
Изключителният ръст на престъпността в много европейски страни, дължащ се на неконтролираната масова имиграция, постави под напрежение съществуващите правоприлагащи органи и техните възможности. Политическият дискурс обикновено насърчава по-нататъшни инвестиции в полицията, съдилищата и затворите, а все по-често и широкообхватно законодателство, което често е критикувано за това, че е натрапчиво и отрича правата на гражданите, които не са престъпници.
Швеция е страна, в която развитието на правоприлагането напоследък е може би най-забележимото в Европа. Още през 2015 г. страната имаше една от най-ниските гъстоти на полицията на континента. Тоест броят на полицейските служители на един жител. Оттогава насам единствената приемлива политическа позиция до голяма степен е, че полицейската институция трябва да се разраства на всяка цена.
Същото важи и за затворите, чийто капацитет в Швеция е сравнително нисък, въпреки драматичното нарастване на престъпността през 2010 г. Макар че възраженията срещу изграждането и разширяването на наказателните институции са малко, напоследък се води дебат, оглавяван от националистическата партия „Шведски демократи“, който засяга не само количеството, но и качеството на престоя в шведските затвори.
Традиционно в шведските затвори се набляга повече на рехабилитацията, отколкото на наказанието, а на затворниците се признават различни права, което е довело до това, че условията за опасните затворници са грижовни и хуманни до степен на подигравка. Днес един затворник струва на шведските данъкоплатци над 3 000 шведски крони (малко над 300 евро) на ден. Това е сравнено с разходите в други европейски страни, които дори и коригирани спрямо инфлацията, понякога възлизат само на една десета от шведските разходи.
Като се пренебрегне въпросът за прекомерното качество на затворите, фактът, че затворническите заведения трябва да се разширяват, както и разширяването на полицията, вече не е партийна тема в Швеция. Дори предишното правителство на Социалдемократическата партия – партия, която традиционно е известна и хулена от десницата заради небрежния си и наивен подход към престъпността – прие, че трябва да приеме новите авторитарни възгледи, които обхващат цялата страна. В навечерието на изборите през 2022 г. основните партии и от двете страни бяха критикувани за това, че се опитват да надцакат опонентите си с това колко милиарда данъци са готови да похарчат за инвестиции в правоприлагането.
И така, след като и двете политически крила са в общо съгласие, ще бъдат ли решени проблемите? Мога да твърдя обратното.
Разширяването отваря път за корупция
Двупартийната политическа подкрепа за увеличаване на броя на полицаите и надзирателите в затворите носи със себе си и своите проблеми. Силата, която шведските правоприлагащи органи набират, обикновено се натрупва надлежно в продължение на десетилетия, а не за няколко кратки години, за да се справи с проблемите тук и сега. Що се отнася до човешките ресурси, полицията и затворническите институции вече показват пукнатини, които могат само да се задълбочат, тъй като все повече и повече хора набързо се натъпкват в тези процъфтяващи сектори.
Още през 2022 г. в полицейската академия към университета „Сьодерторн“ се чуват тревожни гласове, че много от обучаваните от тях полицаи нямат достатъчно познания за шведското общество, смятат се за психически нестабилни, нямат морални качества и имат когнитивни недостатъци. Според един от преподавателите някои от обучаваните полицаи дори не отговаряли на прага на интелигентност за постъпване във въоръжените сили. Алтернативата, представена от доносниците, стояла между това да се отгледат колкото се може повече полицаи възможно най-бързо и да се приемат лошите яйца, или да се остави натрупването да поеме своя бавен, дължим ход. В крайна сметка първата алтернатива би довела до риск от подкопаване на общественото доверие в полицията и би навредила на репутацията на шведската полиция.
Това са неудобни истини, които все още не са признати от политиците. Към потенциалния риск от все по-корумпирани и некомпетентни полицейски сили се прибавя и фактът, че много от наскоро въведените законодателни актове, насочени срещу организираната престъпност, често са в противоречие с правото на лична неприкосновеност и неприкосновеност на личния живот, за което предупреждават юристите (критиката на новите полицейски методи също остава една от малкото легитимни политически точки, които радикално прогресивната левица печели днес).
Например шведската полиция вече може да създава ограничени зони за спиране и претърсване, а кой може да каже със сигурност, че този инструмент винаги ще се използва пропорционално, ако е в ръцете на полицай със съмнителен характер? Какво да кажем за скритото наблюдение, което шведската полиция от 2023 г. има право да извършва над граждани, дори ако те не са заподозрени в престъпления?
Швеция не е имунизирана срещу същата сурова и съмнителна полицейска култура, която е разпространена например в Германия и Обединеното кралство и която неотдавна беше критикувана от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс като противоречаща на традиционните западни свободи. Честните граждани на Швеция могат да станат свидетели на това как свръхмощната полиция нарушава правата им, ако корупцията, породена от експанзията на нашето време, пусне корени.
Организираната престъпност вече е проникнала
И това е единствената причина за безпокойство по отношение на полицията, която най-малкото е общо взето обществено отговорна институция. Може би по-зловещо е странното развитие на шведските затвори, които се превръщат в гнезда на организираната престъпност.
Шведският вестник „Експресен“ описва широкото разпространение на корупцията между затворнически надзиратели и затворници през 2024 г., като съобщава за немалък брой нови служители в затвора, които правят услуги на опасни престъпни банди, като например внасят и изнасят съобщения от затвора. Типичният профил е на млада жена пазач, която се подмамва да влезе във връзка със затворници, обикновено мъже от средите на имигрантски банди. В няколко случая се съобщава, че надзирателки са правили секс със затворници в килиите си.
В някои случаи надзирателите вече са били във връзка с даден затворник, когато са били наети, което подчертава проблема с бързината на наемане на работа в сектора на затворите. Когато политиците не искат нищо друго освен повече затворнически килии и повече надзиратели, количеството има приоритет пред реда. В резултат на това организираната престъпност вижда своята възможност да проникне в институциите.
Подобен проблем се наблюдава и в професията на прокурора, която, макар и да не е пряко процъфтяващ сектор в сравнение с полицията и затворите, е станала свидетел на навлизането в нейните коридори на недобросъвестни участници, свързани с организираната престъпност. През 2024 г. прокурор е осъден за това, че е изнесъл подробности за полицейско разследване към престъпна мрежа – тази на собствения си братовчед, печално известния крал от иракски произход Исмаил Абдо, на когото се приписва голяма част от разрастващото се бандитско насилие в Швеция. В други случаи прокурори са били във връзки с престъпници и са били лишавани от права заради изтичане на информация.
Сигурността при наемането на служители в правоохранителните органи днес в Швеция е очевидно недостатъчна, когато става въпрос за разпознаване на амбициите на организираната престъпност да проникне в институциите. Това често се изтъква като наивност пред клановата култура на Близкия изток, която създава семейни и общностни структури, неразбираеми за западняците. В резултат на това се гласува доверие на заслужили личности, без да се държи сметка за потенциалната им лоялност към семейните и други мрежи.
И така, какво е решението?
Съществува вътрешна опасност да се позволи на институциите да се развиват, за да наваксат провалите си, още повече че коренът на проблема в Швеция и в Западна Европа като цяло е дълбоко вкоренен в някои слоеве на населението. Това е културата на престъпност и незачитане на европейския модел на общества с високо доверие, която най-често е имигрирала от страни извън Европа. Всяка институция се нуждае от работна ръка и неминуемо лошите яйца проникват под прикритието на амбициозни полицаи, затворнически надзиратели и практикуващи юристи.
Като признание за това колко сложен е проблемът обаче трябва да се каже, че трудностите в растежа, от които страдат шведските правоприлагащи органи, имат универсално приложение. Дори и без масова имиграция, подобно мащабно разрастване ще превърне една надеждна институция в нещо различно, което трябва да възстанови културата си.
Европейските политици трябва да намерят нови начини да се справят със заплахите за нашето отворено и стабилно общество, без сами да го разрушават. Гордеем се с върховенството на закона, но в дългосрочен план се отваряме за произвол с непрестанната вяра, че повече пари и повече работна ръка водят до ефективност.
Един от положителните проблясъци в шведското правоприлагане е, че правителството сериозно се опитва да възложи интернирането на други страни от ЕС със свободен капацитет на затворите. Още през февруари 2025 г. правителството разглежда възможността за изпращане на чуждестранни престъпници да излежават присъдата си в родните си страни. Това дава на шведската затворническа система известна свобода на действие и е вид ново мислене, което ще изведе Европа от криминалния хаос. В допълнение към това бъдещите миграционни реформи, които ще изгонят криминалните имигранти от нашия континент, ще допринесат много за възстановяването на сигурността на европейците, без да ни превръщат в полицейски държави.