания напредък на икономиките на най-важните търговски партньори на Румъния в крайна сметка ще доведат до неизпълнение на целта за стабилизиране на дефицита по текущата сметка на ниво от около 7% от БВП.

„Румънската икономика е силно зависима от вноса на германски и италиански стоки и услуги, докато Германия и Италия са важни дестинации за румънския износ. Що се отнася до външното търсене, по-голямата част от общата добавена стойност в румънската икономика се създава за задоволяване на вътрешното търсене в Германия и Франция, докато вътрешното търсене в Румъния се задоволява предимно от добавената стойност, създадена в Германия и Италия. Тъй като пряката експозиция на Румъния към партньори извън ЕС е ниска, геополитическото и търговското напрежение не изглежда да представлява риск за нейната икономика“, се казва в доклада.

Европейските експерти посочват също така, че всяко увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор – както обещава правителството в Букурещ – само ще влоши положението.

От друга страна, експертите на Комисията отбелязват, че макар натискът върху вътрешното търсене да е отслабнал, пазарът на труда остава свит. Реалните заплати нарастват по-бързо от производителността, което ще забави дезинфлацията и с течение на времето може да доведе до намаляване на ценовата конкурентоспособност. Ето защо Комисията призовава Румъния да следи внимателно тези въпроси. Докато през 2021 г. и 2022 г. растежът на реалните разходи за труд на единица продукция като цяло съответства на този в ЕС, през 2023 г. номиналните заплати в Румъния се увеличават с около 15 %, а реалните – с почти 5 %, което е значително над производителността на труда. Увеличението на реалните разходи за труд на единица продукция беше подпомогнато и от повишаването на минималната работна заплата, като експертите критикуваха „дискреционния“ механизъм на правителството за нейното определяне. През 2023 г. той е увеличен с 32%. Те алармират и за увеличението на заплатите, поискано от служителите в бюджетния сектор. С течение на времето това може да доведе до по-нататъшно увеличаване на реалните разходи за труд на единица продукция и да се отрази на конкурентоспособността на Румъния по отношение на разходите и външните сметки.

Като цяло уязвимостта на Румъния продължава да съществува и тя е изложена на шокове, поради което са необходими спешни политически действия, посочват експертите на Комисията, като твърдят, че само значителен напредък във фискалната консолидация би намалил тази уязвимост. Според европейските експерти най-ефективният начин за справяне с тези вътрешни и външни слабости е властите в Букурещ да продължат да провеждат надеждна и устойчива многогодишна фискална консолидация. Те подчертават, че приетият наскоро пакет за фискална консолидация „е стъпка в правилната посока, но е недостатъчен“.

Пакетът на стойност около 1,2 % от БВП беше приет миналата година и трябва да се прилага от 2024 г. Той включва съкращаване на разходите с 0,4 % от БВП чрез намаляване на броя на ваучерите за почивка и хранителните добавки за държавните служители. Освен това чрез поредица от увеличения на данъците се очаква пакетът да увеличи приходите от БВП с 0,8 %. Те включват повишаване на корпоративното данъчно облагане (въвеждане на минимален данък върху оборота от 1 % за нефинансовите дружества с оборот над 50 млн. евро и данък върху оборота за кредитните институции), постепенно премахване на преференциалните данъчни режими за строителния и селскостопанския сектор и премахване на намалените ставки на ДДС за някои стоки и услуги.

„Прилагането на амбициозни данъчни реформи, както е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, ще допринесе в голяма степен за преодоляване на фискалната уязвимост. Съотношението на публичните приходи към БВП в Румъния е едно от най-ниските в ЕС и остава под средното за страните на подобен етап на развитие“, казва институцията.

Корекция на дефицита може да бъде постигната и чрез прилагане на реформите, предприети в НПРР, които имат за цел да променят, наред с други неща, изключително благоприятния данъчен режим за микропредприятията и да извършат цялостен ремонт на данъчната система на Румъния. НПРР включва и реформа на Националната агенция за данъчна администрация, която има за цел да отговори на спешната необходимост от нейното модернизиране и цифровизиране.

„Необходим е всеобхватен подход, който да съчетава много по-стриктно изпълнение на бюджета в сравнение с последните години и реформи за увеличаване на данъчните приходи чрез рационализиране на данъчната система и подобряване на данъчната администрация. Допълнителни мерки, като например преглед на разходите и подобряване на практиките за планиране, бюджетиране и мониторинг на обществените поръчки и публичните инвестиции, могат да повишат ефективността на публичните разходи в условията на силно ограничени ресурси. В този контекст може да се обмисли увеличаване на размера на подкрепата на ЕС за инвестиции в инфраструктура, по-специално в транспорта и здравеопазването, както и ограничаване и насочване на прекомерното възлагане на поръчки. Прилагането на реформи, насочени към по-качествено образование, ефективно функциониране на държавните предприятия, ефективна публична администрация и по-добре функционираща съдебна система и контрол на корупцията, ще укрепи бизнес средата, чуждестранните инвестиции и потенциалния растеж. Където е възможно, допълнителните мерки биха могли да спомогнат за намаляване на уязвимостта. Всички тези мерки до голяма степен са отразени в НПРД на Румъния“, се казва още в доклада.