fbpx

Дори левите започват да признават проблема с имиграцията

политика - август 29, 2024

След нападението в Золинген, където 26-годишният Исса ал Хасан от сирийски произход уби трима души и рани осем, включително четирима в критично състояние, по време на градски празник, посветен на основаването на Вестфалия, Германия е разтърсена и поставя под въпрос въпросите за имиграцията, тероризма и сигурността.
Хасан, който трябваше да бъде депортиран с указ, все още се намираше в Германия, след като получи статут на специален защитник като политически бежанец, а по-късно избегна германските власти, като избяга от жилището, предназначено за лица с подобен статут.
Нападението, за което претендира ИДИЛ, отново разпали дебата за рисковете, свързани с незаконната имиграция, и липсата на контрол върху миграционните потоци, изострен от последните данни на германската полиция, които показват 33,4% увеличение на незаконната имиграция между 2022 и 2023 г.
Петер Р. Нойман, експерт по тероризма, интервюиран от германското списание „Фокус“, предупреди за нарастващата опасност, като подчерта, че вълните на ислямския терор често започват с малки нападения и все повече включват радикализирани младежи.
Според експерта това е била предвидима трагедия, като припомни и неуспешните атаки като тази, планирана за концерта на Тейлър Суифт във Виена.
Канцлерът Олаф Шолц реагира с решително осъждане: той обеща строги мерки за експулсиране на онези, които нямат право да останат в Германия, и обяви по-строги закони за оръжията, особено по отношение на ножовете.
Шолц обаче беше критикуван за липсата на съпричастност и за това, че отложи посещението си в Золинген, където положи бяла роза в знак на почит към жертвите.
Канцлерът се появи на мястото три дни след клането.
Шолц осъди ислямския тероризъм като заплаха за сплотеността на германското общество, заявявайки, че Германия няма да позволи на терористите да разрушат единството на страната.
Той също така подчерта необходимостта от прилагане на Дъблинския регламент за прехвърляне на нелегалните мигранти в държавите – членки на ЕС, в които те влизат първи.
Германският правителствен ръководител подчерта също, че гневът му е насочен към „ислямистите, които заплашват мирното съжителство на всички нас, които застрашават мирното съжителство на християни, евреи и мюсюлмани“.
Острите му думи срещу нелегалната имиграция обаче бележат промяна в тона спрямо традиционния политически език на Запада, често критикуван като твърде разрешителен.
Нападението в Золинген и отговорът на германското правителство отразяват една Германия, която се чувства все по-несигурна, а подкрепата за партии като AfD нараства.
На европейско равнище Шолц изтъкна спешната необходимост от по-решителни и координирани действия срещу незаконната имиграция и тероризма, като подчерта необходимостта от единен отговор за справяне със ситуацията, която без драстични намеси със сигурност ще се влоши.
И така, може би консерваторите са били прави?
Изявленията на Шолц не са на „опасен крайно десен екстремист“, както обикновено се казва за онези, които се осмеляват да критикуват европейската миграционна политика, а на социалдемократическия канцлер на Германия Олаф Шолц.
Това са може би най-острите думи, изричани някога от европейски лидер до момента.
Реалността е, че в Европа не може да има място за онези, които се стремят да я ислямизират, особено чрез насилие, оръжия и нападения.
Европейците няма да бъдат сплашени и ще продължат да отстояват своя начин на живот.
И накрая, Италия, която от години осъжда и без това наситената ситуация и го прави с по-голяма сила сега, когато Fratelli d’Italia е начело на страната, изглежда не толкова самотна. Време е да се намерят конкретни и единни решения, които да се справят не само с проблема с миграционните потоци, но и с опасността от допускане на радикализирани мигранти, които нямат намерение да се интегрират, а по-скоро да проникнат и дестабилизират европейските държави.
Кой знае какво още трябва да се случи.
Какво ниво на тревога трябва да се достигне, преди да се предприемат конкретни действия за защита на Европа и нейните граници.
Имиграцията, когато означава интеграция и зачитане на културите, не трябва да се отхвърля; напротив, тя трябва да се подкрепя, защото от нея се раждат нови деца, може би осиновени, но все пак деца на една държава.
Не трябва обаче да допускаме никакви форми на имиграция, които се стремят да разрушат и дестабилизират нашия начин на съществуване и живот.