Subscribe
В Швеция сътрудничеството между дясноцентристките партии (ЕНП/РЕ) и новата социалноконсервативна партия „Шведски демократи“ (ЕКР) работи толкова добре, че избирателите все повече ги възприемат като естествена правителствена алтернатива. Сътрудничеството надхвърли очакванията. Може ли това да се случи в Европейския парламент след изборите през юни?
Сътрудничеството стигна дори дотам, че избирателите в Швеция смятат Шведските демократи за „буржоазна“ партия. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение половината от анкетираните смятат Шведските демократи за „буржоазни“.
Гласуващите може би са отишли твърде далеч. Но не е трудно да се разбере. Избирателите смятат, че терминът „буржоазен“ е само етикет за сътрудничеството на партиите, които искат да вземат властта от социалдемократите, които са основните им опоненти.
Буржоазно не е равно на несоциалистическо
В шведската политика има две страни, едната от които е доминирана от социалдемократите и левите и зелените партии. От друга страна, умерените и либералите са традиционно буржоазни. Християндемократите искат да възприемат идеологическата си позиция като своя собствена, така както някога Партията на центъра се възприемаше като селски консерватори. Но те си сътрудничат в парламента, за да постигнат мнозинство за правителство, което не е социалистическо.
Сега Шведските демократи се очертават като водеща сила на страната на червените. Тогава е лесно да я тълкуваме като буржоазна партия. Не на последно място, защото си сътрудничите с буржоазните партии. А основна част от това да си буржоазен е да не си социалист.
Но буржоазията има няколко измерения, които не съвпадат с християндемократите, Партията на центъра или Шведските демократи. Тези три партии винаги са имали най-силна подкрепа от избирателите извън големите градове, а още повече в селските райони. Партията на центъра я загуби от Шведските демократи и бъдещето ѝ е несигурно, след като сега тя се разглежда и като партия, подкрепяща социалдемократите.
Централният електорат на работниците
Тук има и други социално-икономически измерения, по които Шведските демократи се различават от буржоазните дясноцентристки партии. Например, Шведските демократи се ползват със значителна подкрепа от страна на избирателите от работническата класа. Това е голяма група от повече от десет процентни пункта от електората, която напусна социалдемократите и започна да гласува за Шведските демократи.
Именно привлекателността на Шведските демократи сред работниците доведе до настоящото правителство в Швеция. По същия начин, по който консерватизмът на Маргарет Тачър привлече големи групи работници от Социалистическата партия, Шведските демократи се ползват с голямо доверие сред работниците, дори сред членовете на профсъюзите.
В сътрудничеството между дясноцентристкото правителство и Шведските демократи последните успяха да гарантират социалните помощи за безработни и болни в държавния бюджет по начин, който иначе не би се случил.
Глобален гражданин срещу национален
Шведските демократи са социални консерватори с националистически възгледи. Буржоазията често е искала да види себе си като глобалисти, като „навсякъде“, а не „някъде“, които са вкоренени в националната си култура и традиции.
Но тази разлика вече е преодоляна от факта, че глобалистите в дясноцентристките партии са осъзнали, че ревността за глобализация е отишла твърде далеч и че трябва да се възстанови националната правова държава. Някъде има право. Националната перспектива вече е изместена от глобализма.
Това означава също, че социално-икономическите различия играят по-малка роля. Богатите и по-малко богатите могат да работят заедно, за да запазят националното единство. Богатите започват да разбират, че за да бъдеш силен на международната арена, е необходима сигурност у дома. За да могат да се конкурират в чужбина, предприемачите не трябва да страдат от насилието и корупцията на престъпниците в родината си.
Глобализмът отслабва обществената готовност
Пандемията показа също, че при кризи е трудно да се поддържат сигурни вериги за доставки на глобално равнище. Всеки се грижи за собствената си къща. Ето защо все повече хора разбират, че готовността и самодостатъчността не са аспекти, които принадлежат на 20-и век, а са важни, за да не се провали обществото. След това е необходимо производство в собствената страна или в околността. Това става особено важно, когато става въпрос за продукти, които са жизненоважни – от лекарства до гориво за отопление на домовете.
Сега с пълна сила се проявяват отрицателните страни на глобализацията. Тогава става по-естествено традиционните дясноцентристки партии да си сътрудничат с националните и консервативните партии.
Що се отнася до етикетите, вероятно е по-правилно да се каже, че буржоазните партии са станали по-консервативни на национално ниво. В края на краищата те са тези, които са принудени да се променят от реалността, докато шведските демократи правят същия политически анализ сега, както и преди десет, двадесет години.
Въпросът е какво ще се случи в Европейския парламент след изборите през юни. Ще разберат ли традиционните дясноцентристки партии колко е важно да работят с националните и консервативните партии? Швеция е добър пример за това как това може да се случи. Споразумението Tidö урежда сътрудничеството, което осигурява работата на правителството. И това се получи по-добре, отколкото повечето коментатори смятаха за възможно.