В речта си за състоянието на Съюза през 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да се намалят задълженията за докладване на европейско равнище с 25 % и се ангажира да работи с държавите членки за постигане на същата цел на национално равнище.
Неотдавна, през януари 2024 г., отдел „Икономически и научни политики и политики за качество на живот“ в Европейския парламент публикува проучване относно регулаторната тежест на ЕС и нейното въздействие върху бизнеса.
В началото на доклада се посочва, че „Комисията има възможност да увеличи прозрачността на своята методология“. Със сигурност не е добро начало да се разкрие, че Европейската комисия не изглежда толкова прозрачна при намаляването на документите на Съюза за предприятията и гражданите, т.нар. подход „едно влизане, едно излизане“.
Европейските консерватори и реформисти биха предпочели поне подхода „двама излизат, един влиза“, като се има предвид и без това прекомерният брой регламенти, директиви и решения, с които европейските органи вече са натоварили пазарите и хората; минималното, което изискваме, е този обем да не се увеличава допълнително.
Анализът заключава, че предполагаемото намаляване на регулаторните разходи от страна на Комисията трябва да се тълкува предпазливо, тъй като предполагаемите подобрения са изправени пред „важни методологически предизвикателства“. С други думи, на Комисията не трябва да се вярва много сериозно.
Ето защо Европейският парламент препоръчва да се предвиди независима оценка на принципа „един влиза, един излиза“, сякаш вътрешната оценка на службите на Комисията е пристрастна. Всъщност предприятията, особено малките и средните предприятия, също смятат, че през последните години се наблюдава нетно увеличение на регулаторната тежест на ЕС, което е в противоречие с принципа на пропорционалност, който следва да ръководи действията на Съюза.
Някои други страни правят това, което ЕС игнорира. Така например Обединеното кралство още през 2010 г. въведе механизма „един влиза, един излиза“, за да повиши конкурентоспособността на британските фирми. През 2013 г. британското правителство повиши целта до „един навътре, двама навън“, а през март 2016 г. тя беше допълнително затегната до „един навътре, трима навън“. За съжаление на сегашната управляваща партия тази отлична стратегия по-късно беше изоставена.
Интересно е, че както Полша и Унгария, така и Италия се нареждат под средното за ЕС равнище по отношение на въздействието на регулаторната тежест, отчетено от дружествата през 2021 г. и в развитието от 2018 г. насам, когато на власт в тези три държави членки са консервативни правителства.
От 18-те генерални дирекции в Европейската комисия 11 прилагат принципа „едно влизане, едно излизане“ при извършването на съответните оценки на въздействието на новото законодателство; това означава, че 7 не го правят, било то изрично или защото, както казва Парламентът, не знаем, липсва минимална прозрачност, която заслужаваме. Можем да се запитаме дали Комисията изобщо би могла да знае.
Няма да е изненада, че в проучването се посочва, че областта на политиката, в която е създадена по-голяма административна тежест, е Европейската зелена сделка с 15 законодателни предложения, следвана от „Европа, пригодена за цифровата ера“ с 13.
От гледна точка на нетните разходи/спестявания Европейската зелена сделка е и най-скъпата за бизнеса и физическите лица, с впечатляващ отрицателен резултат от 2 млрд. евро годишно. В други случаи в доклада на Парламента се признава, че „редица примери показват, че очакваните разходи за новите предложени регламенти изглеждат по-високи от потенциалните ползи“ и че „не е ясно дали нетната тежест е намалена или дори ограничена“.
По-специално, представители на предприятия, включително МСП в Нидерландия, Германия и Чехия, съобщиха за нарастващи задължения, произтичащи от намесата на ЕС. Тази тенденция трябва да спре и да бъде обърната през парламентарния мандат 2024-2029 г., в противен случай доверието в институциите на Съюза ще се понижи до минимум.
Източник на изображението: IMAGO/Future Image