Subscribe
Завръща ли се здравият разум в западната политика? В речта си при встъпването в длъжност Доналд Тръмп заяви, че в Съединените щати сега ще има „революция на здравия разум“. Изказването дойде малко преди Тръмп да засегне темата за миграцията. Новата администрация, обясни Тръмп, възнамерява да получи пълен контрол върху границата с Мексико. Нелегалната миграция трябва да бъде спряна, а престъпните чуждестранни банди отсега нататък ще бъдат разглеждани като военни врагове и ще се борят с тях като такива. Очевидно това Тръмп нарича здрав разум. И е лесно да се съгласим с него. Не е нищо друго освен здрав разум една нация да контролира границите си и да се бори с чуждестранните престъпници. Истинските консервативни политици отдавна говорят за значението на здравия разум. Много гласоподаватели, които не разбират защо трябва да поставяме под въпрос съществуването на два пола или защо трябва да позволяваме неограничена масова имиграция, също са призовавали за повече здрав разум в политиката. Английският израз „common sense“ подсказва, че става дума за прочит на света, който хората споделят помежду си. Здравият разум е като общ разум, който споделяме помежду си, сбор от всички наши спомени и опит. Френският израз „le bon sens“, добрият смисъл, показва, че става дума за добре изпитан и функционален начин на разбиране на света. Германците казват „gesunder Menschenverstand“, което означава, че те разглеждат здравия разум като здрав и следователно полезен ум. От идеологическа гледна точка здравият разум може да се възприема като исторически доказана рационалност. Да се използва здравият разум означава да се разчита на натрупания опит на собствената култура. Но също така означава да се разчита на разумност, умереност и проницателност. Здравият разум не се оставя да бъде примамван с обещания за някакво царство на щастието. Той не вярва във велики революции. Той не вярва и в едноизмерността. Здравият разум ни казва, че никоя религия или идеология не е права за всичко, но че също така не можем да се отървем от религията и идеологията. Здравият разум е прагматичен, критичен, интелигентен, но също така е критичен към прекомерната критичност и интелигентност. Разум, но и скептицизъм. Просто защото е разумно да бъдем скептични към разума. И така, защо здравият разум се завръща на широк фронт в западната политика? Защо е признак на времето, че президентът Тръмп говори за „революция на здравия разум“? Вероятно защото през последните трийсет години водещата светлина на западната политика беше всичко друго, но не и здравият разум. Общото между либерализма и социализма е, че и двата са възникнали като интелектуално проектирани реакции срещу традиционализма и консерватизма. Понякога се казва, че консерватизмът е оформен за първи път от Едмънд Бърк като реакция на Френската революция. Но тук става дума за един осъзнат консерватизъм, който действа, за да се противопостави и забави развитието към модерния свят. Преди XVIII в. това, което наричаме консерватизъм, е било толкова очевидна насока в нашите общества, че не е имало нужда да бъде назовавано.
И когато днес говорим за дореволюционния консерватизъм, е по-добре да използваме термина традиционализъм, а не консерватизъм. В традиционалисткия свят е имало много неща, които днешните консервативни европейци не искат да върнат. Разбира се, ние приемаме напредъка, постигнат в посока на демокрацията, правата на човека, просперитета и сътрудничеството. Но е факт, че либералните и марксистките сили през последните тридесет години отидоха твърде далеч в стремежа си да модернизират и подобрят света. Всички несправедливости, различия и йерархии трябваше да бъдат прекратени и се очакваше да бъдат постигнати утопични състояния на пълно равенство и пълна откритост. Ето защо е логично консервативното мислене, което сега се завръща на политическата сцена, да носи със себе си и здравия разум. Нуждаем се от повече традиции и натрупан опит в европейската и западната политика. И имаме нужда от по-малко утопични социални експерименти, вдъхновени от марксистки и либерални настолни продукти. Би било много добре, ако и в Европа се случи революция на здравия разум.